понеделник, 26 август 2013 г.

Капаните на Фармацевтиката



Автор: Бен Голдейкър
Издател: Изток-Запад
Година: 2013
Стр: 464
Цена: 23.90 лв

Или още: "Как фармацевтичните компании подвеждат лекарите и вредят на пациентите". Заглавието и подзаглавието на книгата мисля, че вече ви говорят достатъчно относно нейното съдържание. Бен Голдейкър е британски лекар и най-популярният журналист, пишещ за наука във Великобритания. Завършил Оксфорд, работи за Националната Здравна Служба и най-вече - притежава непримиримост, чувство за граждански дълг и стремеж към откриване на истината в абнормални за обикновен човек количества.

"Медицината е опропастена. И аз искрено вярвам, че ако пациентите и обществеността разберат какво се прави с тях - какво са позволили лекарите, учените и регулаторните органи, те ще се разгневят". Така започва Bad Pharma, в която място за хумор няма - там където се нагласят схеми по всички нива от веригата, само и само да ви вземат парите, пробутвайки ви лекарство нищо не е смешно. Когато една индустрия в световен мащаб за година изкарва нетна печалба от 600 милиарда долара, всички усмивки изгасват. 600 милиарда чисти пари - оборота е за много, много повече.

"Лекарствата се тестват от хората, които ги произвеждат чрез лошо организирани изпитвания върху отчайващо малък брой непредставителни пациенти и се анализират с помощта на методи, които още по самата си организация са деформирани така, че да преувеличават ползите от тях. Не е изненадващо, че тези изпитвания обикновено дават резултати, благоприятни за производителя. Когато изпитванията пък не се харесат на компаниите, те имат пълното прави да ги скрият от лекарите и пациентите и в крайна сметка виждаме само изкривена картина на истинските въздействия на лекарството. Регулаторните органи виждат повечето от данните от изпитванията, но само от началните етапи от пътя на лекарството, а дори и тогава те не дават тези данни на лекарите и пациентите, нито на други държавни органи. Изкривените данни се съобщават и прилагат по изкривен начин. През четиридесетте си години практика след завършване на медицинското училище лекарите се осведомяват какво действа от случайни приказки, търговски представители, колеги или списания. Колегите обаче може да получават заплащане от фармацевтичните компании, списанията също. Академичните статии, които всички смятат за обективни често са планирани и написани от хора, които работят директно за компанията, без да го разкриват - понякога цели списания са притежавани от нея."

Д-р Бен Голдейкър не говори празни приказки - абсолютно всяко едно твърдение в книгата му е подкрепено с доказателствен материал. Описаните случаи в световен мащаб са много: регулаторен орган се мъчи да накара компания да изтегли лекарството си от пазара и когато накрая успява, вече са минали 14 години и на онези не им пука, лекарството така или иначе вече не се търси; компании, глобени с по 1-2-3 милиарда долара - няма проблем, ние само за месец изкарваме повече; лобиране на всички нива; пробутване на вече известни, но морално стари лекарства в нови опаковки под ново име, вършещи абсолютно същото както преди, но много по-скъпи, и още, и още. Повече от гнусно е в стремежа си да напечелиш милиарди долари стотици хиляди хора по света да умрат.

Ето, вижте, случва се и при нас - отвсякъде ни заливат реклами на лекарства, болниците изобилстват от всякакви материали, собственика на родна водеща фармацевтична компания е от най-богатите българи (един от тузарските имоти в елитните крайни столични квартали, снимани от хеликоптер е негов, притежава и верига аптеки). Да не забравяме и варненския аптекарски бос с апетити към политиката и съмнителни контакти.

Голдейкър е и автор на "Псевдонауката", изобличаваща неща като хомеопатията, нутриционизма, детоксикацията, енергийните гривни и др. Ще трябва и тя да се прочете, няма начин. Благодарение на двете му книги, продадени в главозамайващи тиражи във Великобритания тече яко правителствено разследване срещу лекари, фармацевтични компании, затварят клиники - страшна работа. Ето и ревю на книгата при Блажев.

Много полезна книга за всеки читател! А за човек от сфери като медицина и фармация - задължителна.

петък, 16 август 2013 г.

Пясък и Канела



Автор: Александрина Георгиева
Издател: Либра Скорп
Година: 2010
Стр: 80
Цена: 6 лв

Това е дебютната книга на младата авторка Александрина Георгиева - сборничето разкази "Пясък и канела". Като казвам млада, имам предвид наистина млада - мацето е 91-и набор и когато книгата й вижда бял свят, тя е едва 19 годишна. В иначе сърдечния предговор на "Пясък и канела" Кристин Димитрова нарича съдържанието на книгата "петнадесет изкусни истории".

С което, за съжаление, прави в три думи две грешки.

Разказчетата са поредният нескопосан опит български автор да подражава на Буковски. Така добре познатият микс от съвременна проза, странно изкривяване на повествованието и липса на сюжет, фабула и запомнящи се образи. Отново прокламирането, че "истинската" литература трябва да е спонтанна, да поставя читателя в небрано лозе и да е "родена на улицата". Моля ви, недейте. Отстрани изглежда страшно жалко. Наистина.

Още първият разказ задава основната тема на целия сборник - съдържанието му основно се свежда до: лятото, скитането, хипария, градски легенди за призраци, Бургас, джулай, завеяност и музика отпреди половин век и отгоре. Хора, в писането няма нищо лошо, ама първо пораснете, пък тогава издавайте! Хипарството е нещо от времената на ваши баби и дядовци, угасна с края на 60-те, приемете този факт.

Честно казано, омръзна ми от творци, които дращят за пиене, дроги, треви и как снощи са се изчесали. Не можете ли просто да ми разкажете една проклета история? Онова нещо, което има увод, изложение и заключение? Там, сюжет, ала-бала, да се случва нещо? Когато седите, пиете и си дрънкате, па вземете че го запишете - това не е разказ. Ние го правим същото всяка вечер. Ако го и записвахме, досега да сме издали тухлаци, които бият по многотомност енциклопедия Британика.

Сборничето даже е наградено! Носител е за 2009-а на награда "Еквалибриум". Ъ? Да, и аз това си помислих. На корицата си пише на английски, че е "Equilibrium". Защо не е Еквилибриум, а е Еквалибриум, не мога да ви обясня, не знам.

Авторката определено не се справя добре с описването на мъжките персонажи в разказите си - това на практика са си женски такива, които са кръстени с мъжки имена. На много места се среща вбесяващ алогизъм, който изражда разказа в гротескна алегория. Където няма разкази има есета, по които погледа ми се пързаля диагонално като Уейн Грецки по леда в най-силните му години.

На практика, това не е литература. Това са псевдолитературни напъни, раждащи опити за импресия плюс упражнения по творческо писане, недобре маскирани като истории. Единствен плюс - момичето поне пише грамотно, ако не друго. Но от друга страна като се замисля, това може и да е заслуга на редакторката Елица Дубарова, сестрата на Петя Дубарова.

И още - какви са тия книги под 100 страници? Това не е книга, а тетрадка. Дайте си повече труд, натрупайте обем бе хора! Нищо чудно в най-скоро време книгите-тетрадки да деградират в книги-бележници. При това от ония бележници, които са пълни отгоре додолу само с двойки.

понеделник, 12 август 2013 г.

Корпорация "Безсмъртие" / Цивилизация на Статуса



Автор: Робърт Шекли
Издател: Колибри
Година: 2011
Стр: 360
Цена: 15 лв

Останах изключително доволен от двата романа в една книга на Робърт Шекли - "Корпорация Безсмъртие" и "Цивилизация на статуса". Шекли си е класик във фантастиката и притежава много приятен стил на писане: лек, четивен, с щипка хумор, интересен сюжет и герои, към чиято съдба веднага ставаш съпричастен.

"Корпорация Безсмъртие" е роман, чиито мотиви са послужили за създаването на един от любимите ми фантастични филми - "Беглец в бъдещето 1992 (Freejack)". Сещате се, с Емилио Естевес, Рене Русо, Антъни Хопкинс и Мик Джагър в главните роли. След катастрофа Томас Блейн, вместо в отвъдното внезапно се озовава напред в бъдещето. Спасен по неведоми пътища, той се сблъсква с една странна, в много отношения кофти социална система и тепърва ще трябва да свиква с толкова нови неща. Ала постепенно картината му се изяснява и парченцата от пъзела се напасват - много хора искат от него всичко, което притежава. Буквално.

"Цивилизация на статуса" е вторият роман, който даже май ми хареса малко повече. Уил Барънт се събужда, без да си спомня нито кой е, как се казва, тотална бяла дупка. И му казват, че е на кораб към планетата Омега - там, където заточват всички престъпници от Земята. А Уил е признат за виновен в извършено убийство - нещо, напълно чуждо нему. С течение на времето разбира, че на Омега царят изкривено правила, че тя е място, където има върховенство на закона, ала на кой закон? Цялото общество е основано на култа към престъпленията, убийствата и злото. Скоро Уил ще узнае, че има и много други скрити неща, за които не е и подозирал...

Това е първата книга на Колибри от библиотека "Галактики" - за втората, "Селцето" на Буличов, вече съм ви говорил. Поздравления на издателството за прекрасната инициатива! Много хубава корица, чудесен превод на Любомир Николов. В някои отношения тези два романа леко напомнят стила на Филип Дик: за човечец, сам-самичък срещу цялата зловеща система, срещу цяло изкривено общество.

За едно нещо ми стана малко тъжно. Даже не малко. Книжката е излязла 2011-а, аз си я купих миналата година. Това са два чудесни романа в едно и макар да струва 15 лв, си заслужава отвсякъде. На Панаира на книгата си я взех от щанда на Колибри от кошниците, където продават 2 книги за 5 лева - едната беше тази, другата няма значение. Мъчно ми е, когато такива добри книги не си намират читателите и само година след излизането им вече са сред преоценените. Не мисля, че Шекли го заслужава.

За всички фенове на фантастиката, и не само. Корпорация "Безсмъртие" и Цивилизация на Статуса - FTW!