понеделник, 28 февруари 2011 г.

Кой Какъв е в Българската Корупция



Автор: Кънчо Кожухаров
Издател: Лингея
Формат: 16.50x23.50
Година: 2007, 2008
Стр: 208, 240
Цена: 10 лв, 12 лв

Потресаващи, интригуващи и смели - това са първите три определения за които се сещам, след като прочетох двата тома на "Кой какъв е в българската корупция". Авторът е направил обширно и обемно проучване за своето журналистическо разследване, целящо да разкрие на читателите къде се крият корените на родната корупция.

А те, какво винаги, се оказват във властта.

За пръв път ревюирам две книги наведнъж, но според личното ми виждане и характера на произведенията мисля, че няма нужда да бъдат разбити в две отделни теми. Така ще е по-прегледно, а и двата тома някакси не могат един без друг.

Като цяло книгите са насочени към деянията на една специфична българска партия, която ще назова с евфемизма Червената Столетница. Информацията и в двете е солидно подплатена с факсимилета на документи, договори и пр., не оставяйки след себе си място за съмнение. Първият том съдържа в себе си изследване върху прехода (раждането на червените милионери, кражбите за милиарди, далаверите на Луканов), раболепното кланяне на Русия от властите (което аз предпочитам да дефинирам с термина "надупване"), натрупването на колосалния държавен дълг и обезценяването на националната ни валута... Авторът хвърля светлина и върху неизвестни факти за сегашните мутри, покровителствани с политически чадър, безгръбначието на съдебната система. Специално за последната е лансирана интересната хипотеза, че българският съд действа като пералня за престъпници, отправяйки на откровени бандюги смешни и абсурдни обвинения, прилага срещу тях смешни и абсурдни доказателства, постановлява смешни и абсурдни съдебни решения. За да излязат от него чистички за пред обществото.

Най-сериозното разследване в първия том обаче е срещу енергийната мафия и кражбите в Топлофикация и мини Марица Изток. Чрез грозния кокошкарско-цигански модел "дай да нарежем тия релси и вагони за скрап и да ги предадем на вторични" в нечии джобове са потънали десетки милиони левове.

Вторият том е дори още по-интересен. Едната от засегнатите теми е АЕЦ-Белене и всичко, свързано с него - налетите и откраднати милиарди, отново раболепничене пред руснаците (което в случая си е чисто национално предателство), опасността от земетресение в региона, хилядите изприказвани лъжи, многобройните издънки на министри, премиер, президент... Няма да изброявам повече, трябва да се прочете.

Знам какво си мислят някои от читателите дотук - аха, ясно, еее, това го знаеме, колко се изприказва и изписа по темата, комунягите са си престъпници, така е, уф, пак ли този АЕЦ, разбрахме го и това. Е, подгответе се за най-гнусното нещо, което със сигурност не знаете, а Кънчо Кожухаров е засегнал както трябва.

Грозната търговия с човешки органи, зад която стои и се облажва самото правителство.

Продължавам с фактите, които не знаете, драги читатели. Шансът да уцелите шестита от тотото е сто пъти по-малък от вероятността да ви отвлекат и изчезнете безследно, за да ви превърнат в "донори" на органи. Макар да се мислите за свободни, тялото ви всъщност принадлежи на държавата. Да, точно така - и ако бъдете разчастени както трябва, вие струвате около 220 000 долара. За властта вие сте по-ценни мъртви, отколкото живи.

След питане на депутата от Демократи за Силна България Васил Паница колко е обема на осъществения през последните години износ на тъкани за трансплантация, министър Пламен Орешарски отговаря, че за тригодишния период 2003-2006 са изнесени малко над 17 тона биоматериали. С други думи, за същия период България изнася повече човешко месо, отколкото говеждо.

България държи най-грозния световен рекорд - този по износ на човешка биомаса. Не просто сме на първо място - ние бием във въпросната "дисциплина" всички членки на Евросъюза, взети заедно. И, както винаги по стар български обичай го правим ей така, почти безплатно - средната цена на килограм биомаса е 32 стотинки. Килограм човешки кости се търгуват по-евтино от килограм старо желязо.

Спирам дотук обаче - останалото ще си го прочетете сами.

Единствените две неща които не харесах са кориците на книгите (можеше и да са много по-хубави) и положителният отзив за интервюто на Коритаров (може и в случая да е притиснал Румен Овчаров както трябва, но си остава долен калтак с досие в ДС под агентурното име Алберт). Но, както е казал народът, няма пълно щастие.

Адмирирам смелия подход на автора, неговият къртовски труд и желание истината да излезе наяве. Кратка справка в интернет за него показва, че е член едновременно на Съюза на Българските Писатели, Съюза на Българските Журналисти, Международната Асоциация на Писателите Криминалисти, печелил е немалко литературни награди, превеждал е поети като Чосър, Байрон и Браунинг, както и писатели като Азимов, Асприн, Хайнлайн, Нивън, Олдис, Саберхаген и Легуин, бил е и сценарист... С две думи - сериозен човек.

Изненадан съм, че на книги от подобен калибър не е обърнато подобаващо обществено внимание.
А трябва.
Определено трябва.

3 коментара:

  1. Кънчо Кожухаров28 февруари 2011 г., 21:19

    Отзвукът беше по-силен в чужбина; нашите по-големи медии предпочетоха да премълчат за книгите. Все пак мога да се похваля, че две-три седмици след пускането на първия том взеха да се появяват статии за корупционни далавери, подписани от "...., разследващ журналист". След още два месеца Европейската комисия започна да спира парите по европейските фондове (общо над един милиард), така че правителството на Станишев не успя да открадне и тях. Мисля, че съм допринесъл общият ни джоб да не олекне с този милиард и нещо.

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления за което!
    И не само нашия джоб, ами и на европейците :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Радвам се, че още някой чете сериозна литература, ще си набавя тези двете, трябва да се чете и пише за такива неща.

    ОтговорИзтриване