Морелси

Автор: Чайна Миевил
Издател: Изток-Запад
Година: 2013
Стр: 408
Цена: 19.90 лв

Трите звезди, които дадох на книгата в Гудрийдс са заради добрия превод на Комата (като се започне от заглавието, в оригинал "Railsea" и се стигне до някои наименования, които са се получили чудесно), инициативата на "Изток-Запад" и поредицата им "Магика", както и заради някои свежи моменти в романа. Иначе честно казано не останах кой знае колко впечатлен или изненадан от "Морелси".

За какво се разправя:

Романът най-общо може да се опише като антиутопична киберпънкария. В близко бъдеще планетата загива, навред се простира пустош, пустиня, камънаци, човечеството е в отделни градчета. Всичкото това е яко пресечено и нацепено от жп-релси и придвижването навсякъде става с влакове. Няма друг начин - пълно е навсякъде с мутирали огромни чудовища, които само щом стъпиш на отровната почва и са готови да те изядат.

Главният герой е малко момче, което служи на къртоловен влак. Да, точно така, много добре чухте. Влак, спеализиран в улавянето на гигантски къртици. А властната капитанка с изкуствена киберръка преследва своята голяма мечта, целта на живота й - да улови Големия Бял Кърт, чудовищно огромно създание и няма да се спре пред нищо. Но приключенията и кашите, в които се забърква момчето са способни да прецакат всеки един план...

Какво харесах освен изброеното в първия абзац, и какво не харесах:

+ авторът пише интересно и увлекателно;
+ книгата е нацепена на многобройни малки глави, което допълнително улеснява четенето и романът се гълта бързо;
+ огромното разнообразие от влакове ме хвърли във възторг: къртоловни влакове, пиратски влакове, влакове-търсачи на останки, дизелови влакове, електрически влакове, влакове теглени от животински впрягове, влакове-платноходки, влакове-галери, задвижвани от роби, влакове с часовников механизъм... Лудничка;
+ "Всяка от морелските държави освен Стрегай попаднеше ли в устата на родените в Стрегай железничари беше оплювана. Твърде голяма или твърде малка, твърде разпасана или твърде строга, твърде гадна, твърде натруфена, твърде скромна, твърде глупашки щедра. Тези прекаляват с набожността, другите имат нужда от доза религия.";
+ в книгата има и картинки...

- които обаче можеше да са нарисувани и по-добре;
- не знам какво точно си е мислел Чайната, когато е заменил съюзът "и" със символа "&", но за мен лично стоеше отвратително грозно по страниците и бе излишна проява на криворазбран артистизъм;
- понякога диалозите бяха странни и несвързани, напомняйки ми други книги, от които нямам приятни спомени;
- немалко време ми трябваше, за да свикна с избушените имена на персонажите. Главният герой се нарича Шам Йес Ап Сурап, капитанката - Абакат Нафи, доктора е Лиш Фремло, сред другите наименования на герои са Сундер Наби, Рай Шосундер, Бойза Гоу Мбендей, Хоб Вуринам и какви ли не още, един нормален няма;
- самият стил на писане, сравненията, странните прескачания на моменти ми идваше прекалено оригинално, карайки ме и мен да прескачам по диагоналната права. На някои места буквално съм сигурен, че Миевил ги е писал надрусан, интересно с какво;
- авторът немалко пъти вкарва между главите някакви личностни умотворения от типа житейски виждания плюс философстване, които в комбинация с обърканият алогизъм откровено ме дразнеха;
- взаимстването. То бива бива, ама всичко с мярката си. Не стига, че романът е сухопътна версия на Моби Дик върху релси, ами има и общи черти с Островът на съкровищата, Дюн, та дори и макар за кратко с Робинзон Крузо и Хиперион/Ендимион на Симънс. Стига.

За книгата има още ревюта в нета, наберете в Гугъл, прочетете и тях, преценете си. Аз своето становище вече го изложих.