сряда, 29 август 2012 г.

Повелителят на Мухите



Автор: Уилям Голдинг
Издател: Труд/Анимар
Формат: 130 Х 200
Година: не е посочена
Стр: 256
Цена: не е указана

Честно казано, не останах кой знае колко очарован от книгата - очаквах повече. Може би защото подходих с големи очаквания към този бестселър и емблематичен роман, така щедро нахвален от патрона Кинг в "Сърца в Атлантида", а и Голдинг е нобелист, все пак. От друга страна четох "Повелителя" точно след "МеждуСвят" на Геймън, а там отношенията между децата са къде-къде. Но хайде, да не издребнявам.

Каква е историята:

Банда английски хлапета (Голдинг е британец), най-големите на по 13-14 г се озовават внезапно на самотен остров, без и те да знаят къде и откъде. Последният им спомен е, че са били в самолет, евакуирани заради ядрена война и после - бяло петно. Всичките хлапета до един бяха все момчета, което ми беше малко непонятно, но както и да е.

Повечето хлапета избират за вожд харизматичния Ралф - най-големият от тях. Той започва да се опитва да наложи ред - всички да се трудят наравно, да се строят заслони, да има постоянно поддържан огън, чийто дим евентуално да бъде забелязан от спасителите им, свиква събрания, където всеки може да се изкаже по определен ред... На негова страна е смешният шишко с очила Прасчо, който обаче е безрезервно до него и е вероятно най-умният сред хлапетата. Големи отговорности тежат на раменете на Ралф, които лека-полека започват да му се изплъзват.

За последното основно е виновен Джак Меридю - предводителят на хористчетата. По някаква ирония на съдбата Джак и неговите покорни певци и свирачи се оказват добри ловци на прасета. Така е, народът на острова трябва да кльопа и домуз, не става само с плодове, от които рано или късно се подрискваш. Постепенно групичката около Джак става все по-голяма и по-голяма, а тази около Ралф намалява все повече и повече.

Джак е жесток предводител, но го слушат, защото ги храни със свинско. Той и хората му подивяват все повече - накрая захвърлят износените си скъсани дрешки и тръгват чисто голи с копия, намацани с боя като диваци, играят ритуални танци, беснеят и лека-полека освен свини започват да ловуват и хора. Разликата не е голяма.

Голдинг е добър писател, в интерес на истината. Има много добри описания, героите му живват, притежава богат език. Самият Повелител на Мухите беше нещо уникално с чуден хорър-елемент, което ми се понрави наистина много. И въпреки това съм със смесени чувства от книгата - може би защото не бях в настроение за деца, които се бият и трепят едно друго (ако книжката беше още 50 страници по-обемна се обзалагам, че щеше да се стигне и до канибализъм), вместо да си помагат и да се подкрепят - както в МеждуСвят на Геймън, примерно.

Романът на практика представлява една алегория за отношенията между хората и автора всъщност е песимист относно човешката природа. Не е необходимо много, за да се свали маската на цивилизацията и да се види на практика, че сме си диваци и аборигени. С което съм съгласен отвсякъде. Вие си решавате дали да го прочетете този роман.

5 коментара:

  1. Бих го прочела и още няколко пъти, но все още не мога да намеря смелост за филма, за да не си разваля впечатленията.
    Засяга същата тема, но в детски вариант, като Das Experiment - в какво се превръща човек, поставен извън нормалната си среда и колко бързо забравя от позицията на властта, че това е само роля и само временно; как разумът губи пред силата и първичните инстинкти.

    ОтговорИзтриване
  2. Уилям Голдинг и този роман (като повод, разбира се и за цялостно творчество)получават Нобелова награда за литература за ... или 1981, или 1982 год (не правя справка).В сюжета се използва един много тънък и удобен метод: изолирането на героите от околната действителност, за да бъдат оставени на своите личностни, необезпокоявани от обществото, особености, като по този начин създават ново, локално общество, което добрият белетрист използва за своите ментални експерименти. В литературата, респективно в киното, има много такива случаи, кои успешни, кои не. Примерно: "И корабът пътува" - Фредерико Фелини (шедьовър), "Соларис" - Станислав Лем (шедьовър), забележете-"Кабаре" и "Ах, този джаз" на Боб Фос, затваря света на една сцена, макар и формално неоткъснато от обществото и мн др. Прекрасен роман.

    ОтговорИзтриване
  3. Гениална книга, препрочитала съм я няколко пъти още като ученичка.

    ОтговорИзтриване
  4. Книгата е чудесна, но има основен недостатък - не издържа проверката на времето. Респективно, не може да бъде наречена "класика". Защото, какво е класиката, ако не простичко-откровен нов поглед към света, предложен на читателя. Ако последният не си каже: "Верно бе, как не се бях сетил?", вместо: "А, да - това вече съм го срещал", значи нещо не достига. Съвсем не оспорвам качествата на Уилям Голдинг като писател (някак си няма да се получи), а си говорим за конкретната книга, нали?

    ОтговорИзтриване