понеделник, 1 април 2013 г.

Пир в Бърлогата



Автор: Хуан Пабло Вилялобос
Издател: Жанет 45
Година: 2012
Стр: 126
Цена: 12 лв

Странна книга - това е дори меко определение за "Пир в Бърлогата". Преведена на куп езици и издадена в камара държави, тази книжка определено може да се счита за бестселър. Авторът дори наскоро беше в България и говори за себе си, за книгата, за проблемите в Мексико и за четенето и писането в цялост.

Малкият Точтли живее в огромно имение, пълно с многобройни стаи, някои от които са постоянно заключени. Той си има (почти) всичко - огромна колекция от шапки, които много обича, последен модел плейстейшън, всеки ден слуги отиват на пазар със списък покупки, съставен лично от малкия да му купят всичко, което си поиска. Птиците вкъщи са орли, котките са тигри и лъвове, а последната детинска приумица е желанието му да притежава либерийски хипопотам-джудже. Ще речете - какво толкова, поредното глезено отроче на богаташи. Но не е точно така.

Защото Точтли е син на наркобарон.

Гледната точка е разказана от лицето на главния герой - хлапето. Начинът, по който детето възприема околния свят е силно преплетена с изкривената му представа за хората, взаимоотношенията помежду им и за живота като цяло. Двете неща са неразривно свързани и у читателя будят тих ужас от ментално разклатеното съзнание на детето - то се е нагледало от съвсем малко на смърт, изстрели, мъчения, кръв и разчленени трупове, било по телевизията в праймтайма, било на живо и не се впечатлява особено от такива неща. Логиката на момчето е така усукана, че на моменти започва да буди съмнение в собствения ти здрав разум.

Струва си да се отбележи начина, по който Вилялобос е кръстил героите си в книгата. Имената им са взети от науатъл, езика на ацтеките, от който в световен мащаб са заимствани имената на неща като домат, какао и др. Името на малкия Точтли се превежда като заек, баща му Йолкаут е гърмяща змия, любовницата на таткото е Кечоли - фламинго, горилите са Пума и Червен Орел, частния учител на Точтли е Елен... Да, хлапето е с частен учител - не ходи на училище, няма приятели, не излиза извън имението. И как иначе, като таткото е един от водещите престъпници на Мексико.

Книгата е интересна, кратка, чете се буквално за един час. Сами виждате, че корицата е много красива и супер се връзва с цялостната концепция за романа. "Пир в бърлогата" е определено оригинален и различен - самият Вилялобос характеризира стила си като немагически реализъм.

Прочетете. И нещо на сбогуване, казано от самия автор на книгата: "Толкова пъти са ни казвали, че Мексико е магично и сюрреалистично място, че го повярвахме и престанахме да се опълчваме на нещата, които просто не са наред. Когато в една страна по улиците се търкалят глави, това не е сюрреализъм, а ужас."

Няма коментари:

Публикуване на коментар