вторник, 5 юни 2012 г.

Островът на Смъртта



Автор: Анна Димитрова
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 232
Цена: 10 лв

Дами и господа, Пролетният Панаир на Книгата свърши и бе уникално преживяване за моя милост, който на него успя да продаде стотина бройки от втория си сборник с разкази. Отново благодаря на всички, които дойдоха на Панаира и по-специално на щанда на Издателство Ибис. Сега, след като лудницата свърши и мога да се опомня на кой свят съм, мога да продължа с ревютата на книги.

Подготвил съм ви едно романче, от което, честно казано, не останах много очарован. Това е дебютът на Анна Димитрова, която пише въпросната история едва 12-годишна. За себе си тя казва: "Пиша фентъзи, защото в него всичко е позволено. В книгите е по-интересно от истинския живот" - няма как да не се съглася с това.

Кратко резюме от задната корица - "В романа има всичко: пирати, русалки, вещици, духове, всевъзможни перипетии и разбира се магия. Страниците са изпъстрени с екшън, любов, приятелство, съперници, геройство и смърт".

Та:

+ Страхотно оформление и уникално добра корица;
+ "Тук има главно животни. Те се държат по-добре и по-възпитано, отколкото учениците" - туш!
+ Масираната рекламна кампания, която ме хвърли в удивление - навсякъде само положителни отзиви, статии по сайтове, вестници, ласкави коментари, гостувания във водещи медии...
+ За възрастта си авторката се справя прилично и книгата вероятно би допаднала на някой около нейната възраст или по-малък...

- ...но на някой по-голям читател - изключено. Като цяло романчето е детинско и наивно, не мисля, че е предназначено за по-възрастна аудитория;
- Имаше един момент, в който момче и момиче на възрастта на авторката се гмурнаха под водата и освободиха котвата на голям пиратски кораб - сериозно ли?
- Каква беше тази уникална радост и страст от училището и ученето, не можах да си обясня... Среща се в книгата под път и над път;
- Личи си, че книгата е минавала повече от една редакция - личи и че трябва да се редактира още;
- Изобилие от диалози, в които героите много говорят, но нищо не казват, изобилие от сцени, в които героите нещо правят, но нищо не се случва и погледът ти се пързаля по тези пасажи подобно Евгений Плюшченко по леда;
- Моля, светнете ме каква е тази червена щампа долу вдясно на корицата - "Световен дебют", защото въобще не ми е ясно!
- Като цяло не ми се струва добра идея сюжета да е толкова разнороден - детско фентъзи, приказка, пирати, ърбън, заемки от Хари Потър, от Карибски Пирати, заемки оттук, заемки оттам, можеше да е доста по-кохерентен;
- Като цяло една част от героите да имат български имена, друга част англоезични, а трета срещащи се и тук, и там ми се струва още по-лоша идея;
- Не съм съгласен факта, че крадейки от времето за уроци и домашни три месеца, за да създаде тази книга авторката заслужава кой знае какви адмирации. Познавам един куп български автори (в това число и моя милост), които за да творят крадат от лично време, от свободно такова, от време за сън, от време за семейство и откъде ли не, но никой не си отваря устата, за да се самоизтъква или да го прави на въпрос.

В заключение искам да споделя, че не изключвам в бъдеще авторката да развие потенциал и да започне да пише по-добре. Просто в случая й е прекалено рано - та тя създава това едва на 12! Сега, не крия, че Стивън Кинг е имал чудесни неща още на 14, или че Пратчет е писал страхотно още на 13. Да, ама нито аз мога да се меря с Кинг, нито тя с Пратчет. Всяко нещо - с времето си, както се казва. Както разбрах, ще има и продължение на историята - надявам се Анна Димитрова да е задобряла.

3 коментара:

  1. "Пиша фентъзи, защото в него всичко е позволено..."

    Това обяснява твърде много. В сци-фи има правила. Във фентъзи - не.
    Давай да пишем фенъзи.

    ОтговорИзтриване
  2. Е, с това й твърдение и аз не съм съгласен - и във фентъзито си има правила, зависи какъв тип фентъзи си решил да пишеш... Все пак, момичето е само на 12, когато създава книжлето - има време, не я съдете прекалено строго :-)

    ОтговорИзтриване