четвъртък, 24 октомври 2013 г.

Ханибал - Зараждането на Злото / Една Паница Свобода

Една на пръв поглед необичайна комбинация - двойно ревю, съчетаващо страшното и смешното:



Автор: Томас Харис
Издател: Колибри
Година: 2007
Стр: 276
Цена: 12 лв

Не мисля, че има нужда да ви говоря кой е Томас Харис, кой е Ханибал Лектър и прочее излишъци. Това е четвъртата книга за легендарния злодей-канибал, и нея я филмираха както (почти) всичко на Томас Харис. Книгата/филмът проследяват младостта на бъдещия психопат Лектър - роден в Литва аристократ с фамилен замък и богат род и какво довежда до безвъзвратното му изкривяване: Втората Световна, зверствата на нацистите, след тях тези на съветската армия и какво ли още не. В ролята на младия Ханибал видях за пръв път французина Гаспар Улиел - нищо не ми говореше като актьор, ала играта му бе рядко уникална. Наистина успя да влезе в образа и да накара зрителя да изтръпне неведнъж.

Войната свършва, СССР завладява Литва и фамилният замък на Ханибал е превърнат в сиропиталище и от един бъдещ владетел на това имение сега Лектър е прост пансионер. За щастие по стечение на обстоятелствата Ханибал успява да се откъсне от Империята на Злото и да заживее във Франция. Тук обаче са и едни стари познайници от ВСВ, с които вече оформящият се убиец-канибал започва игра на котка и мишка.

Не пропускайте - прочетете книгата, или поне гледайте филма. За предпочитане и двете.



Автор: Трендафил Акациев
Издател: Ванеса
Година: 1992
Стр: 160
Цена: 12.80 лв стари пари

Аз съм факт литературен
и съм вече в книжка турен
от издателство "Ванеса".
Но критиците ми де са?
П.С. Зная де са, зная де са:
демоде са, демоде са!

Браво, браво!
Радвай се, краво.
И тази зима
за тебе ще има
във ямите силаж.
Яж!

Марули, марули, марули...
Безкрайно зелено поле.
Сред него стои и се пули
едно възхитено теле.
Хапни си теленце, хапни си
марули и прясна роса.
Ах, как ми се иска да клекна
и с тебе и аз да паса!

О, физкултурници,
слънцето плиска ви
с лъч подир лъч.
Хвърляйте копия,
хвърляйте дискове,
хвърляйте къч!

Какъв позор, какъв позор!
Сервираха ми таратор.
И с него бих си хапнал яко,
но го сервираха без мляко,
без краставици и вода -
една паница свобода...

Няма коментари:

Публикуване на коментар