Възмездие / Китайско Пясъчно Коте

Автор: Кънчо Кожухаров и Ангелина Давидкова
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 236
Цена: 10 лв

Бих искал да представя на вашето внимание един доста интересен от литературна гледна точка проект, поне за мен. Това е сборникът с разкази „Възмездие/Китайско пясъчно коте”. Автори са писателя, преводача, журналиста и издателя Кънчо Кожухаров и спътничката в живота му психологът Ангелина Давидкова. Интересното е, че това е двулицев сборник – едната половина са разказите на Ангелина, обръщате го и започват тези на Кънчо! Вместо предговори и следговори има два средговора – от преподавателката във ФЖМК Вяра Ганчева и от Нели Чалъкова.

Да започваме.

Разказите на Ангелина – озаглавени „Разкази на психоаналитика” по същността си са криминални и реалистични творби. За едната от тях – Недосегаемият, публикувана в „Самоубиецът проговаря” вече съм казал няколко думи. Авторката без съмнение умее да пише, увлекателно и добре, знае как да прикове вниманието на читателя и най-вече: да влияе на чувствата му. За мен специално обаче това бяха мрачни разкази, съдържащи в себе си тъжни човешки истории и съдби, почерпени от реалния ни български бит и предполагам от практиката на Ангелина като психоаналитик. Творбите съдържат тягостно чувство за меланхолия и стоят накрая някакси недовършени, недоизказани, сякаш писателката е оставила читателя да довърши историята сам. Героите бяха най-разнообразни, всеки с различна мъка – като започнем от мнително момиче, ревнуващо приятеля си, преминем през системно малтретирано и изнасилвано такова от затънтено родопско село, стигнем до странен философски настроен престъпник на дребно с изумителен за годините си и обстановката в която е израсъл и живее интелект и какво ли още не. Естествено, най-могъщ в случая е разказът „Възмездие”, на който е кръстен половината сборник. Не бях срещал такава подробна и добре описана история на един цял човешки живот. Едно дете израства глезено и впоследствие се развива като уникално странен тип – манипулатор, алчен за имоти и пари, чийто най-голям враг е собственото му семейство. Тъкмо си мислиш, че няма как да стане по-лошо и то вземе, че стане. Признавам, опитах се да изгълтам стоте страници, на които са разположени седемте разказа на един дъх, но толкова болка не се поема наведнъж.

Разказите на Кънчо – коренна противоположност като въздействие. Всеки разказ съдържа в себе си могъщ позитивен заряд, който остава дълбоко в теб след прочитане и буквално приповдига духа ти. Не мисля, че досега съм срещал нещо подобно в литературна творба. Нека кажа по няколко думи за всеки един разказ:

Китайско пясъчно коте – разказчето, дало заглавие на другата половина от сборника. Много сладурска и мила история за всички, които обичат котките и загадките в едно!
Прокълнатият манастир – изключително добър разказ в който са намесени средновековни загадки, енигми, манастири, монаси, че и машина на времето даже! Ако обичате подобни сюжети, ще ми изпълни на макс.
Реликвата – най-кратката творба, но това не й пречи да е въздействаща.
Не унивай! – не мисля, че има нужда от разтълкуване. Поуката е, че не трябва да увесваш никога нос, в никакъв случай.
Цветя за моя гуру – писал съм за този разказ тук.
Светулката на Зевс – своеобразно продължение на предишната творба. Този път инспектора с помощта на своя гуру трябва да разследва предстоящ терористичен атентат. Творба с класа.
Шедьовър – тази фантастична история по някакъв начин силно ми напомни „Извън картината” на Григор Гачев. В близко бъдеще художниците създават своите уникални шедьоври по странен начин с помощта на технологиите, но… Впрочем, убедете се сами.

Като цяло сборникът ми хареса и мога да заявя, че ме изненада приятно в немалко направления. Пожелавам успех на авторите и още подобни бъдещи проекти!

До Ада и Назад

Автор: Колектив
Издател: Екопрогрес
Формат: 140 Х 205
Година: 2011
Стр: 436
Цена: 12 лв

Братя и сестри.

Изключително огромно удоволствие е за мен да ви представя току-що излязлата от печат единствена и несравнима по рода си антология на българския хорър – сборникът с разкази „До Ада и Назад”. Няколкомесечните усилия на мен и другите двама съставители – моите приятели Адриан Лазаровски и Благой Иванов най-накрая дадоха плод. И точно за този плод тук и днес ще ви разкажа.

„До Ада и Назад” е събитие, която просто няма аналог в родното книжно пространство досега. Да, имаше една хорър-антология „Ласката на Мрака” на издателство „Аргус”. Да, същото издателство едно време пускаше и т.нар. „Хоризонти” и „Ваяния”, в които се прокрадваха хорър-разкази – последните се прокраднаха и в „Точка на Пристигане” на издателство „Квазар”. Ала никой досега не е успявал да обедини под един общ покрив цели 23-има (!!!) български автори, които да ви представят общо 31 хорър-разказа, ширещи се на цели 436 страници. Като добавим и факта, че тиражът е от солидните за пазара 1100 бройки става ясно, че работата е сериозна. Да добавим и факта, че предговорът е писан от големия български фантаст Петър Кърджилов – работата вече стана дебела. А като бегло споменем и факта, че корицата и илюстрациите (да, сборникът има и илюстрации!) са правени от големия български художник Пепи Станимиров – един от създателите на култовия комикс „Дъга” и баща на кориците на старите романи на Стивън Кинг и Дийн Кунц… Работата е повече от дебела.

Но да не ви държа в напрежение. Позволете ми да кажа по няколко думи за всеки един от 31-те разказа в сборника:

1. Адриан Лазаровски – Барбароса 2012: приветствайте завръщането му! След успешните романи „Завладей Българите” и „Завладей Българките” Адриан обръща поглед от смешното към страшното, защото балансът е всичко. В този разказ един изкривен душевно човек замисля атентат, който ще промени изцяло световната история.
2. Адриан Лазаровски – Краят на света: а ето тук световната история вече е променена. Апокалипсисът е в разгара си, но как се е стигнало до него? Разберете сами!
3. Иво Казар – Кафе с късметче: авторът на хорър-романа „Господарят на Сърпа” показва, че може да изобрети впечатляващ сюжет от нещо така обикновено като пиенето на кафе. Но докъде ще те доведе страстта?
4. Иво Казар – Садо-мазо: един необичаен главен герой, няколко мутри и един дълг за плащане. Развръзката предстои…
5. Валентин Десков – Някъде другаде: съвсем нормален ден. Ставаш, миеш се, обличаш дрехите и отиваш на работа. Тогава откриваш Промяната…
6. Спасимир Тренчев – Дама Пика: всеки от вас е чувал легендата как се вика Дама Пика с огледало. Е, тази градска легенда тук е развита отначало докрай!
7. Симеон Трифонов – Страстен четвъртък: Себастиан Волф има всичко – съпруга, работа, дъщеря и любовница, ала е подвластен на тайните си страсти. Прочетете обезателно – една от най-добрите творби в сборника.
8. Благой Д. Иванов – Пробуден в мрак: Рики заспива, сънува кошмар и се събужда, после пак заспива и нов кошмар, сън и реалност се смесват в едно, а нощта не свършва, и не свършва, и не свършва…
9. Rogger Dojh – Стариците: без съмнение най-бруталният и гнусен разказ в антологията. Разбира се, имам предвид добрия смисъл на понятието! Катаклизмът е налице, а градчето Мийлсуил е превзето от… СТАРИЦИТЕ.
10. Александър Перентидис – Анин: компания от млади момичета и момчета са на екскурзия да изследват пещерите. Дъжда обаче докарва свлачище, което затрупва младежите и отрязва пътя им навън. Докато всички си мислят, че нещата не могат да станат по-лоши… и те стават.
11. Александър Перентидис – Целувката на вампира: приказката за алчния издател-използвач, който в стремежа си да открие бестселъра и да забогатее отведнъж е готов на всичко. Но каква ще е цената?
12. Венета Въжарова – Вещица: любовта не знае граници – за нея нито времето е проблем, нито прераждането. Първите няколко реда на разказа са безценни :-)
13. Марти „Циничния Елф” Ангелов – Меланхолия: Крах с послание: Блогър № 2 в България представя една необичайна творба. Висок клас на писане, на въздействие, разчупване на рамките и жанровите клишета. Трудно ми е да я опиша и охарактеризирам, не се чувствам достатъчно компетентен за целта, трябва да прочетете и да почувствате.
14. Георги Пехливанов – В очакване: кратка екшън-фантастика за зли извънземни с хорър-елемент. Кратко, ала добро!
15. Георги Пехливанов – Ужас в Уилбъри: отиди на разходка до хижата в Уилбъри, да се поразтушиш, отиви при Нея… но внимавай…
16. Мартин Дамянов – Бебето, което не плачеше: авторът, който работи като зъболекар в Англия, е без съмнение един от най-ерудираните творци в антологията. Освен немалкото негови бележки под линия се наложи аз самият като редактор да добавям нови. Изпипана творба, сериозна работа.
17. Донко Найденов – Проклятието на старата къща: сигурно единственият роден автор, който пише хорър от най-класическия тип. Специално за почитатели на стила на Едгар Алън По и Монтагю Роудс Джеймс.
18. Божидар Грозданов – Червеният жерав: една по-скоро фантастична, отколкото ужасяваща история. Властите търсят под дърво и камък Червените Жерави – хора, които знаят страховити тайни, тайни, на които се крепи цялата система. С една дума – опасни.
19. Ивайло Иванов – Тайните на гората: доказаният майстор поднася страхотна литературна манджа от норвежка гора, чумата, Кителсен и Бурзум. Внимавайте – горещо е, пари!
20. Владимир Сунгарски – Коледа: страхотна екшън-фантастика! Кораби между звездите, планети, криещи страховити тайни, бунтуващи се колонии, престрелки и схватки и какво ли още не!
21. Иван Атанасов – Убийство в библиотеката: една млада, красива жена, една библиотека и едно убийство. Какво повече му трябва на човек?
22. Иван Атанасов – Нова картина за г-н Фог: рисувай! Рисувай! Господин Фог има нужда от нова картина! А ти, ти имаш нужда от специалната боя, с която да му я сътвориш…
23. Иван Атанасов – Вторият етаж: качи се на първия етаж на сградата, там те очакват гадости, каквито не си и сънувал. Качи на втория – положението става още по-страшно. Но какво ли те чака на следващия етаж?
24. Иван Атанасов – Зората на мъртвите: не, не сте се объркали, има такъв филм на режисьора Джордж Ромеро. Почитателите на зомбита ще останат доволни.
25. Иван Атанасов – Марципан: за мен лично най-добрият от петте разказа на автора в сборника. Глад и страст за марципан, издигната до нечувани висоти.
26. Ерджан Бекир – Съдбата ни преследва: един от най-младите автори в сборника, правещ своите първи крачки в публикацията на хартиен носител. Прочетете неговата история за затворниците и Сатаната…
27. Коста Сивов – Сред свои: увлекателна история за един младеж, който иска да израстне кариерно и за тайното общество на богаташи, където членува неговият шеф. Много добър и интересен разказ с неочаквана развръзка.
28. Петьо Ангелов – Декември: Петьо Ангелов е уникален талант. Основател на преводаческа школа „Сигила”, той е рядко срещан полиглот: тъкмо прехвърлил трийсетте, а владее над 40 езика (!!!), от които превежда. Елате да видите как се справя с българския. Предупреждавам – болката в сърцето след прочитането на разказа е солидна.
29. Марин Трошанов – Последният ловец на вампири: мислех, че добрите стари приключенски истории са останали завинаги далеч назад в носталгичното минало. Искрено благодаря на Марин, че ме върна поне за малко там – вярвам, че и с вас ще стане така.
30. Александър Драганов – Нещото от кладенеца: този разказ, излязъл изпод перото на автора на „Хрониките на Ралмия” не е просто чудесна творба, издържана в класическия хорър-стил на големия Х. Ф. Лъвкрафт. Тя е звучен шамар в лицето на лицемерните толерасти, на политическата класа и на затворените в черупката си двукраки, които се правят на слепи за социалните проблеми на днешното общество. Не бива да се пропуска.
31. Бранимир Събев – Необичайно предложение: завършвам сборника с една история за мъж, които отива на оня свят и инкарнациите на доброто и злото се опитват да го изкушат и всеки да го привлече при себе си. Внезапно се появява „Последният Момент”, изхвърля последните като мръсни котета и прави своето… необичайно предложение.

Смело мога да твърдя, че в антологията слаби разкази на практика няма. Има добри, има много добри, има и уникално добри, но слаби – не.

Засега единствените места, където може да се сдобиете със сборника, са следните в София:

Книжарница "Magic" - Ген. Паренсов 35 (препоръчвам, САМО оттук може да си я купите за 8 вместо за 12 лв)
Книжарницата - Пиротска 25
Книжарница за учебници - Княз Борис I 91
Rea Books - Граф Игнатиев 47
Нисим Колибри - Васил Левски 57
Петър Берон - Шишман 2
Български Книжици - Аксаков 10
Книжарница в "Дом на киното" - Екзарх Йосиф 37
Book Centre - Пиротска 52
Юри Илков-Генерала - който го познава в София и Пазарджик

За хората извън София за момента има възможност за поръчка от този сайт - Книга за теб

Приятно четене!

Сърца в Атлантида

Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 584
Цена: 22 лв

С "Великият Гетсби" Франсис Скот Фицджералд улавя духа на Америка през двайсетте години на миналия век. Със "Сърца в Атлантида" Стивън Кинг улавя духа на Америка през шейсетте. И това не е просто реклама, отпечатана на задната корица на книгата, а чистата истина.

По същността си това е роман, разделен условно на пет новели, в които присъстват общи герои, проследява се техния жизнен път и нещата, които се случват около тях, пречупени през гледната точка на всеки един от тях. Кинг обхваща голям период с петте новели - цели 39 години от 1960-а до 1999-а, от момента малко преди да започне всичко та до днес, когато все още има отражение на проблемите. На пръв поглед историите са надникване в ежедневието на обикновения американец, но всъщност става въпрос за нещо много по-дълбоко. Атлантида се превръща в метафора за САЩ, страната, буквално потъваща под краката на хората. Мечтите рухват през шейсетте, когато войната във Виетнам разделя страната - не просто война, а и до днес незаздравяла рана. Хипарите, които проповядваха свободна любов, световен мир и ядрено разоръжаване продават идеалите си за доходни облигации, дрога и пари, след което се вливат в сивата маса на костюмирани мъже с куфарчета. Превърнати в пасивни наблюдатели, те не осъзнават най-тъжното - че са пропуснали уникалния шанс да вземат всичко в ръцете си.

По малко за всяка от новелите:

1. Отрепки с жълти палта (1960: Бяха готови на всичко) - вероятно най-познатата за вас, филмирана с Антъни Хопкинс в главната роля, ала кръстена на следващата новела. В малко и спокойно градче пристига тих, добродушен възрастен човек, който наема едно таванче и се скрива там. Този човек, наречен Тед Бротиган се сприятелява с малкия Боби Гарфийлд, който разбира, че Тед е просто ходеща съкровищница за какво ли не. За жалост, Тед крие и немалко тайни - той бяга и се крие от зловещи създания, които постепенно започват да се мяркат в градчето... Уникална история, разклонение на Тъмната Кула - мислех си че филма е велик, но след като прочетох новелата разбрах, че просто е гениална. Прекрасен разказ за слънчевото детство, за приятелството, отминалите безвъзвратно дни. Струва си да се отбележи как малкият постепенно пораства и вътрешно вече съвсем не е дете, образът на властната майка (ооо, няма такова описание!) и да не забравяме могъщият цитат : "Тази книга разказва една много хубава история, но не е написана много добре. Има книги, които са написани превъзходно, но с безинтересен сюжет. Чети заради историите, които се разказват в книгите, не бъди сноб. Друг път чети заради езика, заради думите, не бъди като тези, които избягват да си напъват мозъка. Но когато намериш книга, в която и сюжетът, и езикът са добри, значи си открил съкровище".
2. Сърца в Атлантида (1966: Братче, как се смяхме само, щяхме да се пръснем!) - ето най-обемната новела, която разкрива същността. Започва войната във Виетнам, а с нея и протестите. Който е успял да стане студент се е скатал, но който не - пратен в джунглите да се бие. В студентското общежитие момчетата започват да играят като луди на комар, което се отразява на оценките им и някои започват да изпадат от университета директно в делтата на Меконг. Уникално е как се подкрепят едно друго момчетата, които споделят нещо - било то ВУЗ, война или дори глупава игра на карти. Кинг много добре е описал и зверската страст, която може да те хване и да не те пусне, а да те мори с години - било то хазарт, пиене, дрога, цигари, курви, видеоигри или просто някаква лудост. Знам за какво става въпрос, мога да го оценя.
3. Слепият Уили (1983: Бог да ни благослови всичките) - войната вече е завършила, а който е оцелял от нея вече не е същия. Уили Шърман е леко чалнат, страдащ от множествена шизофрения, в него живеят няколко души. Останах като гръмнат от лекотата, с която чичко Стиви описва просяка на оживения булевард и рушвета, който бута на ченгето, за да не го закача, както и парите, които изкарва. Явно не само тук на метростанция Сердика се случват подобни работи.
4. Защо сме във Виетнам (1999: Когато някой умре, мислиш за миналото) - ето я истината за ветераните от Виетнам, тези, които се върнаха. Колко от тях са инвалиди, колко с разбити семейства и здраве, с болни мозъци и колко жестоко е всичко. Истината е ужасяваща.
5. И се спускат божествените сенки на нощта (1999: Хайде, стари мръснико, върни се у дома) - по-скоро кратък разказ, който обобщава всичко дотук и слага точката накрая. Краят, който е така размазващ, че ти омекват капачките и си благодарен, че четеш седнал, иначе ако си прав ще се сринеш на колене.

Мрън-мрън, в превода на моменти мрън-мрън има големи хуйни, мрън-мрън! Особено ме хвърли в тъпана следното - "Румпелстилтскин" и бележка под линия - героиня от немските приказки, на която постоянно й расте косата. Покъртително глупаво. Първо, героинята се казва Рапунцел и няма нищо общо с темата и второ - Румпелщилцхен (както е правилното наименование) е джудже, при това ГЕРОЙ от мъжки пол, който е гадинка: прави ти услуги, но в замяна винаги ти иска нещо и си прецакан, можеш да го надвиеш само ако му знаеш името. Затова се споменава във въпросния контекст.

След тази книга имам да ви заявя нещо на всички вас, момчета и момичета, особено на тези, които недолюбват Кинг и творчеството му. Вярно, че има и по-добри писатели от него. Вярно, че си има и той трески за дялане. Но той не е само умел разказвач, печеливш автор и майстор-занаятчия. Той е един велик писател, който не просто е пробил пътечка, тънка като просека в лес, а е прокопал зверска магистрала, по която вървим и писатели, и читатели. За него ще се говори векове напред, сигурен съм в това, както съм и сигурен, че тази книга е в топ 5 на цялото му творчество. Книга, от която струи честност и искреност от всеки ред, а всяка дума е чиста и неподправена истина.