четвъртък, 30 септември 2010 г.

Победителят Печели Всичко



Автор: Саймън Грийн
Издател: Жар
Формат: 130 Х 200
Година: 2005
Стр: 256
Цена: 6.20 лв

За пръв път се запознавам с творчеството на малко познатия у нас писател Саймън
Грийн. "Виновникът" за това е моят приятел и колега Александър Драганов, който ми
подари "Победителят печели всичко" за рожденния ми ден. Трябва да призная, че съм
приятно изненадан от това откритие на литературния хоризонт. Някои от
по-запалените фенове сигурно познават Грийн като авторът на "Хоук и Фишър". Тази
книжка проследява други приключения на легендарната двойка стражи. За какво става
въпрос:

Всеки град има своите любими кървави спортове. Някои си падат по боя с петли,
други задоволяват низките си страсти, гледайки гладиаторите на арената.
Пристанищният град Хейвън се забавлява с най-мръсния и кървав спорт на света -
политиката...

Хоук и съпругата му Изабел Фишър са единствените честни и неподкупни стражи в
града. Той налага реда по улиците с помощта на бойната си брадва, а тя - с верния
си меч. В Хейвън наближават избори и целият град полудява, когато кандидатите
започнат да използват всички възможни методи, за да спечелят. Подкупи, сделки,
корупция, убийства, сплашвания, физическа саморазправа, употреба на магии, дори
искане на помощ от Богове - кандидатите няма да се спрат пред нищо, само и само да
постигнат целта си.

Саймън Грийн обръща поглед към нещо изненадващо и малко познато във фентъзито - а
именно комбинирането му с политика. Интересуващите се от последната ще останат
доволни, гарантирам. Толкова мръсни номера, толкова спестени истини, актуални и в
съвременния свят рядко се срещат на едно място. Авторът доказва, че за да се
напише едно хубаво фентъзи не са нужни многотомни поредици и разточителни описания
- Грийн пише стегнато, изчистено и адски увлекателно. Харесаха ми и немалкото
хорър моменти, използвани от писателя в книгата - на моменти може да бъде наистина
безмилостно брутален. Интригите в романа се заплитат по такъв начин, че до самия
край не знаеш какво ще се случи.

Нека цитирам някои запомнящи се пасажи, с които авторът обича да завършва абзаците
си:

Никой в Хейвън, пиян или трезвен не беше толкова глупав, че да разгневи Хоук и Фишър. Има си и по-бързи и безболезнени начини да се самоубиеш.

Ценеше мечтите си твърде много, за да ги загуби заради слабост или склонност към компромиси.

Всеки има нужда от нещо, в което да вярва. Особено ако не вярва на себе си.

Той не бе особено добродушен дори когато беше жив, а след смъртта си е развил много гадно чувство за хумор.

Добрите намерения не бяха достатъчни, за да контролираш множеството.

Подходящите думи, казани в подходящия момент могат да събарят тронове и да строят империи. Или да донасят бунтове и граждански войни и трупове в горящи бойни полета.

Мъжете се биеха толкова добре, защото се страхуваха повече от собствените си офицери, отколкото от врага.


Препоръчвам книгата горещо. Този роман е един от редките, които ме карат да съжалявам, че автори със солидно творчество като Саймън Грийн са почти непревеждани на български.

Няма коментари:

Публикуване на коментар