сряда, 29 юни 2011 г.

Нови Звезди



Автор: Колектив
Издател: Квазар
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 256
Цена: 6.99 лв

И така! Пред вас е сравнително новият сборник с фантастични разкази на издателство "Квазар". Съдържа в себе си десетина творби от първия конкурс на издателството, половината от които са взели награди оттам - две първи, една втора и две трети. Е, вярно, че конкурсът е от 2002-а и разказите излизат на бял свят с шест години закъснение, но по-добре късно, отколкото никога, нъл тъй? Нека разнищим книжлето:

1. Кира Валери - Сломени Криле: писателят Ивайло П. Иванов - Търновски стартира сборника под псевдоним, ала за сметка на това награден с първо място в конкурса! Честно казано за какво, и аз не знам. Разказчето не е лошо, ала е прекалено кратко, наивно и детинско. Като се абстрахираме от заглавния куплет на творбата, който е изкривено декламиране на припева на Дони и Момчил "Уморени крила" (не се бъзикам!) имаме една приказка за феи, овчарче и свирукане на флейта и китара. Айде малко по-сериозно, ако обичате! Но кой съм аз, че да поставям под въпрос мнението на журито и да говоря против писанията на един от най-известните автори във фендъма?
2. Йоан Владимир - Тя е Камък: Ангелина Илиева е име, което в писателските среди винаги е представлявало фактор, без съмнение. Тук тя не изневерява на стила си - българското митологично фентъзи. Прекрасна творба, която вече заслужено взима другото първо място. Едно нещо ме дразни само - фактът, че едни и същи разкази на Ани се въртят на едни и същи места по няколко пъти. Разкази като този, "Семеен Занаят", "Триптих за лампата" и други се срещат по сборници, по Таласъмии, по Хоризонти, в алманах Фантастика, в списания и къде ли не.
3. Ивайло П. Иванов - Мисия "Команч": а, ето това е вече много добър разказ! Второ място за един визуално чуден екшън, буквално си представях творбата като на филм, докато я четох. Е, епилога накрая беше нещо, което бе напълно излишно, но съм склонен да си затворя очите.
4. Кирил Добрев - Tchae Khana (Крайпътна Кръчма): хубав разказ, приятен. Мисля, че в същността си е почит към покойния Агоп Мелконян.
5. Ивайло Г. Иванов - Бай, Бабо! Лошото момче на българският фендъм отново показва, че е сила, с която трябва да се съобразяват. Колкото и да го плюят и мразят като човек трябва да се признае, че си е писател, ама както трябва. Една хубава история за любов, магии и женска ревност, с която по чудо този път не е взел някоя от наградите.
6. Мирослав Пенков - Земята на Хората: младият автор, който от години живее в Щатите е майстор на хоръра, който признавам. Тук той ни разказва страховита история за едно ужасно общество, където хората са нищо, презрени роби и вместо машините да им служат - те служат на машините! Безнадеждност, обезвереност, обреченост, смърт, жестокост и изведнъж искрица светлинка, мъничка проява на свободен избор, гарнирана с тотална липса на хепиенд, така характерна за творбите на Пенков. Моите почитания към всички автори плюс журито, обаче: ЕТО ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ РАЗКАЗ ВЪВ СБОРНИКА. Точка.
7. Владимир Христов - Ще ги Спрат ли Бодлите на Розите? Това е единственият разказ в книгата, който не ми направи никакво впечатление, в който не намерих нищо, което да ми хареса и го четох по диагоналната система, защото не можех другояче. Сори, не ми допадна.
8. Николай Теллалов - Талисман на Борда: супер новела! Евала! След "Короната на Мравките" това е творбата на Ники, която ми харесва най-много от цялото му творчество! Да, точно така! Пътешественик от бъдещето попада векове назад на борда на пиратски кораб и шоуто е просто невероятно! Трето място в конкурса.
9. Елена Павлова - Теранският Начин: въздъххх... Честно казано, признавам си, не се погаждам с творчеството на Елена Павлова. От купчината й книги-игри харесвам точно тези, които написа с псевдонима Кристофър Макдоуел, а те са точно 2 (две) на брой. "Номад" така си и остана и незавършена, а "Светлият Боец" е светлият пример как не трябва да пишеш излишни необосновани жестокости и да ги представяш за хорър. Но "Теранският Начин" е вторият разказ, в която Елена показва творческия си потенциал (другият е зверският хорър "Те се спускат нощем по хълмовете", о, да, ето това вече е добро). Тази военна фантастика всъщност изглежда като частица от нещо по-голямо, за съжаление недоразвито, но и така си е хубава притча за приятелството и отношенията между мъжете в условията на война, когато всички ядат едни и същи лайна, независимо какви са били преди това. Заслужено трето място.
10. Боян Калинов - Истинският ИИ: готино киберпънкче, Бояне! За пръв път чета нещо твое, но ми допадна! Жалко, че е толкова кратичка само тази история за роботи, престъпления и изкуствени интелекти.

Мога да кажа някои недотам хубави думи за илюстрациите, както и за прекалено бледия начин, по който са излези на страниците на книгата, но няма да го направя. Това са дреболии на фона на чудесните разкази (с едно-две изключения) - седем лева си е жива далавера за книжката. Дерзай, народей!

Няма коментари:

Публикуване на коментар