понеделник, 4 юли 2011 г.

Адският Свят



Автор: Саймън Грийн
Издател: Орфия
Формат: 115 Х 165
Година: 1994
Стр: 224
Цена: 30 лв (за мене - един)

Това е третата книга, която чета от иначе талантливия автор Саймън Ричард Грийн. Другите две бяха нелошата Хоук и Фишер и завладяващата Победителят Печели Всичко.

Романът на практика е една от първите книги от обширната поредица-космическа опера DeathStalker. Имаме налице една Империя, която постоянно се разраства и непрекъснато колонизира нови и нови светове. Немалка част от тези светове са, меко казано - враждебни. Такъв е и Улф IV, на който попадат героите в романа. Въпросните колонизатори без изключение не са читави хора - в повечето случаи са провалили се имперски офицери или прочее личности, които вървят по острието на бръснача и са били принудени да избират: или отивате да колонизирате тази гадна планета, или смърт/затвор. Екшънът е в изобилие, уродите които се изправят срещу бойците са същества, които може да роди само МНОГО БОЛЕН МОЗЪК като този на мистър Грийн. Роман, написан на практика така, че читателят да изгуби и грам надежда нашите герои да успеят във своята мисия.

Ако трябва да съм честен, това можеше да бъде един недотам лош роман от среден калибър, с който да си запълниш скуката в свободното време. Начинът, по който обаче от издателство "Орфия" решават да реализират романа преди 17 години предизвика в мен повече негативи. Първо, тази книга на Грийн от поредицата Детсталкер е в малък формат, а другите две, които са излизали на български в стандартен. Второ, оригиналните издания на английски са първо "Светът на Мъглите", после "Светът на Призраците" и накрая "Адския Свят". Тук третата книга излиза преди първата. Трето, в книжното тяло от 87 до 103-а страница има една излишна кола. Защо е излишна ли? Защото се повтаря, ето защо!

Книгата на практика няма нито редактор, нито коректор - пълна е с граматически и правописни грешки, които на моменти ме изнервиха така, че ми идеше да я засиля нанякъде. От другите по-сериозни бъгове има един момент, в който трима от нашите тичат през поле от гейзери, когато една мадама си заклещи левия крак в някаква пукнатина. Две-три изречения по-късно дословно се каза, че всъщност е заклещен десният й крак! Друго - една мацка-килър пуши цигара, гаси фаса и си го прибира в джоба. Две-три изречения по-късно го гаси и прибира пак. За редактор и преводач са писани някои си съответно В. Петрова и С. Петрова - много ми помогнахте, няма що, не знам и кого да напсувам! Да, преводът също е пълен с издънки - Rimworld е преведено като светът Рим, aliens като чужденци и какво ли не още.

Може би в оригинал тази книга е много по-добра, но честно казано по-скоро не препоръчвам българският вариант. Въпреки това не съм се отказал от Грийн като автор и ще си потърся и "Светът на Мъглите" и "Светът на Призраците". Една от тях ги е превеждал със сигурност Владо Зарков, а той е превеждал на български Пратчет, Броснан, Фармър, Хабърд, Нивън, Брадли, Форсчън и много други, така че преводът няма как да не е качествен.

1 коментар:

  1. Владимир Зарков има много хубав превод и на Хайнлайн ("Луната е наставница сурова"), но поради аналогично (и престъпно) недоглеждане на изброените в края редактори и коректори, почти всяка от първите стотина страници е истинско изпитание за нервите и търпението на четящия. От изтървани или разменени букви са се получили съвсем други думи, променящи смисъла на изреченията. След това е по-поносимо, грешките са през 15-20 страници.

    ОтговорИзтриване