Приятна свобода

Автор: Валентин Йорданов
Година: 2007
Тираж: 300
Издател: Оптимум
Печатница: Фортуна - гр. Дулово

Трети пореден пост - трета стихосбирка на Валентин Йорданов. Вече съм напълно убеден, че той е един от любимите ми съвременни български поети. Какво хубаво заглавие само - приятна свобода! Направо ти става едно готинко на душичката.
Няма да ви занимавам с много мъдрости - поезията не е като прозата, тя трябва да се чувства, не да се описва. Затова - напред към стиховете!

МОЯТ СВЯТ

Моят свят е бадемов,
моят свят е мечта,
моят свят е природа,
моят свят е река...
Невидян, несънуван и стремглаво живян,
той от мен пропътуван,
ала неизвървян.
Моят свят е поличба,
моят свят са слова,
моят свят е пътека,
моят свят е гора...
Мъдър, грешен и глупав, немислимо щастлив,
моят свят е изкуство -
хем реално,хем мит.
Моят свят е земята,
моят свят е небе,
моят свят е жена ми,
мойто малко момче.
Динамитен, пожарен, вулканично стаен
моят свят е емблема
на идния мой ден.
И когато запалят проклетата свещ,
моят свят ще е черен,
непотребно зловещ.
Моят свят ще витае като някакъв дух,
ще разпръсква хармония
като патешки пух.
И когото докосне, и когото допре,
той от мен омагьосан ще живее добре.
Моят свят е бадемов,
моят свят е мечта,
моят свят е постеля,
моят свят е съдба.
Моят свят нелудуван, не вибрира - тупти...
Моят свят е ключето за всички врати...

А сега едно философско - за живота:

ЖИВОТ

Животът е несигурен и кратък.
Животът е без право на повтаряне -
едно въже усукано от пясък,
катерене, пропадане, измаряне.

Животът е съдба, която пази
усмивките, пресекли светофара.
Животът е трева, която газим.
За някого е влак, за друг е гара.

Животът е рисунка по паважа.
Животът е снежинка посред лято.
За някого животът е доказване.
За друг… той просто е театър.

Животът е пулсиране на вяра.
Животът е пресичане на линии.
Животът е последно преговаряне,
измерва се със мигове отминали...

И накрая - последното стихотворение от стихосбирката, венец не просто на нея, а на цялото творчество на поета, любимото ми от Валентин Йорданов:

ЗАВЕТ

Завият ли очите ми с дантела,
посипят ли ковчега ми със пръст,
загледай се в крилете на орела,
разперени като надгробен кръст,
и запомни, че мъж не се жалее
с пресипнал глас и сълзи във очи.
Мъжът обича вино да се лее.
Мъжът обича песен да звучи.
Мъжът обича с вятър да се бори.
Мъжът обича мирис на тютюн.
Той никога на колене не моли.
Заклева се във хляб и във куршум.
На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.
И ако ти в орела ме познаеш,
снагата си - топола - изправи,
запей ми песента, която знаеш,
единственно от нея не боли.
Разлей ми вино, за да се опия.
Цигара запали - да ми дими.
Повикаш ли ме - няма да се скрия.
Поискаш ли ме - хляба целуни.

Нямам какво повече да кажа - думите са излишни. Ето ви онлайн стихосбирката - четете.

А, и за да не си помислите, че вече съм го избил на поезия - другата седмица ще ревюирам едно сборниче с разкази.
Хау!