Мигновечност

Автор: Атанас П. Славов
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2007
Стр: 224
Цена: 8 лв

Признавам си, че отначало подходих към книгата на Наско с известен скептицизъм. За разлика от повечето читатели, които предпочитат романите пред сборниците с разкази, аз съм точно наопаки. Първата ми грешка бе, че помислих "Мигновечност" за роман. Казах си: поредната фантастична книга на автор от фендъма, която е написана не за да разкаже някои история, а за да послужи за писателско самоизтъкване - навярно ще е скучна. После разбрах, че е сборник разкази. Бях разкъсван от съмнения, че Атанас Славов, бидейки представител на фантастите от по-старото поколение, закърмени основно в руска/съветска фантастика и отричащи всичко американско ще прокара подобни идеи и в "Мигновечност".
Колко много съм грешал...
Книгата е много добра - в това няма съмнение. Направи ми голямо впечатление следното: Наско успява по някакъв начин (който искам да разбера, а не мога) в разказите и новелите да комбинира непреходни постулати от класическата научна фантастика с актуални проблеми на съвремието, поднесени на достъпен език. С други думи, сборникът е до голяма степен универсален: може да се чете с интерес и от малки, и големи.
"Мигновечност" съдържа 7 разказа и 7 новели. Разказите са обединени в интересен цикъл - заглавията им са същите като заглавията на световноизвестни романи и филми.
Е, да пристъпяме към действие.

1. Трудно е да бъдеш дог - забавен кратък разказ, който в малко страници казва много неща. Обръщат се представите за човек и животно, породени от сблъсъка на два разума.
2. В търсене на изгубеното време - това не ми хареса, съжалявам. Скиталчествата на изгубената машина на времето на Хърбърт Уелс са прекалено сатирични, осмиват незаслужено известни писатели на фантастика. Краят бе повече от нелеп, а финалните авторови думи, отпечатани с курсив в постскриптум са проява на лошо чувство за хумор и не представляват нищо повече от последния пирон в ковчега на разказа.
3. Време разделно - този разказ радва! Отново кратичък, стартира в пасторална обстановка и постепенно разбираш, че нещо не е наред, не е както трябва и завършва с оригинална идея.
4. Сън в лятна нощ - я я, Наско Славов можел да пише и киберпънк! И то много добре! Разказ, издържан в най-добрите традиции на Уилям Гибсън (или поне на Григор Гачев). Изненадващ финал и внезапно появило се в мен чувство на носталгия по гибсъновите "Невромантик" и "Джони Мнемоник", нийлстивънсовия "Снежен крах" и дори Робърт Блонд и неговите "Хроники на Орм"...
5. Война и мир - разказ, който няма и трошица диалог, не разбрах нищо и съответно не ми хареса. Единствен плюс: "Когато пораснат, момченцата започват да играят на война, момиченцата започват да играят на любов и не е ясно кое от двете е по-опасно".
6. Сто години самота - странен разказ, в центъра на който е Човекът като Творец, величието му въпреки всичко да е против него. Щеше да е още по-хубав, ако бе по-дългичък и идеята бе разгърната по-обширно.
7. Матрицата 4: Резолюции - точно така, става дума за онзи Нео/Киану Рийвс и така нататък. Разказът лъха доста силнично на фенфик, ала краят е просто убийствен: появата на думата, дала заглавието на сборника е определено запомнящ се момент.
8. Виталертон - супер творба. Точка. Не знам дали е вярно, но се басирам, че Наско е работил в болница - описанията, термините и случките са просто прекалено реални, прекалено истински, за нула време те пренасят в този свят и все едно си там. Краят на новелата, завършващ с писмо-признание, ме покърти. Много силна идейност.
9. Пентаграм - г-н Славов, шапка Ви свалям и доземи Ви се покланям за разказа "Пентаграм"! Сборникът щеше да си струва ДОРИ в него да бе отпечатано само това. Еееех, любим мой хорър, кой може да предположи откъде ще изскочиш ти... Откъде да започна? От оригиналната идея да построиш небостъргач с формата на пентаграм и да го заселиш отгоре до долу САМО С АВТОРИ НА ХОРЪР? От класическите за ужаса тайни стаи, пророчества и тъмни прокоби? Или от гнусното чудовище, страховит демон, чиято поява ми напомня за Греъм Мастертън и неговия "Кошмар в Манхатън". Всичко това обрисува една страховита атмосфера, караща те да потръпваш нощем под завивките. Личен мой фаворит в сборника.
10. След пустинята - не е лошо, испаноговоряща обстановка, характерен за средата пейзаж и стил, дори се заформя типичен Revolusion. Особено на място е цитата: "- Чжи Юн, как си попаднал в тоя концлагер? - Навсякъде концлагер, сеньор! Цял свят концлагер! На родина искат възторжен роб - тук поне мога бъда зъл роб!"
11. Феести - докато го четях, все си представях филма "Аватар", въпреки че книгата излиза две години преди въпросната лента. Красотата на природните описания, извечният стремеж към свобода и любов, ярките цветове и пълнокръвния свят, придобил осезания карат читателя да се замечтае.
12. Сънища за космодора - сложна новела, описваща сблъсъкът на класическото с модерното чрез диалога на двама представители на различни цивилизации. Буквално се усеща как се променя психологията на единия от героите.
13. Сиянието на реката - много, много силна творба, започваща като класическо фентъзи и завършващо като научна фантастика. Демонстрира колко е труден пътят към истината, но и факта, че всяко терзанието по този път си е струвало.
14. Предсмъртната или първата болка - разказ, започващ с убийствени описания, уникално силни тропи, задържащи читателското внимание като паяк муха в мрежата си. За жалост не продължава толкова добре, а се трансформира в бледо копие на света от разказа Феести.

Прочетете книгата на Наско Славов.
Струва си.
Стига да успеете да я намерите все още...
А, да. За малко да забравя: