понеделник, 28 март 2011 г.

Рeптилия



Автор: Томас Тимайер
Издател: Ибис
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 300
Цена: 11.90 лв

По принцип издателство Ибис е специализирано в модерните напоследък жанрове като ърбън фентъзи и истории за вампири. Затова бях леко изненадан, когато разбрах, че една от първите им книги е трилър. Прочетох я и изненадата ми се увеличи – книгата се оказа наистина много добра.
За какво иде реч. Едно телефонно обаждане рязко променя тихото и спокойно ежедневие на младия британски биолог Дейвид Астбъри. Госпожа Палмбридж, стар семеен приятел, го моли да се присъедини към тайна експедиция в дебрите на Африка, за да открие нейната изчезнала дъщеря Емили. Мисията не се изчерпва с това – екипът трябва да намери и митичното тайнствено създание Мокеле Мбембе, единственият оцелял динозавър в наши дни, живеещ близо до езерото Лак Теле в Конго. Но какво всъщност ще се случи с приключенците, когато напуснат уредените си светове и попаднат в зловещите джунгли на Черния Континент?

Плюсове:

+ Корицата и оформлението са страхотни – релефни букви, лак на нужните места, наличието на показалец за отбелязване, в началото на всяка глава има стилизирани папрати и други растения… Личи си, че за да придобие книгата необходимия външен вид на изпипан търговски продукт не са пестени труд и средства;
+ Романът съдържа интересни научни факти, хипотези и разсъждения, свързани с биологията, клонирането и генното инженерство;
+ На моменти тематиката извика в мен приятните спомени за Каменното Яйце на Петър Бобев;
+ Тимайер е нарисувал плътна и реална художествена картина – колоритните образи, влажната гореща джунгла, изобилието от комари, зарази, хищници и отровни растения, не е пропуснал дори неща като пренаселеност и корупция на локално ниво;
+ Темата за криптозоологията ми е любима – същества като Мокеле Мбембе, Йети, Саскуоч, Неси и т.н. са неизчерпаем извор за вдъхновение и обсъждане. Особено в случая, когато се говори за по-малко известния криптид, чието име в превод означава „този, който спира реката”;
+ смайващите обрати в повествованието бяха изненада дори за обръгнал читател като мен;
+ „няма нищо по-злощастно от фантазиите на учен, обхванат от чувство за господство”;
+ „В професията вярата ми не върши работа, нея я пазя за молитвите си”;
+ Авторът Томас Тимайер, макар и неизвестен тук, пише отлично. Кратка справка в интернет показва, че е много популярен и продаван в родната Германия, дори и навън. На задната корица е сравнен с корифеи в жанра на трилъра като Дъглас Престън и Линкълн Чайлд, които изобщо не са преувеличени.

Минуси:

- На практика не открих такива. В едно изречение леко ми се наби в погледа словосъчетанието „защитен щит”, но на практика това е дреболия, която дори не си струва да бъде споменавана.

С други думи, „Рептилия” се оказа един чудесен роман и интересен за четене трилър. Аз лично го четох докато пътувах с влака и ми подейства отлично. Препоръчвам го, ако ви се четене нещо приятно и увлекателно или си търсите книга, когато ви престои дълъг път.

2 коментара:

  1. Зариби ме, макар че сравнието с Престън и Чайлд съвсем не е позитив.

    ОтговорИзтриване
  2. Абе и те имат попадения, например Зоната на Чайлд е много добро. Да кажем, че Тимайер е сравним с добрите неща на Престън и Чайлд :-)

    ОтговорИзтриване