четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Разкази от Кръчмата "При Еднорога"



Автор: Колектив
Издател: Еднорог
Формат: 130 Х 200
Година: 1998
Стр: 272
Цена: 4700 лв, за мене - 2

Странна, противоречива, на моменти много интересна, на други – скучновата. С една дума – наистина нееднозначна книга, това е „Разкази от Кръчмата При Еднорога”. По същината си това са седем разказа от седем автора, които се развиват в един и същ фентъзи сетинг. Може да ви прозвучи натруфено, но ми стана приятно когато разбрах, че подобно на „Мечове в Леда”, които съставихме с колегата Александър Драганов, и големите имена в жанра са имали подобни проекти десетилетия преди. В случая Робърт Асприн е съставител, подхванал няколко от колегите си и са създали… това.

В Сенкчуъри, общо взето, не е препоръчително да се разхождате насам-натам след залез слънце – по уличките бродят не само съмнителни личности, но и всякакви незнайни и страховити създания; Затова пък винаги можете да поседите в кръчмата „При Еднорога”, да опитате виното и да послушате някои от най-странните, вълшебни и ужасяващи разкази за незнайни божества, смъртоносни магии и невероятни приключения…

Нека видим какво се крие между страниците на сборника:

1. Филип Хосе Фармър – Паяците на Пурпурния Маг: откриваме сборника с един разказ, чието заглавие е, меко казано, бомбастично. Творбата не е лоша, даже никак - една отчаяна жена в комбина с един странен и невзрачен мъж ще се отправят на опасна мисия, там, където царува могъщия Пурпурен Маг и зловещи твари пазят чертозите му...
2. Дейвид Дрейк – Богинята: нелоша творба, макар доста, да не кажа прекалено напомня за приключенията на Конан на Робърт Хауърд. Един благородник слиза буквално в Ада и се изправя безстрашно против могъщо божество не толкова да отмъсти за смъртта на сестра си, колкото да спаси поруганата чест на своя род.
3. Лин Аби – Плодове от Енлибар: тази дама е втората съпруга на съставителя на този сборник. Между другото, книгата е едва началото на огромна поредица от творби, които изграждат тя и Асприн, за Сенкчуъри, Светът на Крадците и т.н., писани както от тях, така и от доста други автори. Не е кой знае какво творбата, няма да задълбавам в нея.
4. Джанет Морис – Наместникът на Вашанка: ммммм, май това е най-доброто в книгата, моите почитания към авторката. Темпус е един от Копоите - елитната дворцова гвардия, най-добрите сабльори в Сенкчуъри. Но той е и нещо много повече - с произход, забулен в мрак, криещ много тайни, той не е обикновен човек. Ала не само свръхспособностите му са важни в случая - той е още поборник на Вашанка, могъщият бог на мълниите и войната...
5. Алфред ван Вогт – Сънят на Пророчицата: очаквах повече от фантаст от подобен ранг. Но, може би фантастиката е неговият жанр, не фентъзито. Главният герой е скучен млад самотен знахар, чийто коронен номер е вместо с пари да иска жените да му плащат в натура. Това е Сенкчуъри, никой не отказва подобна сделка. Боговете обаче слизат и крачат сред хората...
6. Робърт Асприн – Копой на Копоите: съставителя на сборника се е постарал, признавам. Акцентът тук пада на Копоите и Темпус, мръсните кални номера, които си въртят едни на други. Кой ще излезе сух от водата? Добър разказ, макар краят му да ми се видя доста претупан.
7. Андрю Дж. Офът – Изчадието на Мрака: става разказът, проследява съдбата на един от най-известните и странни крадци на Сенкчуъри, известен просто като Изчадието на Мрака. Много дебнене, криене в сенките и безшумно промъкване, бива.

Не ме хареса факта, че въпросната кръчма, на която е кръстен сборникът присъства съвсем фигуративно в разказите. Просто се появява за момент и нищо съществено не се случва в нея – акцентът не е върху й, може спокойно и да я няма, или да се казва другояче.

Друго – оригиналното заглавие на сборника е Tales From The Vulgar Unicorn. Защо вулгарен ли? Ами, защо на табелата на кръчмата въпросният еднорог е изобразен не само с едно нещо, което стърчи. Правилно познахте – освен рога му въпросното копитно е навирило и оная си работа.

Въпреки ясно изразените ми негативи би ми било любопитно да прочета още приключения от този сетинг – личи си, че потенциалът има накъда да се разгръща, доста книги са изписани по света, но дали са излизали други в България от Света на Крадците? Едва ли.

Ако мога да се изразя по-крайно – Сенкчуъри е бледо копие на Хейвън, където се развиват приключенията от „Хоук и Фишър” и „Победителят Печели Всичко”. С дребната разлика, че тук няма двоица неподкупни и безкомпромисни стражи, които носят закона върху остриетата на оръжията си. В Сенкчуъри всички са подкупни, всички се продават и са тотално и безвъзвратно пропаднали. Моите уважения към имена като Филип Хосе Фармър, Робърт Асприн, Алфред Ван Вогт и останалите – сори пичове, ама Саймън Ричард Грийн ви слага всичките в задния си джоб, след което сяда и започва да твори поредния блокбастър. Това е положението.

4 коментара:

  1. Чела съм я преди повече от 2-3 години, но смело мога да изкажа мнението си за нея с една дума - слаба. Разказите изглеждат събрани само с цел да бъде отпечатана и продадена някаква книга.

    ОтговорИзтриване
  2. Споменатите от мен две книги от Саймън Грийн са с подобен сетинг, но много, много по-добри - опитай с тях, ако не си ги чела ;-)

    ОтговорИзтриване
  3. А откъде си я намери тази книжка?

    ОтговорИзтриване