четвъртък, 19 септември 2013 г.

Когато Мъртвите Се Пробудят



Автор: Йон Айвиде Линдквист
Издател: Колибри
Година: 2012
Стр: 320
Цена: 16 лв

Шведския писател Йон Айвиде Линкдвист е едно малко литературно чудо в световен мащаб. Чел съм големия му хит – романът „Покани ме да вляза”, който е филмиран и от шведи, и от американци и само в 9-милионна Швеция е продал половин милион бройки от него. Нещо повече - най-добрият разказ в "Малкият зелен бог на агонията" за мен беше именно неговият, измествайки даже самият Кинг. Сега на дневен ред е „Когато мъртвите се пробудят” – книга, в която за разлика от предната главните герои не са вампири, а зомбита…

Нещо става в Стокхолм. Необичайна жега мъчи жителите на Скандинавския полуостров, ел-уредите се държат странно и необичайно: включват се сами, отказват да се изключат… На всичкото отгоре всички хора започва силно и настоятелно да ги боли глава. Какво ли се задава?

Ами, ето какво се задава – мъртвите ходят. Всички, починали през последните 2 месеца в Стокхолм, около 2000 души, се съживяват и стават на зомбита. Досега са си лежали кротко по морги и гробища, а изведнъж – хоп! Пък и странни зомбита – не са мудни блеещи изроди, който повтарят „BRAAAAAAINS!”, нито пък тичащи подивели зверове, които късат жива плът. В повечето случаи просто си стоят и (почти) нищо лошо не правят.

„Когато мъртвите се пробудят” е различната зомби история. Тук нямаме постапокалипсис, някакъв вирус или зараза, героично отбраняващи се във военна база войници или цивилни, бранещи се със зъби и нокти в някой супермаркет с подръчни материални срещу гладните зомбита. Не. Линдквист залага на човешките отношения, на които се опират трите сюжетни линии в романа. Няма нужда мъртвите да се стремят да изядат мозъка на живите, а живите да пръснат мозъка на мъртвите. Всеки починал и след това възкръснал е нечин син, внук, дядо или съпруг, всяка възкръснала е нечия дъщеря, жена, майка и пр. Хората искат да си приберат немъртвите/неживите вкъщи и да се грижат за тях, ала правителството не позволява… Интересен подход определено.

Като минус ще спомена дребния шрифт, с който е отпечатана книгата – няма нужда да е толкова ситно. На едно място видях как някой се опитва да вика Дама Каро – хм, не е ли Дама Пика бре? Ениуей, книжката е добра. И още – странните феномени в Стокхолм не свършват дотук: живите и мъртвите могат да комуникират помежду си по един необичаен начин…

За почитатели на зомбитата, Линдквист и нетрадиционното писане. Друго ревю - при Весислава.

3 коментара:

  1. Книгата е добра, макар че финалът малко ме разочарова. Определено подобен род психологически зобми истории са много по-въздействащи, отколкото кървавите мелета.
    Препоръчвам ти да хвърлиш едно око на "Les revenants" - френски игрален филм от 2004 и сериал по него от 2012-та. Там също се чопли социалната тема за завърналите се мъртви по малко по-различен начин. :)

    ОтговорИзтриване
  2. не съм чел книгата (все още), но това за което говорите , много ми напомня на един момент от "Пикник край пътя" на Стругатски.По точно как мървият баща на главния герой се завръща от мътрвите и как реагират хората в града.

    ОтговорИзтриване