събота, 6 февруари 2010 г.

Жарава за причастие



Автор: Валентин Йорданов
Година: 2003
Тираж: 300
Редактор: Величка Димитрова
Художник: Ния Бурмова
Спонсори: един куп
Отпечатана в: печатница "РИТТ" - Силистра.

Продължавам със стиховете на Валентин Йорданов, а именно - втората му стихосбирка, Жарава за причастие. Отново се наблюдават характерната ритмика на стила, силната емоционалност, лъхаща от стиховете. Не се наблюдава т.нар. "синдром втора книга" - в световен мащаб в много от случаите втората книга на даден автор е по-кофти от първата. Тук е обратно - първата стихосбирка беше много хубава, а тази е още повече! Поетът е пораснал, минали са десет години от предишната книга, помъдрял е и е разбрал немалко истини. Ще илюстрирам тезите си с още три стихотворения:

КЛЕТВА

На жена ми

Да бе море - във тебе бих се давил.
Да бе земя - пребродил бих те сам.
Да бе звезда - ракета бих направил.
Да беше птица - с вятър бих те галил.
Да беше стих - аз щях да те създам.
Да беше песен - щях да те изпея.
Да бе светулка - щях да съм нощта.
Да беше жар - във тебе щях да тлея.
Да бе пътека - скитал бих по нея.
Да бе молитва - щях да те шептя.
Да беше звън - аз щях да съм камбана.
Да бе поток - аз щях да съм брега.
От хиляди, пак ти ще си призвана
да бъдеш моя същност и съдба!

Много чувствено, посветено на съпругата на автора. Чисто и просто красота.
Виж, следващото стихотворение си е типично мъжко, за типични хора на изкуството (и даже обикновени пияници):

НАСТРОЕНИЕ

Тази вечер конякът върви,
а кръчмарят чертичките драска.
Все едно е дали ще свали
от пиячите грозните маски.

И по масите-дъх на печал
като тежка мъгла се разстила.
Всяка чаша е вид огледало,
малък спомен на дъното скрила.

Пепелниците,пълни с пожар
на душите-във изповед грешни.
Как боли всеки фас догорял,
който може в сълза да проблесне.

Ти,кръчмарю,наливай коняк,
удави всяка мъка в заблуда,
изпразни всички чаши от мрак,
напълни ги догоре със лудост.

А ето и нещо, което срещам за пръв път. Интересно структуриране на творбата, характеризиращо се с максимално изчистване на думите с цел постигане на крайно психологическо въздействие:

СЛУЧКА

Звезди.Море.Вълни.Разходка.Вятър.
Целувка.Смях.Целувка.Свобода.
Мечти.Пейзаж.Часовник.Чайка.Пясък.
Прегръдка.Вяра.Грях.Сълзи.Жена.

Игра.Любов.Очи.Пожари.Шепот.
Страх.Целувка.Страх.Море.Дъга.
Раздяла.Болка.Рамка.Миг.Пътека.
Усещане.Молитва.Бяг.Жена.

Тревога.Крясък.Чайка.Случка.Вечер.
Тъга.Сърце.Поема.Самота.
Изкачване.Хотел.Надежда.Среща.
Любов.Целувка.Щастие.Жена.

Много, много добро. Няма да коментирам повече стихотворения - все пак трябва да има изненади и за вас, след като прочетете цялата стихосбирка, нали така :-) Ако не я намерите никъде - има я на официалния сайт на твореца.

1 коментар:

  1. Структурата на случка няма как да не напомни на Безглаголно от Радой Ралин :) И все пак идеята е различна.

    ОтговорИзтриване