сряда, 19 март 2014 г.
Сп. Дракус - 7 и 8 брой
Автор: Колектив
Издател: Гаяна
Формат: 100 Х 280
Година: 2013-2014
Стр: 60
Цена: 3,50 лв
Дракус не спира! Само български автори, само хубави творби! Адмирации, поклон и стартиране на инициатива за изграждане на паметник на издателя му Явор Цанев, който на всеки три месеца финансира брой на списанието и дава още парична награда на победителя в поредния конкурс. Да стартираме с разбора.
Седми брой:
1. Сибин Майналовски - Някой друг да не ми харесва котето?: каквото и да кажа за Сибин, все ще е малко. Говорил съм ви достатъчно за неговото творчеството в блога си. Прочее, прочетете, и не само този разказ - сборниците Сянката и Усмивка в полунощ си заслужават.
2. Александър Белтов - С вкус на гарванови сълзи: значи, Александър Белтов е готин пич, а синът му Марти даже още повече. С риск да разочаровам Сашо, знам за любовта му към фантастиката и особено електронния му роман "Матрикант", опитвал съм негови фантастични творби - тцъ. Не ми харесват. Но специално този разказ ми направи много силно впечатление, неслучайно е отличен в хорър-конкурса. Чудесна комбинация от класически похвати с нова идея. Е, самото начало на разказа ми стои като пълно дърво ("Хората прекръстваха с ръце гърдите си". С какво да се кръстят, с крака ли? Много ясно, че с ръце! И още - гърдите си. В прекръстването участва и главата, не само гърдите. Това трябва да стане "Хората се кръстеха" и точка), но като изключим това нямам забележки. Силно се надявам Белтов да се отклони от фантастиката към ужаса, там го бива определено.
3. Мариян Петров - Паднал от Марс: хубав разказ, хумористичен, фантастичен, забавен.
4. Иван Костадинов - Завръщане: силен разказ. Много, много силен, изтъкан от болка и майсторство. Хареса ми.
5. Стефан Кръстев - Естествен венец: добър разказ, Стефан пише хубаво. Красива история, топла и сърдечна, която обаче някакси не успя да стигне лично до мен. Защо - нямам обяснение. Но съм сигурен, че ще си намери читателите - определено.
6. Валентин Попов - Кучешка дупка: класическа разказ с познати идеи от хоръра. Както и нещото, на което е кръстен разказа.
7. Явор Цанев - Като старите майстори: не съм казал но пак повтарям, от Явор слаб разказ не съм чел, а този е от най-добрите му. Вярвам, че вече сте прочели Странноприемницата и Вино за Мъртвите. Ако не - поправете грешката.
8. Агоп Мелконян - Сонатина от Равел: ве-ли-ко-ле-пен разказ от един от най-добрите български писатели. Чудесна история, чудесно написана, чудесно разказана.
Новите броеве от тази година са отново с различен дизайн - осми брой, или първи за 2014-а е с корица на тема "Земя", другите три също ще са с различните земни елементи.
Осми брой:
1. Иван Костадинов - Инстинкти: победителят в конкурса за фентъзи. Има за какво, определено. В предния брой също четох много добър разказ от автора, надявам се да попадна и на други негови неща.
2. Мариета Георгиева - Невидимият Джони Каил: когато попадна на страхотен хорър-разказ, се чувствам чудесно. Когато той е и от колега български писател, удоволствието е още по-голямо. Но когато вече авторът е жена, тогава направо си възвръщам отново вярата в доброто, боговете и ангелите-хранители. Пиши, момиче. Аз ще чета.
3. Георги Димитров - Наследството на "Кръстоносец": разказ, който не е лош, но не ме грабна. Започна като фантастика с обемист инфодъмп в началото и впослествие се изроди в слашър ей така, не успях да видя плавен преход. Изглежда ми не толкова като разказ, колкото по-скоро като фрагмент от нещо по-голямо, повест или роман може би.
4. Нели Цветкова - Огледалото: хмммм, интересен разказ, определено! Много трябва да внимаваш, ако притежаваш свръхестествена дарба. Всяко едно действие е баланс по острието на бръснач.
5. Андрея Илиев - Истината за Червената шапчица: разказ от Андреята, който можете да прочетете в новия му сборник "С убиец на борда", в третия том на "Златен Кан" от първия конкурс или пък тук.
6. Явор Цанев - Флог: кратка и забавна фантастика.
7. Иван Вазов - Възпоминания от Батак: класика. Нямам какво повече да кажа.
Очаквайте с нетърпение и девети брой на Дракус, където ще прочете новият ми непубликуван никъде другаде разказ "Наемник" - отличен в конкурса за фентъзи на Дракус. И, нота бене - подостряйте перата и пишете! Новият конкурс на Дракус е по-различен от останалите. В него няма да има победители и парични награди, но най-добрите разкази ще се съберат и издадат в сборник, от който участниците ще получат бройки. Информация за него може да видите тук:
Време имате предостатъчно - цели шест месеца за един разказ. За сравнение в конкурса на Сиела за роман имате четири месеца - и то за роман. Нямате причина и оправдание да се оплаквате, че няма да ви стигне. И ако правилно сте забелязали, един от журито съм и аз. Така се, стягайте се и пишете добре, наистина хубаво! Защото всякакви компромиси, извъртания, мили очи, рушвети, връзкарство, голямо самочувствие без покритие на велик автор, опити за измама и прочее чалъми ще бъдат умъртвени на място. Приятно четене! И приятно писане!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
„Прекръстваха с ръце гърдите си“ означава „ръцете им бяха скръстени на гърдите“. Къде видя да се кръстят?
ОтговорИзтриванеЕзик мой, враг мой...
Разбира се, това може да се приеме. Аз обаче съм съгласен с Бранимир. Дори да е имал предвид "скръствам", защо просто не го е написал. В общоупотребимия български език "прекръствам" е с ясно значение: определен, да го наречем, религиозен обред. Прозата обикновенно предполага използването на общоупотребимото значение на думите. Вижте, ако беше поезия има да се мисли. Та, щом в конкретния случай "прекръствам" има значение на "скръствам", защо не е било използвано именно "скръствам"? Все пак двете думи НЕ са синоними. Не и аз 99,99% от хората, които говорят български.
ИзтриванеСпециално за теб, анонимна букво Н. Разказът започва, цитирам дословно: "Хорицата прекръстваха с ръце гърдите си, плюеха през рамо и бързаха да скрият нейде човешките си остатъци. Затваряха очи и застиваха, надявайки се да останат незабелязани". Значи, ако ти тук виждаш равнопоставеност между "кръстене" и "скръстване", проблемът е в твоя телевизор.
ОтговорИзтриванеДругарю Николов, трия по-бързо коментарите отколкото ги пишете. По-бързо дори отколкото ги мислите. Така че не се хабете, няма нужда.
ОтговорИзтриване