Сивият Път / Забравени Сказания

Автор: Любомир Николов-Нарви
Издател: Изток-Запад
Година: 2014
Стр: 256
Цена: 19 лв

Този чудесен футляр, съдържащ въпросните две книги от Любомир Николов - писател, преводач, автор на книги-игри и изобщо жива легенда в жанра е не само гордост за всяка библиотека и задължително четиво за всеки уважаващ себе си фен на фентъзито, Толкин и изобщо качествената литература. Той представлява 500 страници чисто удоволствие, които ще ви струват в книжарницата само 19 лв. В него са две книги на Любчо Николов - "Сивият път" и "Забравени сказания".

По същината си "Сивият Път" е фантастичен роман, вдъхновен от Толкин и замислен като поредица (трилогия, ако не се лъжа). Това е първия том, с твърди корици - "Наследникът". След Армагедон, докаран тук от могъщия Магед, нищо вече не е същото. Великият хегемон притежавал силата да командва железните подобия на човеци, използвани от Древните за войници, но това било само началото. Способностите му позволявали да вдигне като своя армия и мъртвите - мамутите, пещерните мечки, саблезъбите тигри, индианците и дори неандерталците, наричани за краткост неанди. Петнадесет века по-късно се задава втори Армагедон, единственото спасение от който е древно пророчество - за момче, единият родител който е от Тера (старата Земя) и другият от Селена (отчасти тераформираната Луна).

Не харесах, че тук-там бяха вкарани приказки от предишната книга на Любчо, не харесах, че и Смъртта беше наречена Великият Изравнител - точно както я нарича Абъркромби в книгите си. Но определено описаният свят, едновременно мащабен и в същото време кохерентен (не е безразборен хаос който да се губиш) е нещо, от което си заслужава да видим още истории.



Автор: Любомир Николов-Нарви
Издател: Изток-Запад
Година: 2014
Стр: 248
Цена: безплатно приложение към Сивият Път

А това са Забравените Сказания! Чудесни истории в света на Средната Земя, развиващи се в различни епохи. Почти два века след Войната за Пръстена младият кралски писар Алвин Султатрин е повишен от кралица Келебренил в кралски легендариус. Задължението му е да тръгне на път из цялото царство и да събере всички легенди, преди те да са потънали в забрава. Пътуване, което го води от Форност през Сивите заливи, та чак до Перуникови поля край великата река Андуин.

Честно да си призная, харесах Сказанията повече от Сивия Път. Легендите бяха наистина страхотни и увлекателни - и Зелени устни, и Душата на ледената дева, Глупавият трол, Сказание за Хазрин, Единственият изстрел... Ако трябва обаче да отлича една от тях, която ми е харесала най-много, това е Съкровището на мъртвия крал. Забелязал съм, че когато в сладкодумно разказаната си фентъзи приказка Нарви капне малко хорър-чернилка (превеждал е Кинг и Лъвкрафт, не забравяйте), тогава му се получава най-добре. Така беше и в книжката му с Нови приказки от цял свят, където най-много харесах хаитянската "Рибарят и Барон Самеди", така е и тук. Малко неща могат да се сравнят с изтръпването, което ще получат тримата хобити, открили съкровището под хълма, когато истинският му собственик се надигне и им зашепне:

Тук, под каменния свод,
слепи, мъртви, без живот,
полуръст до полуръст
ще почиват в мека пръст.

Ами, очаквам с нетърпение следващата книга от Любомир Николов-Нарви, това е.