вторник, 14 октомври 2014 г.

Конкурсът "Вдъхновени от Краля" - победители, размисли и страсти



Ами, това е! Конкурсът на "Дракус" и "Гаяна" приключи. Ако някой не е разбрал, припомням: през месец март тази година Явор Цанев обяви ето този конкурс. В рамките на шест месеца бяха изпратени 97 разказа, повече от половината получени последните 2-3 дни преди крайния срок. И така, пред вас е крайната селекция. Поздравявам за успеха отличилите се, които снощи бяха обявени по БНР-Варна в предаването "От другата страна". Те са на брой точно 25! Внимание, внимание! Нещо, хрумнало ни в последния момент. Ще ви изброя първо бронзовите участници, класирали се с допустимия мининум от 3 гласа на журито, те ще получат по 1 екземпляр от бъдещия сборник. След тях са сребърните, с 4 гласа, които ще получат 2 бройки, и накрая са златните, с 3 бройки, които са спечелили "ДА" от абсолютно всеки член на журито! И така, да започнем с бронзовите, подредени по азбучен ред:

1. Александър Макелов - Завръщане
2. Борислав Белдев - Страх
3. Виктор Тодоров - Куклен театър
4. Георги Връбчев - Пътят на Уил
5. Дамян Рейнов - Пишещата машина
6. Диана Петрова - Неизбежно
7. Димитър Димитров - В колата
8. Марти Дж. Марти - Вкус(на) любов
9. Николай Николов - Точна бройка
10. Радослав Колев - Органично бъдеще: Молекулярният колизеум
11. Росица Апостолова - Животът в къщата
12. Симеон Трифонов - Ще лакирам нокти с кръвта ви
13. Слави Ганев - Последният лов на Зимбру


Идват сребърните:

1. Андрей Велков - Контакт
2. Владимир Ангелов - Далечните тъмни полета
3. Георги Христов - Момичето на татко
4. Нели Цветкова - Кристин


И накрая, златните!

1. Александър Драганов - Земята под хълма
2. Валентин Попов - Дневникът на един луд
3. Димитър Цолов - Антикварят
4. Ивайло Иванов - Нещото в нас
5. Иван Атанасов - Опашката на дявола
6. Коста Сивов - 2013
7. Мария Вергова - Убиец на дракони
8. Страхил Събев - Джаспър, Алабама
(уточнявам, преди поредният "разбирач" да е реагирал първично, без да мисли: въпреки еднаквите ни фамилии, със Страхил не сме нито братя, нито братовчеди, нито имаме каквато и да било роднинска връзка. Просто съвпадение.)

Сборникът, който предполагам ще излезе към края на ноември освен гореизброените ще съдържа и следните бонуси:

1. Превод на Адриан Лазаровски на поемата на Робърт Браунинг "Чайлд Роланд кулата достигна", вдъхновила Стивън Кинг за "Тъмната кула". Освен това, ще прочетете и нови, непубликувани разкази от други трима члена на журито, вдъхновени от Краля:
2. Явор Цанев - "Endless misery"
3. Сибин Майналовски - "Мечето"
4. Бранимир Събев - "Априлска жътва"

А сега, малко нещо и от мен. Прилагам списък с мои размисли, страсти, съвети, хапливости и прочее акълища, които ме споходиха, докато четях разказите, изпратени за конкурса:

1. Не казвам, че не е възможно разказът ви да попадне в сборника, ако е по-кратък от описанието как точно Кинг ви е вдъхновил (а както знаете, това описание е МАКСИМУМ 1 страница!), но определено чак такава краткост едва ли ще му улесни пътя нагоре.
2. Малко ми е трудно да повярвам по какъв начин точно Кинг ви е вдъхновил да пишете за така неомръзващите ви змейове, самодиви, вили, юди, лами, хали, витеци и така нататък народняци с цървули, ама щом сте казали...
3. Нямам против да участвате в сборника с псевдоним, но поне на журито ще се наложи да се представите с истинското си име. Не заради друго, ами от съображения някой да не се изхитри да участва с два или повече разказа при положение, че има право само на един опит. Ако твърде много държите личността ви да остане в сянка... тя ще си остане точно там.
4. Съвет: спазвайте правилото на Краля ПРПИ от „За писането: Мемоари на занаята”. Или – просто разкажи проклетата история. Когато се отплеснете от коловозите на повествованието, плямпайки разни отнесени неща, които сигурно и вие самите не си разбирате, шансът влака на вашия разказ да полети е не повече от процент. В останалите 99% той просто дерайлира.
5. Адмирирам да ползвате писането като терапия, за да лекувате разклатената си психика, но повярвайте ми, да публикувате под каквато и да е форма нещо толкова лично от подобен характер е силно погрешно. Това е все едно да сте излекували тялото си от сериозно нараняване и после вместо да изхвърлите омазаните с кръв, гной и лекарства превръзки да ги вържете на прът и развеете като знаме.
6. Не обичам когато ми изпращате разкази, които всъщност са началото на романи, които не е ясно дали и кога ще завършите. Не обичам и да ми изпращате истории, в които едни хора се срещат, приказват си и дотам, нищо не се случва.
7. Доводът „мога да участвам с два-три разказа, понеже Стивън Кинг е писал под две-три имена” автоматично ме превключва в режим „мога да ти насека всички разкази които си пратил, щото не ме кефиш”.
8. Конкурсът е „Вдъхновени от Краля”, сиреч Стивън Кинг. Малко ми е странно, като изпратите разказ, в който директно сте посочили, че сте вдъхновени от друг писател...
9. Да, Кинг е много разнообразен автор, писал е страшно много неща и то не в един жанр. Но да имате готов отпреди разказ и да посочите наслуки нещо, което ви е "вдъхновило" от него, не е хубаво някакси.
10. „Чел съм една книга на Кинг/От него съм прочел само един разказ/Не съм чел нищо от него, но съм гледал филм и се вдъхнових за това...” Толкова бегъл контакт, а вече така вдъхновени! Респектирахте ме!
11. Хора, разбирам тук-там да има пропуснати или излишни запетаи, както и пообъркан пълен/непълен член, но да изписвате погрешно цели думи при положение, че сте писатели... Ако бяхте примерно дърводелци и изработвахте дефектни мебели, хората щяха да престанат да ползват услугите ви, нали?
12. „Вдъхновени” може да означава да използвате същите герои, същите места където се развива действието, ала не означава, че може директно да преразказвате вече написано произведение на Кинг.
13. Максимумът е, както казахме, 6666 думи. Изключения не се допускат. Преди да изпратите текста си, ако е по-голям, прочетете си го внимателно и излишните думи си ги премахнете сами. Защото, ако тръгнем ние да махаме, го правим с удобния, разположен на видно място бутон Delete. Директно на целия файл.
14. Скъпи дами, ако сте сексуално неудовлетворени, моля ви, намерете си добър креватен партньор, вместо да седнете пред компютъра и да дращите завоалирани безсмислици относно незадоволеното си либидо! Последното десетилетие се извършиха куп световни престъпления срещу литературата, виновници за които бяха камара недоклатени лелки.
15. Моля ви, опитайте се да измислите нещо ново. Или поне добре забравено старо. Или поне нещо, което не е употребявано милион пъти. Защото, ако отново опитате стари, изтъркани до скъсване клиширани сюжети, най-вероятно няма да постигнете нищо.
16. Отговорът на въпроса „Защо в сборника е влязъл разказът на Тренчо Кукурузов, а моят, на Пенчо Курабийката не?” е логичен: не казваме, че Тренчо е по-добър писател от Вас. Просто в случая журито е преценило, че г-н Кукурузов е пратил по-хубав разказ от вашия.
17. В българския език пряката реч е с тирета, а не с кавички като в английския. Ако мислите и пишете на английски по-добре, отколкото на български – моля: напишете си разказа директно на английски и го засилете някъде на запад, сигурен съм, че ще засенчите самия Кинг.
18. Благодаря, че изпращате разказа си на файл, който е озаглавен „razkaz.doc”. Не че има проблем, не че нещо – ала всеки път, когато видя такъв, се развеселявам, мерси!
19. Фактът, че познавате лично един или няколко от членовете на журито не означава автоматично, че щом им изпратите първата ви попаднала пред погледа литературна пръдня ще си затворим очите и ще ви пуснем в сборника заради черните ви очи. Напротив, няма. Именно заради това.
20. Надявам се да сте се забавлявали, докато сте писали. Защото ние се забавлявахме, докато оценявахме. Ако някъде пътеките на вашето щастие са се пресекли с нашето, значи сте участници в сборника „Вдъхновени от Краля” :-) Честито! А ако пътищата ни не са се пресекли... Не спирайте да пишете, и опитайте пак!

За финал - ако отдавна чакахте нещо като "До Ада и Назад" (качествен сборник хорър от млади български творци с потенциал да остане в историята), очакванията ви се сбъднаха. Прочетете "Вдъхновени от Краля" и няма да съжалявате. А и една трета от авторите в "До Ада и Назад" присъстват и тук. Поръчайте на имейл dracus@abv.bg

13 коментара:

  1. Чудесна статия, Бранко! Хем весела, хем някак тъжна, защото е базирана на реални наблюдения. Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  2. Когато пиша нещо винаги отделям преката реч с тирета. Въпреки това обаче освен тях кавичките също са част от официалната норма на езика ни и авторът може да избира един от двата варианта да отделя пряката реч в повествованието си. Това е мнението на чичковците от БАН, които определят граматиката ни, а също го пише в почти всяка граматика на българския език, която съм отварял и за която съм чувал. Просто тиретата при нас са станали по-разпространени. Има моменти, в които дори е по-пригодно използването на кавички в зависимост от целите на автора, но това няма значение, защото, така или иначе, според българската граматика е въпрос на избор :)

    ОтговорИзтриване
  3. Славчо, разгърни всички книги на български в библиотеката си, преброй тези където пряката реч е с тирета, отдели тези при които е с кавички и кажи после колко са едните и колко - другите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няколко само ще са с кавички, но това не означава, че не е правилно, след като официалната ни граматика до допуска. Другите ти забележки като цяло са уместни.

      Изтриване
  4. Адмирирам с две ръце номер 5. Лазаровски! Защо беше нужно да ни причиняваш оня (о)сакатлък в „Точка на пристигане“?!

    (Шегата настрана – имам точно същия проблем с огромна част от mainstream/извънжанровата литература.)

    ОтговорИзтриване
  5. Калине, разказът на Адриан в "Точка на пристигане" беше най-хубава творба във въпросния сборник. Ако питаш мен, към тази посочена от теб точка аз лично бих причислил именно твоите литературни опити в "Приказки за Юнаци и Злодеи".

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Закачах се, де, не стреляй толкова. :) (Но питай все пак Адриан защо го е писал. Или някои от другите си хоръри. С Наско са си говорили нещо за това навремето.)

      Ох, моите „литературни опити“... *припадам от оскърбление*

      Изтриване
  6. П.П. А най-хубавата творба в „Точка на пристигане“ беше „Извън картината“ на Григор Гачев.

    ... Напоследък си станал много върл в абсолютните изказвания. ;)

    ОтговорИзтриване
  7. Вярно е (това за абсолютните изказвания). Но то си е за отделна тема направо... На Гришата разказът беше действително много хубав и много го харесах, но... Разни хора, разни вкусове, разни виждания и в личностната преценка различни неща стоят на върха на пирамидата ;)

    ОтговорИзтриване
  8. Доста си краен по отношение на филмите.:)
    От една страна - те наистина са крайно недостатъчни. Еле пък ако става въпрос само за един филм.
    От друга страна обаче те също са произведения на изкуството. Да не говорим, че лично аз например не си падам много-много по хорър - и надали бих обърнал по-сериозно внимание на творчеството на Стивън Кинг, ако не бях гледал "Изкуплението Шоушенк". По ирония на съдбата - тъкмо онова, което най-силно ме впечатли, го няма в повестта: сцената, в която Дюпрен пуска "Canzonetta sull'aria" от "Сватбата на Фигаро" на затворниците.
    https://www.youtube.com/watch?v=azWVPWGUE1M
    Но пък повестта е много по-реалистична. Във филма Ред е излишно интелигентен и шлифован, което хич не се връзва с това, че там от трийсетте години. В повестта обаче е като жив. И наистина е ирландец. А Морган Фрийман трудно ще мине за такъв. :D

    ОтговорИзтриване
  9. Така е. Главния герой във филма пък го играе Тим Робинс, който в книгата е нисичък, а актьорът е 2 метра :-)

    ОтговорИзтриване