неделя, 14 октомври 2012 г.

Скрити Белези / Приятели

Днес, в този красив неделен следобед, искам да ви кажа по няколко думи за две още по-красиви книги. Два сборника с разкази от български писателки, чиято сила на словото наистина ме затрогна и впечатли.



Автор: Северина Самоковлийска
Издател: Буквите
Формат: 145 Х 205
Година: 2009
Стр: 92
Цена: 7 лв

Това е една от най-хубавите книги в съвременната българска проза - Стефан Кръстев

Колкото и банално и клиширано да ви звучи това изказване, щамповано на първа корица, си е абсолютно вярно. Северина е представила на нашето внимание десет кратки разказа, концентрирали в себе си много майсторство, много силно въздействие и много реализъм. Авторката е прекарала в Испания немалко време и голяма част от нейните творби се развиват именно там. Малко, много малко са родните творци, които толкова добре описват истинския живот на емигрантите. Героините на Северина идват да работят в Испания и неминуемо се сблъскват с груби жестокости - лъжите от всякакъв тип, подхващането на каквато и да е работа, за да не умреш от глад, експлоатацията, мизерията, заплащането като форма на подаяние, измамите, сводниците и наркодилърите, какво ли не... Но среща и друго - доброта. Добротата, която се появява неочаквано там, където най-малко очакваш - от хора от различна раса и националност, които ти протягат ръка. А в тази ръка има пари, хляб, работа, покрив или просто нормално човешко отношение. Дори възможност двама души да се съберат заедно за цял живот.

Не искам да хабя думи повече - ще прочетете и ще видите, че сборникът е много по-добър от това представяне, което му правя.



Автор: Весислава Савова
Издател: Е-Книги
Формат: 150 Х 210
Година: 2011
Стр: 130
Цена: 10 лв

За творчеството на Весислава вече веднъж ви говорих. Сега е ред на първата й книга - сборникът с разкази "Приятели". Над 20 кратки разказчета, разказващи различни житейски съдби, толкова реални, толкова истински... Направи ми впечатление следното - интересните истории, които на моменти ми се струваха някакси познати, завършваха съвсем неочаквано. Защо? Защото са наистина реални, от живота, при Весислава рядко има хепиенд. Но независимо от темата, идеята, сюжета или завършека, всеки разказ беше като дълъг, остър нокът, бодващ ме през гърдите право в онзи мускул-помпа, който вие много добре знаете. Разкази, които натъжават, разкази, каращи те да въздъхнеш, разкази, каращи те да свиеш юмруци... Но и разкази, каращи те да се усмихнеш и да затвориш очи. Да разбереш, че не всичко е загубено и винаги има надежда. Да осъзнаеш, че слънчевият лъч в крайна сметка пробива облаците.

С други думи - разкази, от които никой няма да те остави безучастен.

Далеч съм от мисълта, която за съжаление спохожда повечето читатели - че едва ли не всеки автор пише почти само за собствени преживявания, това е нелепо. Въпреки това съм сигурен, че и в двата сборника има поне отчасти, или прозират истински истории тук-там, почерпени от реални събития, случили се с двете авторки или с техни познати. В което всъщност няма нищо лошо, напротив - та нали е реализирано чудесно?

Макар да съм сред щастливците, успели да се сдобият с тези две книги на хартия, честно казано вече е много трудно да ги откриете в този им вид. За сметка на това винаги може да си ги закупите в електронен вариант на цена, няколко пъти по-евтина от коричната - "Скрити Белези" тук, а пък "Приятели" - тук. Обявените цени са просто смешни за начина, по който ще ви повлияят тези книги.

И накрая малко нещо лично за някои от разказите в двете книги. Убедих се, че и от двата пола има много боклуци. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО много боклуци. Затова, просто един съвет към всички хора, които се срещнат с някакъв насилник от какъвто и да било характер - не оставяйте на копелето да му се размине. Въпреки всичко да е против вас, въпреки всичко да е в негова полза. Накарайте го да съжалява и помни за цял живот.

Прочетете... приятели. Докоснете се до тези... скрити белези.

1 коментар:

  1. За пореден път ти благодаря за това, че сподели впечатленията си, Бран. Това ми показва, че не всичко по отношение на писането е загубено. Поне не и докато има читатели като теб. Тъй като познавам и творчеството на Севи, се радвам на факта, че ни представяш заедно. Признателна съм ти!

    ОтговорИзтриване