Под Купола т.2

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 592
Цена: 23 лв

Най-накрая успях да довърша втората част от "Под Купола" - най-новия роман на Кинг. Честно казано, не съм много впечатлен и не останах с добро мнение. Първата половина от книгата беше по-добра, определено. Тук Стивън се е олял - втория том спокойно можеше да е доста по-малък. Като прочетох откровенията му в края на този том, че всъщност романа е бил още по-грамаден и редакторката е дялкала безжалостно всяка страница, направо се намусих - е стига де, стига.
Друго неприятно впечатление, за което бих искал да омърморя издателите от "Плеяда". Вярно, книгата е дебела. Вярно, Кинг е труден за превод. По книгата са работили общо трима преводачи, доколкото успявам да разбера, и има дреболии, които не са стиковани в едно цяло. Пресен пример - в първия том градския съветник Джим Рени има на бюрото си позлатена топка са бейзбол, която във втория том се превърна в позлатена бухалка за бейзбол.
Кинг изсипва в мозъка на читателя планина от герои, натрупани на камара, които само те объркват кой какъв беше и за какво се бореше, бегло споменаване на статисти, които се появяват само и само след малко да умрат. Дори описаните в началния списък герои не помагат да се ориентираш в обстановката. Събития и действия, които балансират на ръба между логичната реалноста и абсурда. Прекалено набързо претупан край за 1200-страничен роман, разкритието кой е сложил купола беше дефакто първото обяснение, което ти идва наум... И още, и още.
Последно, и може би най-неприятно нещо, което ме впечатли. Сюжетът дословно е краден от романа на Клифърд Саймък "Всичко живо е трева". И наличието на Купола, и съвсем същите герои - корумпирания кмет, който при Кинг е градски съветник, военният, собственикът на местния вестник който тук е собственичка, даже имената на градовете в които се развива действието си приличат - при Саймък е Милвил, при Кинг Честърс Мил. Гадно е, че точно Кинг си е позволил да плагиатства, и то не от нещо забутано, а от известен фантастичен роман.
Като цяло не съм доволен от втората половина. За мен лично не си струва нито парите, нито обема. Особено в самия край трагедията на героите е сладникава, блудкава и досадна, типично по американски и четох набързо по диагоналната система - просто нямах нерви да го изтърпя. Кофти ми е да говоря така за човек, който до голяма степен ми е бил учител в хоръра, който в продължение на немалко години ми е бил любим писател и чиито книги са променили немалко животи. Романът започна страхотно, разви се страхотно... но не завърши страхотно.
Но това е положението.