2066

Автор: Александър Томов
Издател: Милениум
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 200
Цена: 10.90 лв

През 2100 г. България ще наброява 10 000 000 души. 8 000 000 от тях ще са цигани, 1 700 000 турци и само 300 000 българии - Социологическите Агенции.

Така започва "2066" - ако не се лъжа, най-новата книга на Александър Томов. Интересно - книга на автора, която доста се различава от написаните от него досега. Не е крими, не е политически трилър, елитни килъри и прочее поредното скандално писание. 2066-а е... антиутопия. И то, смея да заявя - добра.

За какво иде реч?

През въпросната година Томов рисува една картина на България, която, честно да си призная, изобщо не изглежда така невъзможна, както си мислите. Държавицата ни е нацепена и надиплена на отделни анклави - все още не се е получило онова съотношение с наклонения шрифт в началото на ревюто, но е близко до него. Имаме една що-годе търпима част на България (столицата и околностите), които са под контрола на Брюксел и европейските комисари.

Имаме обаче и едни специфични региони, където владеят други хорица и нации извън Европа - Делиормана (и не само) е под турско управление, Варна и почти цялото Черноморие (от най-северната точка до Бургас) вече са на руснаците. Имаме и едни брутални банди от цигани, които вилнеят по Северната Магистрала - скъпа и ценна придобивка, построена лично от европейците, понеже им е писнало разни хора в България (уж) да строят магистрали и да крадат от това. Не се засягайте, г-н премиер, нямах предвид вас. Въпросните банди служат на един могъщ цигански бос, който се придвижва с армада от лимузини, бронирани джипове, БТР-и и т.н.

Малко и за сюжета - главният герой, командо Иван Иванов е натоварен със задачата да охранява конвой с камиони от София до Варна. Товарът, естествено, е тайна. Много скоро обаче нашият герой разбира какво превозва и впоследствие горчиво съжалява, че въобще е полюбопитствал. Много хора от най-различни фракции искат товара му - какво ще стане накрая?

Изброявам само няколко от безценните неща в романа:

- "Шадравана на Шейха" - това искам да го пробвам!
- Световноизвестният чалга-клип на Мемиш и фолкзвездите в бъдещето. Виж, това не искам да го пробвам;
- Свръхреалните описания на българския манталитет;
- Не по-малко реалните описания на имперските амбиции на Турция и Русия. Собствени телевизии, пропаганда, спор между ислям и православие и мълчаливо сработване, ако целите им съвпадат;
- Столицата на мутрите Велико Търново и статуите на съвременните политици и мутри в бъдещето;
- Зверските тълпи от цигани в тунелите, подсетиха ме за зомбита и Z-та Световна Война;
- Мизерията и гладът, който ми напомниха за Всичкият Блясък на Злото;
- Тоталната психическа, душевна, морална и културна деградация - народа е затъпял на макс, не се четат книги, слуша се само чалга, по медиите директно се псува каруцарски, хората отдавна са се разделили с мозъците си, защото така е по-лесно.

Единствено не ми харесаха някои приказки и забежки от сорта на демокрацията и САЩ са виновни, Костов е виновен, Русия е велика, тя ще ни спаси, последен стожер на православието е и т.н., и т.н. шитове от тоя сорт, които ме усъмниха в потенциалните комунистически забежки на автора, но може и да се бъркам.

От задната корица: "Екшън, престрелки, магистрални банди, пратеници на Великите сили с хуманитарни конвои, бетон и пустош - такава е България през 2066-а в настоящия роман на Александър Томов. Книгата е динамична и увлекателна, но и повод за размисъл." Много, много вярно, но и доста лаконично, в романа има и много повече.

Прочее, книгата е добра и ми хареса, препоръчвам я силно, определено е четиво, което не бива да се изпуска.