четвъртък, 12 март 2015 г.

Последният Защитник на Камелот



Автор: Роджър Зелазни
Издател: Дамян Яков
Година: 1997
Стр: 272

Чудесен сборник с разкази на легендата Зелазни, който съм пропуснал и досега само бях чувал за него. Е, грешката е поправена. Издаден е от "Дамян Яков" преди 18 години и е нещо наистина много, много добро, включва творби, които са били най-най първите на американския фантаст. Не ми хареса корицата, а и не знам дали само моята бройка е така, но разказите са отпечатани с доста бледо мастило, налагаше се бая да се кокоря. За сметка на това преди всеки разказ има по няколко реда от самият автор, разправящ нещо интересно за творбата - как се е родила и прочее. Преводът е на Комата, ако някой се интересува да зададе дежурния въпрос "кой е преводача".

И така, какво се крие в този сборник, чието заглавие ме кара да настръхвам от кеф всеки път, щом го изрека на глас?

1. Страстна игра - първият публикуван разказ на Зелазни изобщо. Една чудесна фантастика и учудващо добър първи опит за автомобили, състезания и не само.
2. Конник! - разказ, който много ми напомни "Рицарство" на Геймън от "Дим и огледала". С малката разлика, че конникът тук не е от добрите.
3. Стоманената пиявица - страхотна комбинация между хорър и фантастика! Гробища, вампири и... роботи?
4. Ужасна красота - нелоша история за обсебване и живот в чуждо тяло.
5. Той, Ваятеля - много добра повест, впоследствие разширена в романа на Зелазни "Господарят на сънищата". Хубава история, макар да ми е чудно защо се е налагало да я разширява, напротив, от тази можеше да се поизреже тук и там.
6. И ето, идва силата - добър, ала тъжен разказ, самият автор казва, че го е писал в един от най-черните дни от живота си.
7. Аутодафе - много обичана от автора си творба, напомня първия разказ с разликата, че вместо състезание тук са намесени гладиаторски боеве.
8. И ето, дъх очаквам - един от любимците ми в сборника. На Земята не е останал жив нито един човек, два изкуствени интелекта-суперкомпютри се борят за надмощие с помощта на роботите и машините си... Чудесен, просто чудесен, а финалът е разтърсващ.
9. Машината от центъра „Хартспринг“ - Борк е само отчасти човек - другата му част е от метал... и не само. Но нима киборгите нямат право на любов?
10. Играта на Кръв и Прах - Кръв и Прах постоянно се съревновават и надпреварват, бъркайки в различни времеви участъци, променяйки хода на човешката история. Ала как?
11. Награда няма да има - малко странен разказ, който не харесах особено.
12. Има ли в къщата демон любовник - прекалено къс разказ с лек хорър уклон за Джак Изкормвача.
13. Последният защитник на Камелот - титулната творба, много силна. Един-единствен от рицарите на Кръглата маса е останал жив и скита вече 1000 години по земята, търсейки Граала.
14. Стой и чакай, рубинен камък - лудичък разказ, подозирам че авторът е бил на някаква дрога или халюциноген като го е писал. Едни странни отношения между нечовешка раса, прилични на тези между богомолките.
15. Полуджак - добра творба, подобна на тази под номер 9.
16. Коридорът на огледалата - ех, този разказ е най-най последната история от любимата ми фентъзи поредица: Хрониките на Амбър. Коруин и неговият племенник Люк, сина на брат му Бранд са въвлечени в нещо, меко казано странно. Как ли ще завърши всичко?

Нямам какво повече да кажа - книгата е страхотна, Зелазни е велик, ако намерите: прочетете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар