Отмъщение от Отвъдното

Автор: Джон Конъли
Издател: Прозорец
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 320
Цена: 14 лв.

Поредната книга на любимият ми автор. Честно да си призная, има и по-хубави негови неща на български. "Отмъщение от отвъдното" е по-тънка от обичайното (по принцип книгите на Конъли са с по 100-200 страници по-дебели) и за мен е от романите му средна ръка (като за неговия стил - сравнена с много други си е просто великолепна). За какво става дума накратко: старият ни познайник Чарли Паркър е изгубил разрешителното си за детектив плюс това за носене на оръжие и се хваща да работи в един бар. Естествено, неспокойна душа като него не може да стои мирна и се захваща с лично разследване - за покойния му баща, причините, поради което е убил двама тийнейджъри и после се е самоубил. От тази гледна точка книгата е важна, разкрива сериозен фрагмент от тъмното минало на Птицата.
Какво ме подразни в романа - ами, Джон вече сериозно започва да се повтаря, да споменава едни и същи лица, места, събития и прочее. От една страна това е хубаво, помага на читател, посягащ за пръв път към романите му да навлезе по-лесно в света му и да прочете коя да е книга, без да загуби от цикличността, все пак романите спокойно могат и да се четат неподред. От друга страна, това започва да дразни такива върли фенове като мен, които са си наредили в библиотеката един до друг всичките му неща, излезли на български досега. Другият, и по-сериозен минус, е хомосексуализмът в романите на Джон. Вярно, няма описани сцени на нежност, близост или секс (пази Боже), ала самото присъствие на такива хора започва да дразни. Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против хората с такава ориентация, просто освен традиционните Ейнджъл и Луис във всеки роман ВИНАГИ присъства ПОНЕ ЕДИН такъв, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. При това такива герои, които спокойно могат да бъдат хетеро и романът да не пострада нито грам от това. Като последен минус ще спомена цитатите в началото на главите, взети оттук-оттам - ама хич не се връзват с цялостната картина на повествованието.
Какво ми хареса обаче - Конъли не изневерява на стила си, пише по същия начин, за почти същите неща, обаче вкарва постоянно нови идеи, герои и събития, които те карат да следиш написаното със затаен дъх. Както винаги, добавя и много реални исторически факти, които щом се омесят с хубавите описания и се получава жив, истински свят и четящият добива страхотна картинност на случващото се. Ще цитирам някои любими моменти:

"Проблемът бе, че нещастната любов не потъва в алкохола - колкото повече я натискаш към дъното, толкова по-напористо се издига на повърхността".

"един човек, чието християнско милосърдие бе по-оскъдно от това на обикновен алигатор".

"Той се усмихна закачливо и аз ясно видях младежа в капана на старческото тяло".

"- Паркър - повтори той, предъвквайки думата като парче месо, чийто вкус не можеше да определи точно".

"Той беше от хората, които ще хвърлят камък по витрина и после ще се учудят, когато той не отскочи".

"гласът му бе дрезгав като пила, която се плъзга по грапав метал".

"следите от стъпки оставаха сред кристалите като нежелани спомени, отказващи да умрат".

"Всички ние показваме пред света едно лице и крием друго, иначе никой не би оцелял".

"Защото с назоваването идва и разбирането на дадено нещо. А с разбирането идва възможността то да бъде унищожено".

И все пак, въпреки негативите, които изтъкнах, Джон Конъли си е Джон Конъли и книгата е хубава.