неделя, 4 декември 2011 г.

Сърца в Атлантида



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 584
Цена: 22 лв

С "Великият Гетсби" Франсис Скот Фицджералд улавя духа на Америка през двайсетте години на миналия век. Със "Сърца в Атлантида" Стивън Кинг улавя духа на Америка през шейсетте. И това не е просто реклама, отпечатана на задната корица на книгата, а чистата истина.

По същността си това е роман, разделен условно на пет новели, в които присъстват общи герои, проследява се техния жизнен път и нещата, които се случват около тях, пречупени през гледната точка на всеки един от тях. Кинг обхваща голям период с петте новели - цели 39 години от 1960-а до 1999-а, от момента малко преди да започне всичко та до днес, когато все още има отражение на проблемите. На пръв поглед историите са надникване в ежедневието на обикновения американец, но всъщност става въпрос за нещо много по-дълбоко. Атлантида се превръща в метафора за САЩ, страната, буквално потъваща под краката на хората. Мечтите рухват през шейсетте, когато войната във Виетнам разделя страната - не просто война, а и до днес незаздравяла рана. Хипарите, които проповядваха свободна любов, световен мир и ядрено разоръжаване продават идеалите си за доходни облигации, дрога и пари, след което се вливат в сивата маса на костюмирани мъже с куфарчета. Превърнати в пасивни наблюдатели, те не осъзнават най-тъжното - че са пропуснали уникалния шанс да вземат всичко в ръцете си.

По малко за всяка от новелите:

1. Отрепки с жълти палта (1960: Бяха готови на всичко) - вероятно най-познатата за вас, филмирана с Антъни Хопкинс в главната роля, ала кръстена на следващата новела. В малко и спокойно градче пристига тих, добродушен възрастен човек, който наема едно таванче и се скрива там. Този човек, наречен Тед Бротиган се сприятелява с малкия Боби Гарфийлд, който разбира, че Тед е просто ходеща съкровищница за какво ли не. За жалост, Тед крие и немалко тайни - той бяга и се крие от зловещи създания, които постепенно започват да се мяркат в градчето... Уникална история, разклонение на Тъмната Кула - мислех си че филма е велик, но след като прочетох новелата разбрах, че просто е гениална. Прекрасен разказ за слънчевото детство, за приятелството, отминалите безвъзвратно дни. Струва си да се отбележи как малкият постепенно пораства и вътрешно вече съвсем не е дете, образът на властната майка (ооо, няма такова описание!) и да не забравяме могъщият цитат : "Тази книга разказва една много хубава история, но не е написана много добре. Има книги, които са написани превъзходно, но с безинтересен сюжет. Чети заради историите, които се разказват в книгите, не бъди сноб. Друг път чети заради езика, заради думите, не бъди като тези, които избягват да си напъват мозъка. Но когато намериш книга, в която и сюжетът, и езикът са добри, значи си открил съкровище".
2. Сърца в Атлантида (1966: Братче, как се смяхме само, щяхме да се пръснем!) - ето най-обемната новела, която разкрива същността. Започва войната във Виетнам, а с нея и протестите. Който е успял да стане студент се е скатал, но който не - пратен в джунглите да се бие. В студентското общежитие момчетата започват да играят като луди на комар, което се отразява на оценките им и някои започват да изпадат от университета директно в делтата на Меконг. Уникално е как се подкрепят едно друго момчетата, които споделят нещо - било то ВУЗ, война или дори глупава игра на карти. Кинг много добре е описал и зверската страст, която може да те хване и да не те пусне, а да те мори с години - било то хазарт, пиене, дрога, цигари, курви, видеоигри или просто някаква лудост. Знам за какво става въпрос, мога да го оценя.
3. Слепият Уили (1983: Бог да ни благослови всичките) - войната вече е завършила, а който е оцелял от нея вече не е същия. Уили Шърман е леко чалнат, страдащ от множествена шизофрения, в него живеят няколко души. Останах като гръмнат от лекотата, с която чичко Стиви описва просяка на оживения булевард и рушвета, който бута на ченгето, за да не го закача, както и парите, които изкарва. Явно не само тук на метростанция Сердика се случват подобни работи.
4. Защо сме във Виетнам (1999: Когато някой умре, мислиш за миналото) - ето я истината за ветераните от Виетнам, тези, които се върнаха. Колко от тях са инвалиди, колко с разбити семейства и здраве, с болни мозъци и колко жестоко е всичко. Истината е ужасяваща.
5. И се спускат божествените сенки на нощта (1999: Хайде, стари мръснико, върни се у дома) - по-скоро кратък разказ, който обобщава всичко дотук и слага точката накрая. Краят, който е така размазващ, че ти омекват капачките и си благодарен, че четеш седнал, иначе ако си прав ще се сринеш на колене.

Мрън-мрън, в превода на моменти мрън-мрън има големи хуйни, мрън-мрън! Особено ме хвърли в тъпана следното - "Румпелстилтскин" и бележка под линия - героиня от немските приказки, на която постоянно й расте косата. Покъртително глупаво. Първо, героинята се казва Рапунцел и няма нищо общо с темата и второ - Румпелщилцхен (както е правилното наименование) е джудже, при това ГЕРОЙ от мъжки пол, който е гадинка: прави ти услуги, но в замяна винаги ти иска нещо и си прецакан, можеш да го надвиеш само ако му знаеш името. Затова се споменава във въпросния контекст.

След тази книга имам да ви заявя нещо на всички вас, момчета и момичета, особено на тези, които недолюбват Кинг и творчеството му. Вярно, че има и по-добри писатели от него. Вярно, че си има и той трески за дялане. Но той не е само умел разказвач, печеливш автор и майстор-занаятчия. Той е един велик писател, който не просто е пробил пътечка, тънка като просека в лес, а е прокопал зверска магистрала, по която вървим и писатели, и читатели. За него ще се говори векове напред, сигурен съм в това, както съм и сигурен, че тази книга е в топ 5 на цялото му творчество. Книга, от която струи честност и искреност от всеки ред, а всяка дума е чиста и неподправена истина.

1 коментар:

  1. страхотен филм Хопкинс просто изиграва ролята гениално

    ОтговорИзтриване