Отмъщението на Монца

Автор: Джо Абъркромби
Издател: Бард
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 624
Цена: 16.99 лв

Последното ревю за изтичащата календарна 2011 г. За сметка на това книгата е бая тлъсто фентъзи, което не е лошо като цяло.

Та, поради что иде реч?

Войната може да е ад, но за Монцаро Муркато - Змията на Талинс, най-известния и страховит наемник, служещ на Великия херцог Орсо е доста добър начин за изкарване на пари. Победите й са я направили популярна сред народа, твърде популярна за вкуса на работодателя й. На предадената, хвърлена в пропаст и оставена да умре Монца й остава само едно нещо, за което да живее: отмъщение.
Съюзниците й включват ненадежден пияница, най-коварния отровител на Стирия, обсебен от числата и броенето убиец, изтезателка с хаплив език и як варварин, който иска да бъде добър.

Накратко: коравата мацка от корицата е прецакана яко, пребита до смърт и изхвърлена от жестока височина и явно не й остава нищо друго освен да умре, но... Отказва да пукне, момичето. Загубила единствения си близък човек на тоя свят - своя брат, тя се заклева да отмъсти и цялата книга върви по стъпките на нейното отмъщение.

Историята ни отвежда в хаотичния свят на Стирия, където разни малки кралства и отделни градове постоянно воюват едни с други, уж се съюзяват, после се предават и прецакват и така постоянно в продължение на години. По същността си това е фентъзи от "средновековен тип" - ако очаквате други раси освен хора, лъжете се, няма. Ако очаквате да има магии - хвърляне на светкавици, бълване на огън, дракони, призоваване на демони и т.н. - също няма.

Не съм чел другите романи на Абъркромби, които са преведени на български, но от това което прочетох мога да заключа, че просто е леко надценено дупе. Скъсаха се да го хвалят, за съжаление предимно хора, които не са чели достатъчно фентъзи и той като автор им идва някак новаторски, защото бягал от клишета и прочее. Съвсем не е така - не казвам, че не умее да пише, добър е, но чак пък толкова?

Интересното е, че при него няма силно разделение на добри и лоши - всички са гадове, всички се убиват, всички правят мръсотии, подкупват се, предават се, забиват си нож в гърба, изобщо гаднява ситуация. Другото нелошо е тъжната деградация на един герой (Каул Тръпката) и забавната градация на друг (Никомо Коска). Като цяло във всичките персонажи има по нещо, което да ни харесва и по друго, което да ни отврати, така че не е зле. Култовият герой обаче за мен си остана Шенкт - този, който владее свръхсили и никой не може да му се опре, където влезе прави хора и мебели на качамак и прочее. Хареса ми, че той е сигурно единственият, който дава някакъв шанс - оставете ме на мира, моля ви, вървете си по пътя, не се занимавайте с мен. Не го слушат и стават белите.

Като цяло мога да кажа, че харесах романа, въпреки че не съм чак толкова впечатлен. Абъркромби умее да вкарва сочни лафове, да разведрява обстановката, пише увлекателно, описва битки нелошо (макар да отстъпва сериозно на Чайковски в Империя в Черно и Златно, онзи вече е уникално добър) и изгражда свят, в който няма благородство, а подлостта и алчността са на почит. Нещо, което супер се връзва с днешното положение на планетата ни в реалния свят, ама аз като седна да чета фентъзи не искам все пак да чета за същите глупости, в които живея, нали така? Искам поне за момент да се пренеса някъде другаде, където нещата са по-прости, животът е по-лесен, хората не са лекета и така нататък. Затова смело мога да препоръчам книгата и автора на хора, които по принцип не четат фентъзи - убеден съм на 90%, че ще им хареса.

Но за истинските фенове на фентъзито, тези, които са изчели такива камари тухлоподобни романи в жанра, че могат да си построят къща от тях, подхождам леко резервирано и тук нещата са фифти-фифти - може и да ви хареса, но може и да не ви, преценете си.

Това е за тази година, другата седмица очаквайте обзор на блога за 2011-а. Със здраве!