понеделник, 6 януари 2014 г.

Капитан Михалис

\

Автор: Никос Казандзакис
Издател: Ентусиаст
Година: 2013
Стр: 640
Цена: 20 лв

Геният на Казандзакис е безсмъртен, неповторим, недостижим. Това го разбрах още преди, когато прочетох Алексис Зорбас. С Капитан Михалис мнението ми за него се затвърди - че има писатели, които ще живеят вечно чрез книгите си, а идеите им, философските им виждания за света и неотменните житейски истини в романите им ще пребъдат.

Нека кажа набързо за какво се разправя в този великолепен роман, който се издава за трети път в България.

Теренът на действията отново е Крит, родното място на Казандзакис. Поробен от турците и все още в техни владения, въпреки многобройните въстания, той все още не може да се освободи и да изпълни лелеяната си мечта - да се присъедини към вече свободна Гърция. Великите Сили си правят оглушки, понеже имат интерес той да е в османската империя, руснаците се бавят, а Гърция е слаба и не може да помогне...

Тук на сцената се появява главният герой, на когото е кръстена книгата (и както между другото се е казвал бащата на Казандзакис). Капитан Михалис е огромен, тъмен, як, вечно навъсен като буреносен облак. Всички се страхуват от него и лютия му нрав - и турци, и критяни. Но той не е морски капитан, а войвода, който по време на въстание води чета срещу поробителя.

Каквото и да хване да описва Казандзакис, винаги се справя за шест плюс: дали ще е природата на Крит, дали ще са уличките на Мегало Кастро (града, в който се развива голяма част от действието), дали ще са селцата из остров, дали ще са образите на героите, независимо първо-второ или третостепенни, дали човешки характери, той те пренася там така, както и кинорежисьор не би се справил: цветовете, усещанията, миризмите, полъха на вятъра, слънчевия пек, плющящия дъжд, вълнуващото се море... Учител, достоен за преклонение.

Ще спомена само два от неизброимите чудесни цитати в книгата:

"Тези, които като младежи крачеха така, сякаш отиваха на атака по тесните улици на Мегало Кастро привечер, а през лунните нощи спореха разгорещено за Бога, за родината и за съдбините на света, сега бяха обвързани с жени, деца, с грижата за всекидневния - младежката армада беше потънала в едно домашно корито!"

"За какво ти са, за бога, жени! Беля са те. Ти казваш "Напред", те викат "Чакай!" А понякога пък се засрамват, опитват се да потичат горките, па се задъхват, хваща те жал за тях - да ги оставиш на пътя? Грехота. Да ги вземеш със себе си? Беля."

Трагичен е образа на капитан Михалис и ненапразно другото име на романа е "Свобода или смърт". Постоянно огън го изгаря отвътре, огън, който не се гаси нито с литри вино, нито с цигарен дим, нито с бясно препускане на гърба на коня, с нищо. Огън, който се нарича Крит. Но въпреки тежките убийства и реките от кръв, авторът преплита в романа и чудесен хумор, точно колкото и където трябва.

И не на последно място - характера на критяните. "Другите хора мислят за едно нещо, докато критянина мисли за всичко останало, но и за Крит", "Критянина се ражда с пушка - в едната ръка стиска кремъклийката, докато с другата суче от майчината бозка". Горд народ от кибритлии, които скачат за най-малкото денем, а сънуват свободата нощем. Минат се не минат десетина години, хайде ново въстание. Въпреки всичко не се отказват, не губят вярата си, а създават семейства и правят деца, за да не загине нацията, емоционални, пиячи, лакомници, женкари, с една дума - от колоритни по-колоритни.

Признавам си, че докато писах това ревю, се чувствах неловко. Отново мислех, че ще говоря за толкова добър писател, създал толкова добра книга, та някакси чак е неудобно да й правиш ревю от една ниска камбанария, наречена книжен блог. Но определено трябваше да споделя впечатленията си - най-малкото петте звезди в Гудрийдс са крайно недостатъчни за подобен книжен шедьовър.

Една световна класика, чиито страници не просто трябва да красят всяка библиотека. Те са нещо много повече - те трябва да красят всеки ум, всяко сърце.

Няма коментари:

Публикуване на коментар