неделя, 12 септември 2010 г.

Светлият Боец



Автор: Елена Павлова
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2004
Стр: 240
Цена: 5 лв (за мене - 2)

С известни уговорки мога да заявя, че "Светлият боец" на Елена Павлова ми хареса, определено. Сдобих се с нея преди месеци на един от търговете в "Ефремов" и досега кротко чакаше на рафта между другите книги да дойде и нейният ред. Е, той дойде.
Хорър романите в родното книжно пространство за голямо мое съжаление са по-редки от зъбите на дървения гребен на прапрабаба ви, скъпи читатели. Учудих си, когато видях тази книга, за която дори аз не бях чувал. Рекоха ми - хорър е, по твоята част, купувай. И аз купувам, чудейки се наистина ли читателите на хорър сме толкова малко, та книгите от родни автори са така апокрифни.
Елена Павлова е един от най-плодотворните български писатели, които са ми известни. Когато този роман вижда бял свят, авторката е тридесетгодишна, а изпод пръстите и ума й са се родили две дузини книги-игри, романът "Номад: Самият пъкъл" и солидната тухла "Сърцето на Скиталеца Отвъд", да не отварям дума за разказите. Освен това е преводач, развъжда кучета, за останалите проекти не знам. Тя е и авторът с най-много псевдоними, който изобщо ми е известен - освен под името си се е подвизавала и като Върджил Дриймънд, Кристофър Макдоуел, Лени Кинг, Ким Нюмън, Елайджа Джауит - пропуснах ли някой? Това се казва човек, изпълнен с енергия - само като погледнете щурата снимка на гърба на романа, и ще ви стане ясно.
Ще започна с нещата, което не ми харесаха в романа, а не са едно и две. Засякох немалко клишета, които ме издразниха, имаше и доста диалози, които бяха просто неестествени. Повече ме изнервиха логическите бели петна: нахакана млада радиожурналистка, която е същевременно богата наследница на някакъв магнат отива да вземе интервю от наркобарон (после и от главатар на градска банда) просто ей така, впоследствие двамата се изчукват и влюбват, егати; малко момче, изнемогващо от глад, върви из зимната нощ в града, а апетитните миризми от гозбите не му правят впечатление; стар пандизчия бяга от затвора и отива да прибере от партньора си дела от плячката, впоследствие решава да вземе него, жена му и двете невръстни деца за заложници, накрая изколва всички и други подобни. Можеше ли едиственият грузинец, който се мерна за част от секундата да се казва точно Джугашвили?
Безсмисленото насилие преобладава, от нищото хората започват да се трепят едни други с учудваща жестокост, бруталията няма край. Щом дори на мен това ми направи неприятно впечатление, значи е сериозно. Изненадан съм, че когато 2002-а Адриан публикува разказа си "Сбъдващият мечти" в "Точка на Пристигане" се вдигна толкова шум и хвърча перушина по форумите, а когато две години по-късно се появява този роман - ни говор, ни картина. А жестокостта на "Светлия Боец" не отстъпва на тази на "Сбъдващия Мечти", напротив.
Разбира се, книгата ми хареса въпреки всичко - все пак това е Елена Павлова, написала е толкова много неща досега. Стилът е увлекателен, макар и с леки комерсиални наченки, доколкото изобщо можем да говорим за комерсиализация в България в тази сфера. Чете се бързо, действието е шеметно, авторката употребява чудесни сравнения съвсем на място, от книгата би излязъл страхотен филм. Склонен съм да адмирирам идеята й за обособяване на собствен терен за развиване на действието в Щатите - градчетата Стики Шайн, Пийс, Бъчървил, както и новите марки коли, пистолети, всичко. Струва си да се споменат и чудесните илюстрации в книгата, дело на Пепи Станимиров.
Личното ми мнение е, че след прочитането на толкова нейни разкази, книги-игри, фантастика, фентъзи, киберпънк Елена сякаш пише най-добре хорър. Бих се запознал с удоволствие с книгите й, които е издала под псевдонима Ким Нюмън.

2 коментара: