петък, 7 януари 2011 г.
Зоната
Автор: Линкълн Чайлд
Издател: Бард
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 336
Цена: 11.99 лв
Първото ревю за 2011-а на блога ще бъде на една книжка, чиято тематика отлично пасва на студения зимен пейзаж навън. След близо година и половина търпеливо изчакване на специалния ми рафт за непрочетени книги в библиотечката дойде реда и на "Зоната".
Позачудих се защо оригиналното заглавие на романа "Terminal Freeze" е преведено по такъв начин, но накрая махнах с ръка, свих рамене и се зачетох. Признавам, за пръв път подхващам книга на Линкълн Чайлд, досега ми бе известен само като име, което твори трилъри, нерядко в комбина с дружката си Дъглас Престън. Когато разбрах обаче, че един мой любим филм - "Реликвата" с Том Сайзмор и Пенелъпи Ан Милър е по първата съвместна книга на авторското дуо се изпълних с респект.
Накратко: група американски учени са се забили далеч на север почти до полярния кръг, за да изучават последиците от глобалното затопляне. Една случайност обаче ги води до удивително откритие - при рутинно проучване на пещера в ледник групата открива древен звяр, замръзнал в леда. Телевизионният канал, който осигурява финансирането на експедицията веднага надушва звездния си миг и в негостоприемния студ се изсипват една камара режисьори, оператори, водещи, осветители, озвучители и така нататък. Въпреки злокобните предупреждения на местните ескимоси от медията решават да размразят чудовището на живо по телевизията. Ала какво ще се случи в действителност, когато незнайният биологичен вид се отърси от ледения си затвор...
Чайлд определено има опит от "Реликвата", описвайки хората - учени, войници, телевизионери и пр. хванати в капана на базата, където ги дебне звяра. Харесаха ми научно достоверните и издържани твърдения, които правят абсурдните на пръв поглед събития да бъдат ако не на 100% достоверни, поне да изглеждат такива. Допадна ми и комбинативното мислене на главния герой, както и оригиналния метод за противопоставяне на чудовището. Пророчествата на ескимосите също изиграха своята роля, за да бъде зимната картина не само мрачна и студена, ала и ужасяваща. Макар сюжетът да не е непознат (хорица, хванати в безизходица и избивани от незнайно чудовище), Чайлд успява да се справи и да задържи читателския интерес.
Не ми хареса факта, че почти половината книга мина, докато дойде време за същинския екшън. Както казах, сюжетът ми бе доста добре познат, а и съществото излезе уникално корав супермен, на който не му пукаше от куршуми, гранати, капани и прочее - блъскаха си го с какво ли не, без дори да го одраскат. Но финалната сцена си струваше определено, а и романът като цяло е чудесен за четене вечер, когато си сврян на топло под завивката, а навън виелиците беснеят.
Та така.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Хм, Лий Чайлд и Линкълн Чалд май са 2-ма различни индивиди (поред Читанка единия е британец, а другя - американец).
ОтговорИзтриванеКнижката обаче е бомба.
ОтговорИзтриванеКлиширана, но и интересна. Прочетох я миналата пролет и не съжалявам.
ОтговорИзтриване