Проектът ПИКАДИЛИ

Автор: Сим Николов
Издател: Контекст
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 256
Цена: 10 лв

Със смесени чувства затварям книгата на Сим Николов. Така раздвоен не съм бил, откакто ревюирах "Лабиринтът на Луцифер". Последно там намерих толкова много плюсове и минуси. Книгата е до голяма степен противоречива, не знам как да я окачествя другояче.
Подходих със съмнение към романа. При цялото ми уважение към автора, имам някои резерви към написаните от него книги-игри, в това число Трошачите и прочее. Разбрах, че "Проект Пикадили" е спечелил втора награда в конкурса за роман на "Аргус" през 2008-а, та си рекох - я да го прегледаме това романче... Така и стана.

Какво харесах:

+ Авторовите думи в началото са едва половин страничка, но са от рядко затрогващите, на които съм попадал;
+ "няколкото косъма на лъскавата му глава изживяваха късния си ренесанс";
+ в началото има добре описана обстановка на едно промишлено предприятие - работил съм в такова и мога да оценя погледа на автора;
+ на немалко места Сим Николов демонстрира много тънко чувство за хумор;
+ "Дращиш ли, дращиш ли? Дращи, дращи, те от Пенгуин Бук само за тебе питат";
+ на няколко места писателят прави толкова добро описание на сънищата на героя, че не можеш да определиш сън ли е или реалност. Ако Сим има написана приключенска или класическа научна фантастика, бих искал да им хвърля едно око;
+ "тук всичко се подмазва на властта, машините също";
+ "нашите водачи са некадърни и стават все по-калпави";
+ Авторът казва без страх болезнени истини за България в края на книгата, разкрива типичната българщина - играенето на сигурно, страхът от промяна и от всичко останало, как българинът предпочита старите гадни неща, с които е свикнал пред новите хубави, ала неизвестни.

Какво не харесах:

- Заглавието може да подведе читателите, понеже е съвсем условно. Не става дума нито за ОНЗИ агент Пикадили (Франческо Гулино, заподозрян за убийството на Георги Марков), нито за едноименния площад в Лондон, нито за известната хранителна верига или нещо от този род. Със същия успех романът можеше да се кръсти по какъвто и да е друг начин и да не загуби от това. От друга страна и това е добре - първоначалното заглавие на проекта е "пикадили.бк", което е още по-лошо;
- Всичко започва, когато главният герой, воден от любопитството си, влиза в едно мазе, тръгва и оттам стартират нещата. Звучи ми леко наивно;
- Авторът можеше да пише мааалко по-сбито - на моменти се разлива;
- Наченки на алогизъм, които прерастват на моменти в логически бели петна, да не кажа черни дупки;
- Сюжетът не е кой знае какво - откакто Клифърд Саймък написа "Междинна Станция", това го знаем всички;
- Дълго време в началото не се случва нищо. Когато човек прочете романа, в него остава чувството, че за цялата книга не се е случило нищо;
- "Звучеше така, сякаш бандата на Дилинджър тръгва да ограби някой магазин за бижута. Право да си кажа, не знам какво точно е грабил Дилинджър, но тогава бях сигурен, че е плячкосвал бижутерски магазини". Доколкото на мен е известно, Джон Дилинджър е обирал банки. Имаше филми за това, Уикипедия също приказва подобни неща. Тезата ми е, че тези две изречения просто трябва да се изтрият от романа;
- В целия роман се водят безсмислени разговори, чиято цел е може би да всяват тайнственост и да загатват за наличието на шпиони навсякъде. Проблемът е, че тези диалози остават все така лишени от смисъл до самия край и просто те вбесяват. Всичко това, комбинирано с мудното действие те кара докато четеш да прескачаш цели абзаци;
- в книгата няма динамика - цялото действие се развива отначало докрай в една чакалня. В броени страници си минават цели години, ей така, без да е станало нищо значимо;
- протагонистът няма име, егати. Или поне не се споменава никъде.

В заключение ще кажа, че никъде в нета няма и грам приказка за книгата, нулева форма на реклама просто. Това е сигурно първото място, където може да намерите информация за тази книга. Нито се продава някъде, нито отзиви, нищичко.

И това ако не е ъндърграунд, здраве му кажи.