петък, 18 октомври 2013 г.

Приключенията на Щур и Враби



Автор: Весислава Савова
Издател: Св. Иван Рилски
Година: 2013
Стр: 60
Цена: 5 лв

Още първата среща с творчеството на Весислава Савова ми направи силно впечатление – първо нейната камерна пиеса „История с дух”, после двете й мистични новели, обединени в сборника „Пътуване”. Забелязах стегнатия й изказ, чувството за ритъм и затрогващите човешки истории, които разказва. После ми попадна първата й книга – сборникът с кратки разкази „Приятели”, където осъзнах, че всяка една творба притежава толкова силен заряд, че просто няма как да те остави безучастен – ще те натъжи, ще те разведри, но без изключение ще провокира емоция в теб и ще те направи съпричастен към героите й. Затова когато ме помоли да стана редактор на тази детска книжка, приех без капка колебание.

Весислава е, без съмнение, рядка птица. Така и се подвизава в интернет пространството – с никнейма rarebird. Преводач и писател, тя има опит и като редактор, и като много добър организатор – виновник е да се появи фестивалът „Кръстопът на изкуствата”, срещащ на едно място творци от различен тип: писатели, поети, музиканти, художници... И, nota bene – пише страхотни хайкута, с които понякога организира изложби. Нещо повече – въпросните хайкута са преведени на няколко езика и са стигнали до читатели от цялото земно кълбо, отделно са донесли на авторката си международни награди.

Но нека кажа и няколко думи за книжката, която държите в ръцете си – „Приключенията на Щур и Враби”. Макар отдавна, за съжаление, да не съм дете и през мен да са минали хиляди книги, аз останах запленен от историята за двамата главни герои. Това са таласъмчето Щур и неговата приятелка витричката Враби. Въпреки че в повечето случаи те са ни представяни като отрицателни персонажи (таласъмите в българските народни приказки, а витрите в „Роня, дъщерята на разбойника” на Астрид Линдгрен, примерно), тук те са добри същества, които не желаят никому злото. Те си живеят мирно и тихо в Голямата Гора, играят по цяла нощ и заедно приключенстват – празнуват, берат гъбки, срещат се с различни горски обитатели и ходят къде ли не. Също като нас, когато сме били малки и с приятелите си сме обикаляли навсякъде и сме щуреели, докато се изморим. Та кой не е бил дете?

Някой някога беше казал, че най-трудно се пишат детски приказки. Без съмнение съм склонен да му вярвам. Когато го правиш, не просто трябва да си наистина увлекателен, за да задържиш такова непостоянно нещо като детското внимание върху приказката. Да пишеш приказки е преди всичко огромна отговорност – творбата ти трябва да провокира доброто у децата, да им покаже житейски истини, да им даде добър съвет и от тази приказка децата да си извадят поука. Смело мога да твърдя, че „Приключенията на Щур и Враби” отговарят на абсолютно всичко изброено.

И за финал. Вече се убедих, че каквато и форма да подхване, Весислава се справя просто отлично – независимо дали говорим за поезия или проза, за стихотворения, приказки, хайку, новели, кратки разкази, пиеси… Единственото, което липсва в богатото й писателство портфолио е роман, който бих прочел с неподправено удоволствие – защото знам, че ще го издържи по всички правила на тънкото изкуство, наречено писане.

Прочетете тази наистина замечтателна приказка. Тя е написана от писателка, която без съмнение има заложби да постигне световна слава.

Което й го пожелавам от все сърце.

2 коментара: