
Автор: Ейдриън Чайковски
Издател: Бард
Формат: 145 Х 210
Година: 2010
Стр: 576
Цена: 14.99 лв
Най-накрая успях да довърша солидния по обем роман „Империя в Черно и Златно”, книга първа от поредицата „Сянката на Умелите”. Отдавна не съм чел фентъзи, още повече се бях зарекъл да не почвам дълги поредици в този жанр. Ако тези поредици са на всичкото отгоре и недовършени, значи тотално би трябвало да ме откажат.
Е, наруших обета си, но не съжалявам, ни най-малко.
От поредицата „Сянката на Умелите” досега са излезли шест книги от общо замислените осем. На български засега имаме три от тях – тази, „Разединени Равнини” и „Кръвта на Богомолката”. За какво става въпрос. В сравнително кроткия свят на Равнините, населяван от отделни градове–държави всичко изглежда мирно и тихо. Хората живеят, работят и търгуват спокойно, докато градят цивилизацията и техническия прогрес. Ала по границите на Равнините се появява могъщата Империя на осородните, които завладяват град след град и превръщат всички в роби по пътя си…
Осородни ли казах? Да, точно така. Хората, обитаващи приказната вселена на автора Ейдриън Чайковски, не са точно хора. Според легендите и преданията в миналото техните предци са сключили съюз с гигантските насекоми, населяващи този свят. Така се появяват съвременните им потомци, които изглеждат на външен вид почти като хора, ала всеки притежава специфичните физически черти, характер, умения и Изкуство на своята раса. Така например бръмбарородните са ниски, набити и пълни, страхотни занаятчии, механици и инженери, ала пък тромави летци. Осородните са дисциплинирана армия, която може да лети, призовавайки крилата си (както повечето раси) и да изстрелва огнени залпове от дланите си, хората-водни кончета са ненадминати летци, молецородните виждат отлично в тъмното, богомолкородните са високи, кокалести и кръвожадни бойци, ненадминати в ръкопашния бой, мравкоидите са родени воини и свързват телепатично съзнанията си в мрежа и какво ли още не. Изобилстват много раси – някои се мразят помежду си, други съжителстват мирно и тихо с останалите, трети презират всички други. Изобщо разнообразието, пъстротата на този приказен свят и отношенията между хората прави книгата живописна по един уникален начин.
Единственият, който решава да се опълчи на Осите е Стенуолд Трудан – застаряващ занаятчия, университетски преподавател и ръководител на тайна шпионска мрежа. Заедно с шепа бунтовници от най-различни раси, повечето от които негови близки роднини, приятели и познати ще опита да сложи прът в колелата на бойната машина, задвижвана от волята на Империята.
Авторът пише интересно и увлекателно, знаейки кога и къде да прилага хитри писателски похвати, за да задържи вниманието на читателя. Смесил е на пръв поглед несъвместими жанрове като чисто фентъзи и стиймпънк, на моменти имаме класическият метод „добрата магия срещу лошите машини”. Най-силно впечатление ми направи способността му да описва битките – детайлно, подробно и надъхващо, независимо дали става въпрос за дуел между двама бойци или мащабен сблъсък на големи групи от армии, съставени от различни раси, служещи си с различни оръжия и бойни прийоми. От опит знам, че това е изключително трудно и този британски писател печели моите безспорни уважения за това, което е направил. Специално внимание заслужава и преводачката Милена Илиева, която се е справила отлично с несъмнено трудната задача, обогатявайки допълнително езика.
Една поредица, която без съмнение ще достави изключително удоволствие на всички почитатели на жанра фентъзи.
Добро ревю на противоречива книга. Лично аз не останах особено доволен, но то след "Песен за Огън и Лед" трудно се впечатлявам по принцип. :)
ОтговорИзтриванеМного хора ми хвалят Песен за Огън и Лед и викат почни я, почни я, ама тя ми е тъкмо в графата "недовършени фентъзита" и все отлагам, когато Мартин я завърши (или някой след него) - тогава :-)
ОтговорИзтриванеТази поредица също не е довършена....
ОтговорИзтриване