Заклинателят

Автор: Уилям Питър Блати
Издател: Изток-Запад
Формат: 140 Х 210
Година: 2012
Стр: 312
Цена: 16 лв

И ето, че дойде време да ви представя едно култово заглавие, което излиза с нов прочит - реновирано, ревизирано и редактирано лично от автора си по случай 40-годишният юбилей на книгата. Това е "Заклинателят" - да, "Заклинателят", а не "Екзорсистът", както ви е позната досега. Чудесна книга, класическа не само в жанра хорър.

Корицата е убийствена, не, няма такава просто - още щом я видях и си спомних бруталните сцени от филма от 1973 с Елън Бърстин и Макс фон Сюдов. Отлично хрумване.

Малко за сюжета:

Ригън Макнийл e обикновено, безгрижно, да не кажа разглезено дете. Нейната майка е известна и богата холивудска актриса, разведена с мъжа си, която се грижи за дъщеря си с помощта на наети иконом и камериерка. У малката Ригън обаче постепенно започват да се проявяват ужасяващите симптоми на дълбоко психично разстройство. Докато лекарите гадаят диагнозата и си прехвърлят топката един на друг, постепенно на всички започва да става ясно, че за лечението на момичето не са нужни лекари, а свещеници.

Отчаяна, майката Крис Макнийл е готова на всичко, само и само да си върне детето. С проблема се заема отец Деймиън Карас, човек, завършил за психиатър, но насочил се към свещеническия сан. Въпреки че живота е подлагал на изпитание вярата му неведнъж и тя да е доста поразклатена в съзнанието му, той жертвоготовно се хвърля да помогне на малкото момиченце, без да жали нито време, нито сън, нито усилия.

За съжаление, пред извършването на акта на екзорсизъм стоят немалко пречки - на пръв поглед бюрократични църковни правила, но всеки е прав за себе си: трябва да си 100% сигурен, че имаме наличие на обсебване от демон, а не психично разстройство със сходни проявления. Има нужда от доказателства, за да се разреши провеждането на съответния ритуал.

В същото време малката Ригън отпада все повече и повече, гаснейки постепенно като пламъче на дъжда. А демонът, който се е настанил в тялото й набира сили и става все по-могъщ...

Авторът пише романа, вдъхновен от история по действителен случай за обсебване то демон - в края на 40-те години на миналия век едно 14-годишно момче от Мериленд се сблъсква с проблем, идентичен с този на Ригън Макнийл. Прекрасният превод и предговор са на Любомир Николов, може би най-добрият съвременен български преводач.

За разлика от Любчо, чийто любим персонаж бе отец Деймиън Карас, моят фаворит и преди, и сега си остава свещеникът Ланкастър Мерин - изтъкан от доброта и благочестие възрастен човек с опит в прогонването на демони, ала криещ немалко тайни... Най-много ме подразни ченгето Киндерман - знам, че си вършеше работата, но беше адски досаден персонаж.

Книгата е легендарна, а новият прочит си заслужава - неслучайно самият Блати казва за нея: „Това е версията, с която искам да бъда запомнен“. Запомнете я и вие.

И чудесното четиристишие в края на предговора (хм, звучи точно като епитаф!):

Добрият човек не оставя следа
с руини и кръв по земята.
Оставя ни песен, и хляб, и вода,
която да пият сърцата.

Ако някога рискувам да направя списък на 100 книги, които всеки човек е длъжен да прочете през живота си, то "Заклинателят" задължително ще присъства в него.