Кой Какъв е в Българската Корупция

Автор: Кънчо Кожухаров
Издател: Лингея
Формат: 16.50x23.50
Година: 2007, 2008
Стр: 208, 240
Цена: 10 лв, 12 лв

Потресаващи, интригуващи и смели - това са първите три определения за които се сещам, след като прочетох двата тома на "Кой какъв е в българската корупция". Авторът е направил обширно и обемно проучване за своето журналистическо разследване, целящо да разкрие на читателите къде се крият корените на родната корупция.

А те, какво винаги, се оказват във властта.

За пръв път ревюирам две книги наведнъж, но според личното ми виждане и характера на произведенията мисля, че няма нужда да бъдат разбити в две отделни теми. Така ще е по-прегледно, а и двата тома някакси не могат един без друг.

Като цяло книгите са насочени към деянията на една специфична българска партия, която ще назова с евфемизма Червената Столетница. Информацията и в двете е солидно подплатена с факсимилета на документи, договори и пр., не оставяйки след себе си място за съмнение. Първият том съдържа в себе си изследване върху прехода (раждането на червените милионери, кражбите за милиарди, далаверите на Луканов), раболепното кланяне на Русия от властите (което аз предпочитам да дефинирам с термина "надупване"), натрупването на колосалния държавен дълг и обезценяването на националната ни валута... Авторът хвърля светлина и върху неизвестни факти за сегашните мутри, покровителствани с политически чадър, безгръбначието на съдебната система. Специално за последната е лансирана интересната хипотеза, че българският съд действа като пералня за престъпници, отправяйки на откровени бандюги смешни и абсурдни обвинения, прилага срещу тях смешни и абсурдни доказателства, постановлява смешни и абсурдни съдебни решения. За да излязат от него чистички за пред обществото.

Най-сериозното разследване в първия том обаче е срещу енергийната мафия и кражбите в Топлофикация и мини Марица Изток. Чрез грозния кокошкарско-цигански модел "дай да нарежем тия релси и вагони за скрап и да ги предадем на вторични" в нечии джобове са потънали десетки милиони левове.

Вторият том е дори още по-интересен. Едната от засегнатите теми е АЕЦ-Белене и всичко, свързано с него - налетите и откраднати милиарди, отново раболепничене пред руснаците (което в случая си е чисто национално предателство), опасността от земетресение в региона, хилядите изприказвани лъжи, многобройните издънки на министри, премиер, президент... Няма да изброявам повече, трябва да се прочете.

Знам какво си мислят някои от читателите дотук - аха, ясно, еее, това го знаеме, колко се изприказва и изписа по темата, комунягите са си престъпници, така е, уф, пак ли този АЕЦ, разбрахме го и това. Е, подгответе се за най-гнусното нещо, което със сигурност не знаете, а Кънчо Кожухаров е засегнал както трябва.

Грозната търговия с човешки органи, зад която стои и се облажва самото правителство.

Продължавам с фактите, които не знаете, драги читатели. Шансът да уцелите шестита от тотото е сто пъти по-малък от вероятността да ви отвлекат и изчезнете безследно, за да ви превърнат в "донори" на органи. Макар да се мислите за свободни, тялото ви всъщност принадлежи на държавата. Да, точно така - и ако бъдете разчастени както трябва, вие струвате около 220 000 долара. За властта вие сте по-ценни мъртви, отколкото живи.

След питане на депутата от Демократи за Силна България Васил Паница колко е обема на осъществения през последните години износ на тъкани за трансплантация, министър Пламен Орешарски отговаря, че за тригодишния период 2003-2006 са изнесени малко над 17 тона биоматериали. С други думи, за същия период България изнася повече човешко месо, отколкото говеждо.

България държи най-грозния световен рекорд - този по износ на човешка биомаса. Не просто сме на първо място - ние бием във въпросната "дисциплина" всички членки на Евросъюза, взети заедно. И, както винаги по стар български обичай го правим ей така, почти безплатно - средната цена на килограм биомаса е 32 стотинки. Килограм човешки кости се търгуват по-евтино от килограм старо желязо.

Спирам дотук обаче - останалото ще си го прочетете сами.

Единствените две неща които не харесах са кориците на книгите (можеше и да са много по-хубави) и положителният отзив за интервюто на Коритаров (може и в случая да е притиснал Румен Овчаров както трябва, но си остава долен калтак с досие в ДС под агентурното име Алберт). Но, както е казал народът, няма пълно щастие.

Адмирирам смелия подход на автора, неговият къртовски труд и желание истината да излезе наяве. Кратка справка в интернет за него показва, че е член едновременно на Съюза на Българските Писатели, Съюза на Българските Журналисти, Международната Асоциация на Писателите Криминалисти, печелил е немалко литературни награди, превеждал е поети като Чосър, Байрон и Браунинг, както и писатели като Азимов, Асприн, Хайнлайн, Нивън, Олдис, Саберхаген и Легуин, бил е и сценарист... С две думи - сериозен човек.

Изненадан съм, че на книги от подобен калибър не е обърнато подобаващо обществено внимание.
А трябва.
Определено трябва.