Страшни разкази

Автор: Колектив
Издател: Nezir Ltd.
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 168
Цена: 18 лв (като за мен - 2)

Обичам да се ровя в кашоните със стари книги по сергиите - доста често в тях откривам истински съкровища. Е, на моменти се чувствам малко като клошар, докато премятам прашните томчета между ръцете си, но както е казал Бердяев - бисерите са на бунището. И е бил много прав човека.
Сборникът "Страшни разкази" ми беше абсолютно непознат - да си призная, даже повечето от авторите в него са ми тотално неизвестни. Което не попречи на тези четиринадесет истории на ужаса да накарат дебелата ми, обръгнала на какъв ли не хорър кожа да потръпва на моменти. Нека представянето на сборника да започне... СЕГА!!!
1. Едгар Алън По - Сърцето издайник: едва няколко странички, ала класикът си класик и доказва, че и сега е сила, с която трябва да се съобразяваш. Три листа чист ужас, един побъркан, един старец и един, не, ДВА човешки органа, бълващи страховитост.
2. Джеймс О'Брайън - Какво беше това?: хубава история за едно странно, непонятно и агресивно създание, изпипана в стария стил края на XIX-началото на XX в.
3. Х. Р. Уейкфийлд - Пазачите на границата: обикновена наглед история, свършваща рязко и неочаквано, оставяйки усещане за нещо тайнствено и недоизречено.
4. Чарлз Бомънт - Земя гратис: много, много добро. Всички ние познаваме хора, които обичат авантата, далаверата и да се облажат без пари за чужда сметка. Тук има един такъв човек, но до какво ще доведе прекалената лакомия?
5. Джеймс Хелвик - Патологична реминисценция: ама че заглавие, докато го кажеш на глас, пет пъти ще си преплетеш езика! Но е много хубав разказ със зловещ край. Пази се, сериен убиец върлува наоколо...
6. Хари Келеман - Девет мили пеша: сякаш четях разговор между Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Бива, не е зле, едно от малкото неща в сборника, които свършват весело.
7. Уилям Джейкъбс - Маймунската лапа: не знам защо, но през цялото четене правих асоциация с "Мастилената маймуна" на Джон Конъли от сборника "Нощни приказки". Маймунска работа! Внимавай какво си пожелаваш!
8. Хауърд Лъвкрафт - Чужденецът: ето го и истинският властелин на хоръра, всепризнатият майстор завинаги. Разказ в типичен негов стил без капка диалог, само чист страх, тайнственост и обреченост от началото до края.
9. Уилям Харви - Августовска жега: тайнствеността на старите градски легенди ескалира в нестихващо напрежение. Никак не е зле.
10. Конрад Ейкън - Пътешествието: нищо особено, предвидим край, скучни диалози и никакво действие. Едно от малкото по-слаби неща.
11. Джон Меткалф - Раздвоението на адмирала: зловещо, наистина зловещо. Има нещо страшно в морето, нещо, за което много малко хора се осмеляват да говорят, нежели да го доближат...
12. Хенри Кътнър - Плъховете от гробището: красота! Е, заглавието комай изчерпва сюжета и веднага може да се досетиш за какво става дума. Напомня Кинг и Матисън. Една битка, обречена от самото начало...
13. Джон Диксън Кар - Смърт от невидими ръце: чисто криминале. Един огромен, дебел детектив разследва убийство така, както са го правили Холмс, Поаро и други велики търсачи на истината.
14. Жан Нойберг - Между редовете: достоен завършек на сборника. Просто последният разказ от книгата хвърля поглед към първия - Сърцето издайник на По, както и към личността на култовият автор. Страхотно е.

Достойно четиво за обикновените читатели и задължително за всеки хорър-фен - това са "Страшните разкази".