понеделник, 20 април 2015 г.

Леопардът от Рудрапраяг



Автор: Джим Корбет
Издател: Народна Култура
Година: 1974
Стр: 168

Една чудесна книга, която обаче досега бях чел само в съкратен вариант, и то като дете. Най-накрая ми попадна пълния такъв и реших да допълня празнините. Не си падам по лова, но ловните разкази и романи определено са ми интересни, въпреки че не се намират често. Други ревюта на книгата можете да прочетете при Цонко и Петьо.

Както можете да се досетите, всичко случило се в книгата са действителни събития, реално случили се и описани от Джим Корбет - английски ловец, природозащитник, натуралист и писател. Прочува се като ловец на хищници-човекоядци и е автор на няколко книги за природата на Индия. Корбет имал чин полковник от британската армия в Индия и многократно е бил канен от правителството на Обединените провинции да преследва и унищожава тигри и леопарди човекоядци. От 1907 до 1938 г. той убива 33 човекоядеца, за които са твърди, че са причинили смъртта на общо над 1200 души. За тези си действия, често свързани с голям риск за живота му, Корбет заслужава огромното уважение на индийците, мнозина от които го смятат за садху (свят човек) и дори има кръстен природен парк на негово име в Индия. На доста моменти в книгата си личи, че човекът е повече ловец, отколкото писател, но това е бял кахър.

След като разказва играта на куп тигри-човекоядци, сега Джим Корбет има нова задача - да отиде в окръг Рудрапраяг (80 кв. км) и да убие леопарда-човекоядец, който в продължение на 8 години е убил и изял над 120 души. Местните са ужасени и въпреки че са също ловци и имат пушки смятат леопарда за зъл дух и не смеят да му се противопоставят. Звярът е стар, грамаден (само тялото му е над 2 метра), изключително умен, хитър и не на последно място - нагъл. Да издебне и да отмъкне човек, докато е излязъл през нощта извън къщата до едното място - това да. Да разбива паянтови врати и да копае под паянтови следи, за да влезе в къщата и да те изпапа - иди-дойди. Но да сте седнали двама приятели в сумрачна стая вътре в къщата, един до друг и да си подавате наргиле... Внезапно приятелят ти изтърва наргилето, ти го взимаш от пода и му правиш забележка да е по-внимателен. Обръщаш се и виждаш на прага как леопардът вече го е пречукал в рамките на 2-3 секунди и го изнася на гръб от стаята. Не просто зловещо и ужасяващо, ами и аз не знам какво.

Като цяло препоръчвам книгата - въпреки че се води четиво за юноши, спокойно се чете и от големи, нищо детско или младежко няма в нея. Леопардът избягва всички клопки и засади, залагани му от ловеца и помощниците му, освен че е много умен, хитър и опитен притежава и изключителен късмет. Стига се дотам след като намират разкъсаното и частично ядено тяло на една баба, вместо да я погребат ловецът пълни тялото с отрова и чака на пусия, надявайки се да го гръмне или поне животното да се върне да яде пак и да се натрови, но не би. Имаше и случаи, когато ловецът дебнеше звяра и на сутринта намирайки следите му разбираше, че всъщност той е бил следеният и дебнат. Накрая късметът му се усмихва, разбира се, но...

Пропуснали ли сте книжката, прочетете я. И да преваря природозащитниците, които може да изтърсят някоя глупост от типа на невинното животно, това е природен инстинкт, искал просто да се нахрани и прочее простотии, дето преди век не бяха така актуални като днес, само ще ви цитирам финала на книгата:

И при други случаи съм бил свидетел на признателността на хората, но нищо не може да се сравни с това, което се случи тогава в Рудрапраяг, най-напред в инспекторския пост, а сетне и при посрещането ми на пазара.
— Той уби нашия единствен син, сахиб, а ние сме вече стари и нашата къща сега е пуста.
— Той изяде майката на моите пет деца, а най-малкото е само на пет месеца. Няма кой да се грижи за децата и да им готви.
— Синът ми се разболя посред нощ, никой не посмя да отиде до болницата за лекарства и той умря.
Трагедия след трагедия и докато слушах с чувство на състрадание, земята в краката ми се покри с цветя.


2 коментара:

  1. Четох май за него в една книга, "Разкази за джунглата". Там имаше и за тигри-човекоядци, "Човекоядецът от Канда", и "Тигърът от Шиванипали".

    ОтговорИзтриване
  2. Да, точно и аз я четох нея като малък, но там е орязана версия, тук е пълната :P

    ОтговорИзтриване