четвъртък, 7 януари 2016 г.

Акъл за Млади Автори - 1 ч.

Понеже не един и двама от по-неопитните и начинаещи колеги често ме питат, а и постоянно се появяват нови хора с едни и същи въпроси реших, че е крайно време да размятам мозък насам-натам. Пък и е удобно - като се появи следващия с въпросите, директно му препращам линка на тази публикация и да си чете. Избрах нарочно времето след празниците - хем да сте се поизбистрили, хем да не ви развалям настроението с неща, които не искате да чуете. Леко уточнение - споделеният опит дотук мисля, че ще помогне основно на хората с 0 или 1 собствени книги, издадени до момента. Тези, които са успели да стигнат поне до втора книга мисля, че някои от нещата би трябвало вече да са ги разбрали сами. Но, кой знае - за всеки случай, прегледайте. М, давал съм основно примери за разкази и романи и за фантастика-фентъзи-ужаси, защото това са нещата които пиша и чета, имайте го предвид. Силно вярвам, че поради това акълдаване няма да ме сравнявате с разни "капацитети". Просто искам да ви бъда от полза и в помощ.

1. Искам да издам книга! Какво трябва да направя? На първо място - предполагам, че под "искам да издам книга" имате предвид книгата ви да е издадена от нормално издателство, без да се налага вие лично да давате пари за целта и че книгата ви ще получи разпространение по книжарниците, евентуално и щанд на панаирите на книгата. След като уточнихме това, идва второто: набийте си веднъж в главата, че целта ви не трябва да е издаването на книгата. Реализирането на книгата като книжно тяло е просто една от спирките и се намира точно по средата на пътя. Целта ви трябва да бъде "как тези файлове на компютъра ми, представляващи бъдещ роман или сборник разкази да се озоват в нечия библиотека". Книгата не трябва да залежава по рафтовете на книжарниците или под леглата ви, дами и господа. Трябва да имате вече готов план как, къде, на кого и по какъв начин да я продадете. А, и още нещо. Не е задължително да живеете в София, но помага - и то МНОГО. Ако живеете в друг град, шансовете ви падат главоломно. И за издаване, и за продажби.

2. Ама аз не гоня слава и пари. Просто искам книгата ми да стигне до читателите, понеже се е изляла от душата и сърцето ми, използвал съм писането като арт-терапия и т.н. Тогава защо изобщо ми задавате предния въпрос? Ако искате толкова много книгата ви да стигне до читателите, пускайте я като безплатна електронна такава в читанка, замунда, по сайтове, блогове, форуми и където ви ум зайде. Сега поне безплатна електронна книга може да се разпространи къде ли не, преди 15 години не беше така. А, вие искате да я видите и на хартия? Ми свържете се с Явор Цанев от Дракус и Гаяна в Русе, той в момента сякаш е най-добрият вариант за целта. Давате му ориентировъчно към 200 лв и получавате близо 50 бройки от книгата, изобщо не е непосилна сума, извинявайте. Когато аз издадох първата си книга със самофинансиране през 2008-а, за 300 бр платих 900 лв. Аааа, чакай, чакай. Вие не искате да плащате, искате някой издател да се подлъже и да ви издаде ей така, без да ви знае, познава и да е чувал за вас. Ама вие сериозно ли?

3. Добре де, аз пиша страхотно. Ето, виж сам. Защо никой не иска да ме издаде? Всеки гледа от своята камбанария и мисли, че неговата е най-висока. В своите очи и в тези на цялата ви рода плюс няколко приятели може да сте фантастична комбинация между Зелазни и Бредбъри, в хоръра да засенчвате Кинг, а като пишете тухлоподобни фентъзита да сте наравно с Абъркромби, Ериксън, Сандерсън и Мартин - но в реалния свят, в който за съжаление все още ви се налага да влизате отвреме-навреме нещата не стоят въобще така. Но, да зарежем това. Да кажем, че сте новата българска звезда на остросюжетната литература и пишете, ама както трябва. ТОВА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО. Съжалявам, че ви го казвам, но освен страхотно писане, трябва да притежавате и други качества. Качества, които колкото и да не ми се иска да призная, са твърде важни. Неща като говорене пред публика, презентационни умения, омайване, чар, търговски умения и т.н., сещате се. Единият талант и едното майсторство не стигат. Даже като се замисля, онези качества (затаете дъх) са по-важни, когато говорим за продаване на книги в България. Мога до сутринта да давам примери с некадърни родни драскачи, реализиращи продажби с умението си да омайват аудиторията. Както и за читави български писатели, потънали в забвение, понеже са се уповавали само на качествата си като творци.

4. Бранко ли бе, наш Бранко ли? Ами че знам го, как да не го знам! Да, пише що-годе прилично, но откъде-накъде ще ми дава акъл той? Нали съм го виждал - Бранко е дебел пияница и курварин, дунавски селянин който шпреха на диалект и използва псувните вместо запетайки. Собствените възприятия и мнението, което сте си изградили за даден автор като човек на база лично познанство нямат нищо общо с писателските му качества. Няма известен писател, който да е бил нормален - алкохолизмът, наркотиците, курвалъка, сексуалните девиации и обикновената лудост са съпътствали буквално всеки от тях. Което не им е попречило да останат завинаги в историята. Даже неотдавна четох изследване, в което учените доказаха, че гениите и лудите имат еднакви гени. А колкото до това защо именно аз да ви давам акъл - след 4 издадени книги, 16 литературни награди, съставителство на няколко сборника, участие в 6 реалити романа по националното радио, куп публикации на една камара места и 15 години опит в писането все си мисля, че мога да дам няколко съвета, без да изглеждам смешно.

5. Тоя ли бе? Мани го тоя, не ми го хвали! Какво ми го тикат постоянно в очите този автор! Изобщо не става за четене, а го тиражират и филмират постоянно! Писателите, скъпи колеги, условно можем да ги разделим на четири категории. Примерите, които давам, са повлияни от личните ми вкусове и може да не сте съгласни, че съм избрал точно тях, но принципът ще ви е ясен. Има категория автори, които хем пишат страхотно, хем са успели да осребрят и монетизират таланта си, изкарвайки луди пари, като Кинг и Роулинг. Има и писатели, които така и не са успели да изкарат пари, но са творили толкова велики неща, че са вдъхновили куп други автори и творци и от други изкуства и се извисяват над всички ни, като Лъвкрафт и Стърджън, да речем. Има и автори, които за мен лично пишат пълни пръдни, като оная със Здрач и другата с Нюансите, дето и имената им не искам да назовавам, но те ако не друго успяха да напечелят едни зверски милиони с книгите си. Вие не попадате в нито една от изброените категории - значи, сте в четвъртата. Познахте ли вече коя е? Още ли сте толкова надути и самодоволни?

6. Хубаво, но обясни ми, какъв е смисъла. Защо да пиша, кой ще ме издаде? Кой ще ме прочете? Уф, тук влизаме в една щекотлива ситуация, в която е трудно да не се съглася с вас. Да, така е. Благодарение на купчина фактори (пиратство, беднотия, изглупяване, малък пазар, целенасочена държавна политика против книгите, наличието на покъртителни графомани, издателства, които работят през куп за грош, както и такива, които продължават с изстъпленията против българската литература и т.н.) традиционното книгоиздаване върви към забвение и става все по-зле. Не, че хората не четат, даже сякаш четат повече, но четат аванта на таблетите и смартфоните и почти никой не купува. За целта ще си послужа само с един цитат на големия български фантаст Петър Кърджилов от предговора му към нашата антология "До Ада и Назад" - писането е преди всичко въпрос на характер. Всеки си преценява за себе си, хора. Аз за себе си съм преценил, че когато един ден съвсем спрат да ми купуват книгите и да ме издават на хартия, ще праскам всичко безплатно в нета и толкоз, но няма да се откажа и няма да спра. За вас не знам, но за мен писането е нещото, което ме поддържа жив и благодарение на него се запознах с най-готините хора, които познавам изобщо.

7. Че аз съм продавал книги! От първата ми книга съм продал 50-100-150 бройки? Това дори в света на българското книгоиздаване е смешно. Моята първа книга "Хоро от Гарвани" беше самиздат в 300 бройки, от които 100 съм раздал ей така. Успеете ли да стигнете до издаване от нормален издател, той ще пусне книгата ви в тираж 600-1000 бройки, понеже по-малко за него е нерентабилно и ще очаква ПОНЕ ПОЛОВИНАТА да се продадат в рамките на една година. Помислете много добре над този факт. Защото дори да успее да ви се върже на приказките, след като не успеете да продадете първата книга достатъчно добре, той няма да поиска да издаде ваша втора. И още - активните издатели в България не са чак толкова много и до известна степен се познават. Издъните ли се при един, шансът да оплетете друг в мрежите си става имагинерен.

8. Окей, но издателя ми няма ли и той да положи някакви усилия, че книгата ми да се популяризира и продаде? Нали и той има интерес - ако не друг, то чисто финансов? Ще положи, но минимални. Вие или ще попаднете на малко издателство, което не поддържа служители в областта на пиара, рекламата и маркетинга и почти всичко ще е на ваш гръб, или ще попаднете в голямо такова, което ги има, но обемът на заглавия които издава е чудовищен и ще е като майка-праскиня, на която вие сте само едничко от хилядата й прасенца. Във всички случаи основното представление ще го изнесете вие. Колкото и да е грозно, все още преводните автори се продават много повече от българските и издателя ви ще положи усилия да реализира техните заглавия, защото те се продават със сигурност. Вие сте този, който трябва да се докаже.

9. Е, аз го написах вече, защо да продължавам? Писането беше приятно, но сега защо да се мъча? И какви жертви трябва да правя? Писането е приятната, интимна част, докато сте сами вкъщи с компютъра и файла на уърд. Тръгнете ли вече да ставате известни, няма как, ще трябват жертви - да се виждате с хора, да се срещате с читатели, да давате суровия ръкопис на ваши близки за мнение, редактори-коректори-издатели и т.н. да ви пипат скъпоценните букви, да продавате книги, да раздавате автографи, да давате интервюта, да ходите по представяния и още, и още. Момента до написването е удоволствие, оттам нататък е яко бачкане. Не сте известни и медийни звезди, на които са им гарантирани продадени четири-петцифрени тиражи, затова ще трябва да се изпотите, за да реализирате бройките си. Ако бяхте, нямаше да четете това. Работете за името си, градете го, щом гледате сериозно на писането, за да може един ден и името ви да работи за вас. Колкото до жертвите - изкуството си ги иска, колкото и клиширано да звучи. От 20 дни платен годишен отпуск поне половината ми заминава, за да съм на всеки Панаир на Книгата в НДК и да предлагам сборниците си на посетителите, отделно времето за различни посещения, представяния, премиери, собствени и с други хора, и какво ли още не. В днешната динамика свободното време е свръхценен ресурс и на практика за да се посветите на писането и реализацията на книгите си ще трябва да жертвате от време, което може да употребите по друг начин, за други неща. Направете си добре сметката.

10. Ай ше ти се не знае и българските издатели, и читатели, аз ще си преведа книгата на английски и ще стана автоматик успешен, окъпан в слава и всяка сутрин ще си бърша задника със стодоларови банкноти. Наскоро попаднах някъде на статистика, че всяка година на английски излизат около половин милиард заглавия, от които съвсем малък процент успяват да минат бариерата от продадени 500 бройки. Да, имате шансове - пазарът е много голям, нациите там четат повече, дават повече пари за книги, имат възможността и т.н. Но не си въобразявайте, че ще разбиете всичко по пътя си - това е океан от книги, където трябва да забележат точно вас, няма да имате почти никаква възможност да рекламирате и промотирате книгата си, ще се сблъскате с шовинизъм и отказ да се чете всичко от автор, чието родно име не е английско, ще се намирате в среда, където правилата са ви непознати, и какво ли не. На всичкото отгоре ще трябва да се конкурирате с много добри автори, дори със свои лични кумири, с хора които вероятно са изкарали не една и две школи по творческо писане и от сорта, с хора които са по-добри от вас, по-талантливи от вас, по-продаваеми от вас, по-известни от вас. Желая ви успех, макар аз да не съм чувал за български автор на фантастика-фентъзи-ужаси, който да е станал световноизвестен на запад, или поне да се издържа само от писане на художествените си произведения. Ако вие знаете такъв - моля, споделете (Мирослав Пенков не се брои поради ред причини, които ще изясня с вас на халба бира, не тук)

11. Защо е толкова важно да си подложиш добре? Когато Ибис издадоха втория ми сборник "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" през май 2012-а, до този момент имах издаден един сборник, който макар и самиздат се продаваше по не една и две книжарници и бе изчерпан на 90%; имах спечелени 7 литературни награди; бях сред съставителите и основни виновници за появата на една фентъзи (Мечове в Леда, 500 бр тираж) и една хорър антология (До Ада и Назад, 1100 бр тираж); участие в 6 реалити романи по Радио София; немалко публикации по сайтове, вестници, антологии, списания и сборници; поддържах един от най-известните читателски блогове в България - този, и прочее, да не споменавам 2500 приятели във фейсбук. Познавах и немалко книжни блогъри, които щяха да пуснат ревю на бъдещата ми книга, имах канали за реклама по сайтове, вестници и на други места, присъствах постоянно на книжните панаири в НДК, бях подготвил вече представяния на много места - и в София, и в провинцията, и още, и още. Трябва хората да научат за вас, името ви да се чуе, да знаят с кого разговарят и да имате план и стратегия за продажба, за социалните мрежи няма да отварям приказка, те са задължителни, особено фейсбук и гудрийдс. Има една френска поговорка - всички актьори са малко разведени, всички хирурзи са малко касапи. Може да я разширим, ако искате - да добавим и всички писатели са малко бакали. Туйто.

12. Ми добре де, пратих вече книгата си на 5-10-15 издателя, но ефект никакъв. Даже не ми отговарят. Когато аз пращах втория си сборник по издатели, Ибис които го издадоха бяха точно 55-ия издател, на който го пратих. 20 издателства ми отказаха, 30 не ми обърнаха внимание, останалите 4 ме лъгаха и въртяха, пък накрая не направиха нищо. Пращайте на повече, на още, и не се тревожете дали са получили писмото ви. Получили са го, прочели са го, но не са сметнали за нужно да ви отговорят. Гадно е, но в България е така. Имах близо половингодишен период, в който пращах свои разкази преведени на английски за публикации, конкурси и сборници в Щатите, Англия, Канада, Австралия и дори Нова Зеландия. Не постигнах нищо, но от близо петдесетината мейла, на които бях писал получих отговор от абсолютно всичките - благодарим ви г-н Събев, разказа ви който получихме е много хубав и много ни хареса, но за съжаление смятаме, че не е точно по профила ни и т.н., успех с пращането на този разказ другаде, някои дори казаха ще се радваме да прочетем и нещо друго от вас. Вярно, някои имейли се върнаха с 3-месечно закъснение, но ми отговориха всички. Тук не е така, за жалост. Което не е причина да спрете да опитвате, макар сега да е още по-трудно. Не забравяйте, че куцо, кьораво и сакато в нашата мила, родна страна пише и драпа към въображаеми слава и пари, в резултат на което имейлите на издателите биват ежедневно задръстени с такива като вас. И не забравяйте - пращате ли писмо на издател с желанието да бъде издадена ваша книга, е все едно да пращате CV, с което кандидатствате за работа. Представете се в най-добрата си светлина, напишете избаран, джиджан мейл без грам правописна грешка и прикачете в имейла 3-4 ваши разказa, най-добрите, ако издавате сборник (не повече) или пък първите 5 глави, ако е роман. Хората нямат желание и време да се занимават с обеми, нека е нещо по-кратко, за да решат да му отделят няколко минути.

13. Споделянето. За да получиш, трябва да дадеш, казват китайците. В един идеален свят може би писателят ще е като паяк, клечащ в своята огромна паяжина, хващайки читатели, продажби, пари, слава и само ще смуче, но докато изградим идеалния свят ще трябва да живеем според правилата на този. Не бъдете егоисти само да получавате, научете се и да давате, бъдете щедри, както казва топ-готвачът Гордън Рамзи :-) Поддържайте връзка с читателите, ако трябва и с личен контакт, виждайте се понякога на по едно със заклетите ви фенове, пускайте чат-пат нещо безплатно за четене (но не прекалено често), ако някой начинаещ ви помоли за помощ или съвет относно творбата му или нещо подобно, не го отминавайте с лека ръка. Малко или много, помагал съм на автори, и продължавам да го правя - било с предговор към предстоящата му книга, било с мнение на задната корица, било с някакъв съвет, акъл или нещо подобно. Правя го и досега, и продължавам. Правете го и вие.

14. Не ми се занимава човек, сори. Имам по-важни неща - имам семейство, деца, трябва да бачкам, да изкарвам пари, да правя други неща. Имам други приоритети - да завърша университета, да изкарам книжка и т.н. неща, където да си оползотворявам времето. Като бях малък четох една индийска приказка, в която се разказваше за няколко братя благородници. Пред двореца учителят им постави стълб, върху който с верига за крака беше вързан лешояд и целта на всеки от братята беше да уцелят главата на лешояда със стрела. Когато излезе първия брат, учителят им го попита какво вижда. Той каза, че вижда лешояда, стълба, вижда учителя си и т.н. Учителят се намръщи и каза - Ти не ще улучиш целта, след което му нареди да стреля и той, естествено, не улучи. Следващите принцове казаха същите и подобни работи и пак не улучиха и дойде ред на най-малкия. - Какво виждаш? - Виждам главата на птицата. - Стреляй тогава! И малкия буквално отсече главата на лешояда със стрелата си. Зарадван, учителят го прегърна и каза - за да постигнеш една цел, трябва да гледаш само нея. Каквото ви е приоритет в този живот, скъпи колеги, там ще постигнете успехи. Каквото е по-надолу в списъка... Там ще си и остане.

15. Добре де, има ли смисъл да се занимавам, виж колко велики и известни автори има, аз кой съм, няма да ги стигна никога по никой параграф... Има. Винаги има смисъл. Щом ви идва отвътре, щом ви доставя удоволствие, щом го чувствате като продължение на самите себе си - не трябва да спирате. Винаги ще има хора, които да харесат творбите ви - е, винаги ще има и такива, които ще ги изхейтят, но те са ясни, няма да се спираме на тях. Не се знае как ще се развият нещата, докато диша, човек не бива да се отчайва. Аз не съм се предал и съм постигнал някакви неща - няма да се предавате и вие. Усещането когато за пръв път ви публикуват, когато за пръв път хванете в ръце екземплярите от собствените си книги, когато видите куп хора на ваша премиера, когато раздавате автографи докато ви заболи ръката, когато различни фенове искат да се снимат с вас и всички други позитиви, свързани с писането... Те не могат да се опишат. Просто трябва да се изпитат. Щом сте определили писането за ваша пътеводна светлина, приемете го за такава заедно с всичките му плюсове и минуси, това е. И гледайте на него сериозно. Има защо.

Очаквайте до няколко дни и втора част.

4 коментара:

  1. Яко написано и полезно! Еваларка!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! Яко написано – право куме в очи! Хареса ми! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря! Надявам се да съм бил полезен.

    ОтговорИзтриване
  4. Абсолютно подкрепям всяка една дума, която Бранко е написал. Само дето си мисля, че това ще бъде прочетено по-скоро от хората, които вече са наясно с по-голямата част от написаното, а не от онези, които наистина бива да се вслушат в съветите на по-патилите. Иначе евала за труда и отделеното време!

    ОтговорИзтриване