неделя, 31 януари 2010 г.

Крясъкът на пеперудата



Автор: Валентин Йорданов
Година: 1993
Редактор: Таня Георгиева
Тираж: 1500
Спонсор: ЕТ "Мечкови"
ISBN: няма
Брой страници, цена, откъде може да се намери: неизвестно

С поезията на Валентин Йорданов се запознах случайно - ровичках се из ВиБокса и ми попадна клипче, представляващо стихотворение от автора на фона на приятна музика. Хвърлих се в нета да търся информация като гладен тигър на газела и му намерих сайта. Човек на изкуството - поет с няколко издадени стихосбирки и освен това актьор в театър "Сава Доброплодни" - Силистра. Поезията на Валентин Йорданов е от тези, малкото, които ме разбиват - майсторството на мерената реч, което в съвременните поети май съм срещал само при Лилия Кашукеева. Което не е фактор, естествено - все пак рядко чета поезия. Ще ви покажа няколко от стихотворенията от "Крясъкът на пеперудата", когато авторът е бил съвсем млад момък. Първото - мрачно, с тъмна красота, вплело емоции, породени от истината:

МОЕТО ПОГРЕБЕНИЕ

Ела със бяла рокля на смъртта ми.
Гримирана и весела ела.
На мойта смърт ще липсват бели дами,
а много ще са черните петна.

Вместо цветя-сложи ми стиховете,
вместо сълзи-изпей ми песента.
Недей да пееш всичките куплети,
че няма да те чувам след смъртта.

Гримът ще бъде маска на лицето.
Теб няма да те крие чер воал.
Дали ще пари мъка във сърцето-
аз мъката не съм я опознал.

Вместо целувки ти ми се усмихвай
и ако другите не те търпят,
запей отново,силно,не притихвай,
накарай ги във ужас да стоят!

Ще станеш просто прицел на презрение,
не се плаши-така е по- добре,
а другите ще бъдат вдъхновение
на следващия,който ще умре.

Следващото стихотворение също ми направи добро впечатление, посветено на бащата на автора:

НА БАЩА МИ

Каква красива пожълтяла снимка,
от времето на твойта младост.
Какви очи!Каква усмивка!
Във погледа ти има много радост.

Косата ти е чак до раменете,
без бръчки е красивото чело.
Достойна муза за добри поети,
но всичко туй отдавна е било.

Изгарям цял щом снимката ти видя,
попадам в някакъв вълшебен сън.
И се усещам,че ще ти завидя,
на твойто място аз защо не съм.

Пораснал си,лишаван страшно много,
познавал чак до кости бедността,
но имал си прекрасно слово,
богатство ти е била мъдростта.

Видял си мама,ти си я харесал,
а тя открила в тебе ценен лек-
един човек живял живот нелесен,
сега сте двама близо четвърт век.

А днес е друго,вече всичко имаш-
една жена,две хубави деца…
Животът не пропуснал да си вземе
и метнал върху тебе старостта.

Макар на младостта си казал сбогом,
в очите ти все още се чете.
Животът грижи ти създавал много,
но дядо ми те смята за дете.

И накрая едно, което в няколко кратки думи казва много верни неща:

ЦЕНАТА НА СВОБОДНОТО ВРЕМЕ

Развалих свободното си време
на няколко
дребни монети
и започнах да харча
на поразия.
Купих мечта,
купих си мисли,
купих си позиция.
И останах без грош.
Не остана нищо за спомени.
Колко малко струвало то-
свободното време.
Само
няколко
дребни монети…

Ако по някакво случайно стечение на обстоятелствата ви попадне тази ъндърграунд стихосбирка - прочетете стихотворенията, ще ви допаднат. А ако пък не я намерите - тук я има онлайн.

4 коментара:

  1. Не го харесвам
    Особен е като човек

    ОтговорИзтриване
  2. Ами не знам, не го познавам лично и не мога да изкажа мнение.
    Но като поет определено ми допада :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Преди години имах спречквания с него покрай една статия Клоаката на мрежата която аз защитих
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=80412
    Но пък моя добър приятел доктор Евелина Йекер е съвсем друга порода
    http://www.public-republic.com/evelina_lambreva

    ОтговорИзтриване
  4. Творецът и личността са отделни неща :)
    Харесва ми, че стиховете му са смислени и семпли.

    ОтговорИзтриване