неделя, 20 март 2011 г.

Империя в Черно и Златно



Автор: Ейдриън Чайковски
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2010
Стр: 576
Цена: 14.99 лв

Най-накрая успях да довърша солидния по обем роман „Империя в Черно и Златно”, книга първа от поредицата „Сянката на Умелите”. Отдавна не съм чел фентъзи, още повече се бях зарекъл да не почвам дълги поредици в този жанр. Ако тези поредици са на всичкото отгоре и недовършени, значи тотално би трябвало да ме откажат.

Е, наруших обета си, но не съжалявам, ни най-малко.

От поредицата „Сянката на Умелите” досега са излезли шест книги от общо замислените осем. На български засега имаме три от тях – тази, „Разединени Равнини” и „Кръвта на Богомолката”. За какво става въпрос. В сравнително кроткия свят на Равнините, населяван от отделни градове–държави всичко изглежда мирно и тихо. Хората живеят, работят и търгуват спокойно, докато градят цивилизацията и техническия прогрес. Ала по границите на Равнините се появява могъщата Империя на осородните, които завладяват град след град и превръщат всички в роби по пътя си…

Осородни ли казах? Да, точно така. Хората, обитаващи приказната вселена на автора Ейдриън Чайковски, не са точно хора. Според легендите и преданията в миналото техните предци са сключили съюз с гигантските насекоми, населяващи този свят. Така се появяват съвременните им потомци, които изглеждат на външен вид почти като хора, ала всеки притежава специфичните физически черти, характер, умения и Изкуство на своята раса. Така например бръмбарородните са ниски, набити и пълни, страхотни занаятчии, механици и инженери, ала пък тромави летци. Осородните са дисциплинирана армия, която може да лети, призовавайки крилата си (както повечето раси) и да изстрелва огнени залпове от дланите си, хората-водни кончета са ненадминати летци, молецородните виждат отлично в тъмното, богомолкородните са високи, кокалести и кръвожадни бойци, ненадминати в ръкопашния бой, мравкоидите са родени воини и свързват телепатично съзнанията си в мрежа и какво ли още не. Изобилстват много раси – някои се мразят помежду си, други съжителстват мирно и тихо с останалите, трети презират всички други. Изобщо разнообразието, пъстротата на този приказен свят и отношенията между хората прави книгата живописна по един уникален начин.

Единственият, който решава да се опълчи на Осите е Стенуолд Трудан – застаряващ занаятчия, университетски преподавател и ръководител на тайна шпионска мрежа. Заедно с шепа бунтовници от най-различни раси, повечето от които негови близки роднини, приятели и познати ще опита да сложи прът в колелата на бойната машина, задвижвана от волята на Империята.

Авторът пише интересно и увлекателно, знаейки кога и къде да прилага хитри писателски похвати, за да задържи вниманието на читателя. Смесил е на пръв поглед несъвместими жанрове като чисто фентъзи и стиймпънк, на моменти имаме класическият метод „добрата магия срещу лошите машини”. Най-силно впечатление ми направи способността му да описва битките – детайлно, подробно и надъхващо, независимо дали става въпрос за дуел между двама бойци или мащабен сблъсък на големи групи от армии, съставени от различни раси, служещи си с различни оръжия и бойни прийоми. От опит знам, че това е изключително трудно и този британски писател печели моите безспорни уважения за това, което е направил. Специално внимание заслужава и преводачката Милена Илиева, която се е справила отлично с несъмнено трудната задача, обогатявайки допълнително езика.

Една поредица, която без съмнение ще достави изключително удоволствие на всички почитатели на жанра фентъзи.

3 коментара:

  1. Добро ревю на противоречива книга. Лично аз не останах особено доволен, но то след "Песен за Огън и Лед" трудно се впечатлявам по принцип. :)

    ОтговорИзтриване
  2. Много хора ми хвалят Песен за Огън и Лед и викат почни я, почни я, ама тя ми е тъкмо в графата "недовършени фентъзита" и все отлагам, когато Мартин я завърши (или някой след него) - тогава :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Тази поредица също не е довършена....

    ОтговорИзтриване