Океанът В Края На Пътя

Автор: Нийл Геймън
Издател: Бард
Година: 2013
Стр: 208
Цена: 13.99 лв

Последното ревю за тази година на една от най-добрите книги за годината. Една приказна история за възрастен мъж, който си спомня своето детство преди тридесет години, за къщата в която е живял и за странното семейство, което живее във фермата в края на пътя. Майка, баба и дъщеря, които притежават свръхестествени способности...

+ Това е Геймън, тоест залог за качество - какво повече? Въображението му, начинът му на мислене, възприемането му на околния свят е оригинален, уникален, увлекателен, затрогващ. Една приказна история за детството, която му се отдава така добре (спомнете си Книга за Гробището), за безвъзвратното изгубване на това детство, за мечтите, за реалността и как тя не е същата, когато си възрастен. Децата виждат неща, които ние не, възприемат света другояче.
+ Грабващ наратив, една лекота на изказа, която сякаш му се отдава така естествено... + Мисля, че всяка история си иска своя обем и бях леко скептично настроен щом разбрах, че това е било замислено да е разказ, който впоследствие е бил раздут до роман. Да, ама не - при големите майстори това не важи.
+ "Връзка, която бавно се беше износила, докато накрая се беше разпаднала, както май винаги ставаше."
+ "Обичах да чета. Книгите тъй или иначе бяха по-безопасни от хората."
+ "- Няма да боли.
Взрях се в него. Възрастните казваха това само когато нещо, каквото и да е, щеше да боли много."
+ "По-голям ли се чувстваш, когато разплачеш едно малко момче?"

- хм, абе видях сцена, която много ми напомни "Ланголиерите" на Кинг.

Ако пропуснете "Океанът в края на пътя", ще пропуснете много. Съвсем сериозно.