Сумрачен Патрул

Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Година: 2010
Стр: 464
Цена: 17 лв

След леката крачка назад, която Лукяненко направи в Дневен Патрул (лично мнение), сега отново скача рязко напред, довеждайки третата книга от поредицата поне на нивото на Нощен Патрул, ако не и на по-високо. Останах изключително доволен от книжката. Както и предните две книги, тук вместо роман имаме три повести, къде свързани една с друга, къде не чак толкова, но без съмнение до една интересни. Антон Городецки продължа стремително да вдига нивото си на магьосник, ставайки все по-силен и по-силен.

1. Ничие време - Антон е внедрен в баровска жилищна кооперация, където слухти за един специален човек. В случая му се налага да си сътрудничи не само с досадната Инквизиция, но и с вражеския Дневен Патрул, където за да му е комбина са изпратили негов стар (не)приятел. Каква тайна крие обаче Борис Хесер, шефът на московския Нощен Патрул?
2. Ничие пространство - изморен от случаи, Антон се отдава на заслужен отпуск със съпругата и дъщеричката си - също Светли Магьосници, при това превъзхождащи го по сила. В малкото селце недалеч от Москва обаче нещо става - в гората до него се крие вещица, неизмеримо древна и могъща. Вещица, която крие тайни и стари магически книги...
3. Ничия сила - легендарният гримоар "Фуаран", за който всички яростно отричат, че съществува, се оказва реален, а силата която крие - неизмерима. Городецки отново ще трябва да спасява света, този път цялата планета - буквално.

Позволявам да цитирам момент от любимата ми сцена в Сумрачен Патрул - финалният двубой в последната част. Антон се е изправил срещу чудовищно могъщ противник, ала и той не е слаб - в него едновременно наливат сила и Хесер от Нощния Патрул, и Завулон от Дневния, и Едгар от Инквизицията, които пък на свой ред я точат от подчинените си:

"Удряй - прошепна Хесер. - Удари с "Бялата мъгла".
Знанието за това какво е "Бялата мъгла" се вмъкна в мен заедно със Светлата Сила. Знание страшно, плашещо, защото дори самият Хесер е използвал това заклинание един-единствен път и след това се е заклел никога повече да не го използва...
"Удряй - посъветва ме Завулон. - По-добре със "Сенките на Владиките".
Знанието за това какво е "Сенките на Владиките" се плъзна в мен заедно с Тъмната Сила. Знание отвратително, ужасяващо, защото дори Завулон никога не е рискувал да вдигне тези Сенки от петия слой на Сумрака...
"Удряй - каза Едгар. - Със "Саркофага на времето". Само със "Саркофага на времето"!
Знанието за това какво е "Саркофагът на времето" нахлу в мен заедно със Силата на Инквизиторите. Знание студено, мъртвешко, защото приложилият заклинанието оставаше в саркофага заедно с жертвата - завинаги, до края на Вселената...

Вие сами ще разберете с какво е решил да удари Антон Городецки. Чудесен превод на Васил Велчев, както винаги. Не изпускайте!