Предпази ме от това, което съм

Автор: Мартин Ангелов
Издател: Весела Люцканова
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 256
Цена: 10 лв

"Предпази ме от това, което съм!" е не просто книга; тя е иронична плесница по дебелокожите бузи на монотонното еснафско битие, която с ефирна лекота руши дълбоко вкоренените екзистенциални, социални и сексуални табута на лицемерния ни свят. Пожънали огромна популярност в Интернет-пространството, тези 69 вербални инсталации за първи път се появяват в книжна форма, за да разбунят отново духовете с дръзката си, провокативна естетика, в която ексцентричният поглед на автора към "нещата от живота" се сблъсква с необуздани сцени на фриволна сексуалност и арогантна лексика. Тук философските прозрения се редуват с брутални откровения за отношенията между половете, под разюзданите плътски страсти свенливо наднича неподправена романтика, а отвъд жестокия цинизъм струи меланхолична обреченост. Скандална, многолика и до болка човешка, "Предпази ме от това, което съм!" отправя сериозно предизвикателство както към изкушените от модерната поетика естети, така и към по-широката публика, жадуваща за онзи майсторски поднесен коктейл от взривоопасен секс, любов и порно, от който се ражда поезията в прозата." (Адриан Лазаровски)

Циничният Елф на хартия! Ето това е новина, която ще зарадва много хора, защото блогър № 2 в България е публикувал книга. Книга, чиято премиера в Хеликона на Витоша мина повече от успешно преди около месец.
Това сборниче съдържа, цитирам: "69 вербални инсталации, подходящи за неподходящите ви емоционални състояния". С други думи, това са 69 кратки публикации, специално подбрани от блога му, които Мартин Ангелов, известен повече като Циничния Елф решава да реализира като книжно тяло. Защо? Защото, както самият той казва в типичния си стил - "Най-яките неща са на хартия! А и с компютър малко трудно се бърше задник, нали?"

Въпросните 69 кратки творби са доста разнообразни като жанр - имаме есета, импресии, поезия в бял стих, както и съвсем истински, нормални разкази. Няма да си кривя душата - не всичко в книгата ми хареса, но това все пак са цели 69 неща, невъзможно е да ми допаднат всичките. Порази ме обаче лекотата на писането, с която авторът говори от страниците на своята книга. Болка, разочарование, меланхолия, гняв и неподправен цинизъм струят буквално от всеки абзац. Ангелов комбинира наглед невъзможни от литературна гледна точка неща и прилага главозамайващи прийоми, ала въпреки това в повечето случаи всичко се получава. Лично на мен най-много ми харесаха "София, обичам те" и чистокръвните разкази "Време за пънк, време за анархия"
и "Съвест, затвори очи". Разбира се, споменавам само малка част от наистина добрите вербални инсталации, повечето вдъхновени и от фона на различна музика...

От всички неща, за които обаче Циничният Елф говори, най-силно впечатление ми направиха отношенията между мъжа и жената - а това, съгласете се, е най-трудното за решаване уравнение във Вселената. Марти обаче не се свени и атакува това уравнение със силни чувства и неподправена емоция, споделяйки личен (и може би не само) опит в любовта, изследвайки разнообразните й форми на моменти подобно на любопитно дете в час по биология, надвесено със скалпел над някоя нещастна жаба.

Успял ли да реши това уравнение Циничният Елф? Постигнал ли е поне някакъв напредък?
Е, това оставям да прецените сами.

"Въпреки че се е родил като Мартин Ангелов, ти ще го запомниш като Циничния Елф. Може вече да си попадал на блога му, а ако не си, от тук насетне се смятай зарибен. Защото текстовете му са пристрастяващи, а самият той е роден стилист. По собствените му думи, споделени в интимна обстановка, разбира се, Марти пропищява 20 минути след полунощ в мразовития и останал без ток град Панагюрище – през не тъй далечната 1985 г. Успява да убеди света, че е академичен вундеркинд, който още на 4-годишна възраст се занимава със старателно преписване на "Дон Кихот" и това го праща отрано в учебните води, където обаче се занимава предимно с технически специалности – средното му образование е в областта на радиотехниката и телевизията, после за една бройка не се озовава в Симеоново, но в крайна сметка пристъпва към висшето, прониквайки упорито и методично в легендарния TУ. Истинската му страст обаче се оказва изкуството и наред с киното (като зрител), Марти започва все по-вдъхновено да се отдава на писането (като автор). Ако очакваш от него есета за полупроводници и електрически импулси, значи интуицията ти е почти в изправност – просто мисли за хората като за машини от емоция, нагон и настръхнали зърна. Точно така, в тази книга думите се привличат като квантови частици, а взаимодействието помежду им ражда вулгарни вселени, уравновесени гравитационно от проникновена и влажна романтика. Добре дошли в света на Циничния Елф." (Благой Иванов)

Граф Магнус

Автор: М. Р. Джеймс
Издател: Кралица Маб
Формат: 130 Х 200
Година: 1994
Стр: 256
Цена: 34 лв (за мене - 2)

Поредното съкровище от кашоните. След прочитането на "Граф Магнус" лично и твърдо съм убеден, че най-добрите автори в света са британците и точка по въпроса. Стилът на Монтагю Роудс Джеймс и изящен и изтънчен, без излишни кървища, а чист хорър, страховито повествование и вледеняващи тръпки. Е, на моменти подробната описателност е мъъъничко излишна, но все пак книгата излиза за пръв път през 1931-а. М. Р. Джеймс пише като типичен британец от старата школа своите разкази за призраци, с една особена висота, която загатва за основната му дейност - а именно, човекът е бил преподавател в Кеймбридж! Изненадах се още, че тази книга е била пусната на пазара не от кого да е, а от издателство Кралица Маб? Моите почитания към г-н Николай Аретов за това, че тази книга е видяла бял свят.
Всъщност, този сборник съдържа точно дузина разкази, което е леко подвеждащо от подзаглавието му - човек би се объркал, че са тринадесет с Граф Магнус. Но да не се спираме на дреболии, а да караме нататък:

1. Албумът на каноника Алберик - една книга, едно чудовище и един твърде, твърде любознателен човечец.
2. Изгубени сърца - една от най-добрите творби в сборника, разказваща за едно от най-съкровените човешки желания и как някои от нас не биха се поколебали да прекрачат всички граници, за да го постигнат. Но ги постига заслужен край, разбира се.
3. Гравюрата - поредното доказателство, че истинският писател може да хване нещо толкова обикновено и да създаде от него брилянтен разказ.
4. Ясенът - мисля, че това е любимецът ми, фаворитът във сборника. Едно дърво, криещо ужасни тайни...
5. Граф Магнус - разказът, дал името на сборника е неслучаен. Силна и ужасяваща е историята за старият благородник, който отказва да умре.
6. Само свирни и ще дойда - вкоравяващ сърцето страх за тайнствено привидение... Само надуй странната свирка - и то ще дойде... То няма тяло, но ще приеме някаква форма!
7. Съкровището на абат Томас - е, понякога и така става с иманярите. Просто някои съкровища са пазени от нещо, което не е от този свят.
8. Училищна история - кратка приказка за едно от многобройните поверия, разпространявани в момчешките пансиони. Напомни ми за "Ритуалът на костите" от сборника "Нощни приказки" на Джон Конъли.
9. Предаване на руни - зъл човек практикува тайнствени древни ритуали, с което се прочува из цялото градче. Но какво ще се случи, когато всичко се обърне срещу него?
10. Троновете на катедралата в Барчестър - стар самотен свещеник е преследван от зловещи фигури.
11. Предупреждение към любопитните - когато си прекалено любопитен и се замесиш със свещена реликва, която е символ на цяла страна, няма как да се измъкнеш читав от цялата работа.
12. Виещият кладенец - историята за едно нахално и проклето младо момче, което ще бъде застигнато от заслужена съдба.

Приятно четиво, което ще разхлади нощите ви, определено! Поредното доказателство, че не е нужно да си написал купища романи, за да се назовеш писател - достатъчни са и разказите за целта.
И още един автор, от който за жалост на български не сме видели нищо друго, освен този иначе великолепен сборник.

Телепорт

Автор: Стивън Гулд
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 256
Цена: 10.99 лв

Повечето от вас, предполагам, са гледали едноименния филм с Хейдън Кристенсен, Самюел Джаксън, Майкъл Рукър, Даян Лейн и Кристен Стюарт, чийто постер е на корицата на тази книга. Самата корица е леко подвеждаща, защото вътре не проследяваме историята на Дейвид Райс (изигран от Хейдън), а на човека, който му помагаше и притежаваше същите способности – Грифин О’ Конър (Джейми Бел).
Малкият Грифин притежава уникалната способност да скача, или по-просто казано да се телепортира мигновено на всяка една точка на планетата, където си пожелае. За целта е необходимо само да си представи мястото и хоп – вече е там. Открил случайно дарбата си едва петгодишен, той става причината постоянно да се мести с родителите си навсякъде, защото е преследван. Нарушавайки правилата един ден, Грифин избягва от училищен побойник по своя си начин и е засечен от тайно могъщо общество, което преследва хора, притежаващи същата дарба. Същата вечер група такива мъже посещават дома му, убиват майка му и баща му, а деветгодишния Грифин едвам успява да се спаси, агонизирайки полумъртъв в калифорнийската пустиня.
Съвсем самичък насред нищото, Грифин трябва да се научи да води един по-особен живот. Живот, в който трябва да внимава постоянно за преследвачите, които могат да го усетят кога и къде скача, притежават много пари, връзки и власт и не притежават скрупули, за да постигнат целите си, които се свеждат до едно – убиване на телепорти. Притиснат от обстоятелствата и от факта, че всеки с когото се сближи рано или късно умира, британецът О’ Конър, макар и безумно млад, ще тренира тялото, сетивата и дабрата си, за да се впусне в едно смъртоносно приключение срещу преследвачите си.
Романът е приятен, лек и увлекателен, чете се бързо и притежава известна доза чувство за хумор въпреки черните краски на моменти. Малкият Грифин е интелигентен не за годините си, ала се стреми към чисто детски мечти – да се научи на различни неща, да има близки, приятели, гадже… Хората които убиват мечтите му обаче видимо го карат да се промени и да стане по-коравосърдечен, с черно чувство за хумор, безскрупулен и на моменти дори излишно жесток и садистичен. С други думи, като тях.
Но какъв друг избор има?
Силно се надявам да филмират и историята на Грифин. Определено е по-силна, по-тежка и по-въздействаща от историята на Дейвид във филма „Телепорт”.