понеделник, 28 февруари 2011 г.

Кой Какъв е в Българската Корупция



Автор: Кънчо Кожухаров
Издател: Лингея
Формат: 16.50x23.50
Година: 2007, 2008
Стр: 208, 240
Цена: 10 лв, 12 лв

Потресаващи, интригуващи и смели - това са първите три определения за които се сещам, след като прочетох двата тома на "Кой какъв е в българската корупция". Авторът е направил обширно и обемно проучване за своето журналистическо разследване, целящо да разкрие на читателите къде се крият корените на родната корупция.

А те, какво винаги, се оказват във властта.

За пръв път ревюирам две книги наведнъж, но според личното ми виждане и характера на произведенията мисля, че няма нужда да бъдат разбити в две отделни теми. Така ще е по-прегледно, а и двата тома някакси не могат един без друг.

Като цяло книгите са насочени към деянията на една специфична българска партия, която ще назова с евфемизма Червената Столетница. Информацията и в двете е солидно подплатена с факсимилета на документи, договори и пр., не оставяйки след себе си място за съмнение. Първият том съдържа в себе си изследване върху прехода (раждането на червените милионери, кражбите за милиарди, далаверите на Луканов), раболепното кланяне на Русия от властите (което аз предпочитам да дефинирам с термина "надупване"), натрупването на колосалния държавен дълг и обезценяването на националната ни валута... Авторът хвърля светлина и върху неизвестни факти за сегашните мутри, покровителствани с политически чадър, безгръбначието на съдебната система. Специално за последната е лансирана интересната хипотеза, че българският съд действа като пералня за престъпници, отправяйки на откровени бандюги смешни и абсурдни обвинения, прилага срещу тях смешни и абсурдни доказателства, постановлява смешни и абсурдни съдебни решения. За да излязат от него чистички за пред обществото.

Най-сериозното разследване в първия том обаче е срещу енергийната мафия и кражбите в Топлофикация и мини Марица Изток. Чрез грозния кокошкарско-цигански модел "дай да нарежем тия релси и вагони за скрап и да ги предадем на вторични" в нечии джобове са потънали десетки милиони левове.

Вторият том е дори още по-интересен. Едната от засегнатите теми е АЕЦ-Белене и всичко, свързано с него - налетите и откраднати милиарди, отново раболепничене пред руснаците (което в случая си е чисто национално предателство), опасността от земетресение в региона, хилядите изприказвани лъжи, многобройните издънки на министри, премиер, президент... Няма да изброявам повече, трябва да се прочете.

Знам какво си мислят някои от читателите дотук - аха, ясно, еее, това го знаеме, колко се изприказва и изписа по темата, комунягите са си престъпници, така е, уф, пак ли този АЕЦ, разбрахме го и това. Е, подгответе се за най-гнусното нещо, което със сигурност не знаете, а Кънчо Кожухаров е засегнал както трябва.

Грозната търговия с човешки органи, зад която стои и се облажва самото правителство.

Продължавам с фактите, които не знаете, драги читатели. Шансът да уцелите шестита от тотото е сто пъти по-малък от вероятността да ви отвлекат и изчезнете безследно, за да ви превърнат в "донори" на органи. Макар да се мислите за свободни, тялото ви всъщност принадлежи на държавата. Да, точно така - и ако бъдете разчастени както трябва, вие струвате около 220 000 долара. За властта вие сте по-ценни мъртви, отколкото живи.

След питане на депутата от Демократи за Силна България Васил Паница колко е обема на осъществения през последните години износ на тъкани за трансплантация, министър Пламен Орешарски отговаря, че за тригодишния период 2003-2006 са изнесени малко над 17 тона биоматериали. С други думи, за същия период България изнася повече човешко месо, отколкото говеждо.

България държи най-грозния световен рекорд - този по износ на човешка биомаса. Не просто сме на първо място - ние бием във въпросната "дисциплина" всички членки на Евросъюза, взети заедно. И, както винаги по стар български обичай го правим ей така, почти безплатно - средната цена на килограм биомаса е 32 стотинки. Килограм човешки кости се търгуват по-евтино от килограм старо желязо.

Спирам дотук обаче - останалото ще си го прочетете сами.

Единствените две неща които не харесах са кориците на книгите (можеше и да са много по-хубави) и положителният отзив за интервюто на Коритаров (може и в случая да е притиснал Румен Овчаров както трябва, но си остава долен калтак с досие в ДС под агентурното име Алберт). Но, както е казал народът, няма пълно щастие.

Адмирирам смелия подход на автора, неговият къртовски труд и желание истината да излезе наяве. Кратка справка в интернет за него показва, че е член едновременно на Съюза на Българските Писатели, Съюза на Българските Журналисти, Международната Асоциация на Писателите Криминалисти, печелил е немалко литературни награди, превеждал е поети като Чосър, Байрон и Браунинг, както и писатели като Азимов, Асприн, Хайнлайн, Нивън, Олдис, Саберхаген и Легуин, бил е и сценарист... С две думи - сериозен човек.

Изненадан съм, че на книги от подобен калибър не е обърнато подобаващо обществено внимание.
А трябва.
Определено трябва.

понеделник, 21 февруари 2011 г.

Тайният Живот на Великите Автори



Автор: Робърт Шанкенбърг
Издател: Сиела
Формат: 140 Х 210
Година: 2010
Стр: 300
Цена: 18 лв

Интересна, интригуваща и забавна – това са епитетите, които описват по най-подходящ начин „Тайният живот на великите автори” от неизвестния автор Робърт Шанкенбърг. По своята същност тази книга съдържа един хумористичен поглед към живота, слабостите и специфичните черти на над 40 световноизвестни имена от литературната сцена.
Единственият минус, който ще посоча е, че авторът можеше да добави още немалко смахнати писатели към труда си. Самият факт, че по някаква причина се е отказал да пише за Труман Капоти и Норман Мейлър ме подразни – защо ги е пожалил точно тях, не можах да разбера. Още един подобен том, своеобразно продължение на книгата няма да бъде излишно.
Фактите около писателите обаче са, меко казано, изобилни – нищо не е спестено. Ще прескоча алкохола, наркотиците и хомосексуалността, понеже изобилстват, за да хвърля светлина на някои други, по-специфични качества. Например Шекспир е бил стиснат лихвар, съдещ докрай длъжниците си (макар самият той да не е обичал да си плаща дълговете), Балзак е бил страшен чревоугодник и е пиел по над 50 кафета на ден, Дикенс е бил обсебен от парижката морга, прекарвайки часове с мъртъвците, Артър Конан Дойл е вярвал във феи, Йейтс е бил окултист, Вирджиния Улф е пишела права, Агата Кристи е диктувала писанията си, понеже е страдала от дисграфия (пишела ужасно нечетливо), Джеймс Джойс си е падал по садо-мазо, Томас Пинчън е странял от обществото като от чума… И това е само малка част.
Ако във вас се таи страх, че тази книга придава прекалено човешки очертания на любимите ви писатели, издигнати на пиедестал, не се плашете. В начало и аз подходих така. Но странното е, че след прочитането на книгата и разбирането на толкова много тайни, аз заобичах тези автори дори още повече. Фактът, че те също са обикновени хора със своите пороци и недостатъци не ги отдалечава от нас, техните читатели.
Напротив, приближава ги още повече.

неделя, 13 февруари 2011 г.

Хоук и Фишер



Автор: Саймън Грийн
Издател: Орфия
Формат: 130 Х 200
Година: 2001
Стр: 288
Цена: 6.50 лв

След като другият роман на Саймън Грийн - Победителят Печели Всичко стана една от любимите ми книги за изминалата година, реших да издиря и други книги от същия автор. Единствената, до която се добрах (и то с немалко зор) е "Хоук и Фишер". Факт е, че на български освен тези споменатите две Саймън Грийн има излезли още само Светът на Мъглите, Светът на Призраците и Адския Свят, но са почти невъзможни за намиране.

Както в "Победителят печели всичко", и тук авторът ни среща с най-безстрашната двойка градски стражи в Хейвън - съпрузите Хоук и Фишер. Хоук е мрачен и навъсен едноок мъж, владеещ до съвършенство брадвата, а неговата спътница Изабел Фишер е не по-малко умела с меча. В града, който дуото неподкупни стражи внасят ред, цари единствено хаос - мрачен и мистичен е Хейвън, където неприятностите са ежедневие. Тук всичко може да се купи и продаде, корупцията се шири навсякъде, а човешките добродетели са изтикани на заден план.

За разлика от политическите борби и интриги от предната книга, тук нещата са доста по-прости. След зловещия сблъсък с могъщ вампир, двамата стражи са изпратени в имението на Гонт - един от най-могъщите магьосници в града, даващ пищен прием, на който присъстват всички градски първенци. Задачата на единствените неподкупни стражи в града е да охраняват единственият честен политик в града. Нещата обаче загрубяват, когато в разгара на празненството се извършва убийство. Магьосникът веднага прави магия, с която изолира имението си от външния свят и започва една безкрайна игра на котка и мишка между всички в къщата.

Определено неортодоксален писател е Саймън Грийн - докато "Победителят" беше политически трилър, развиващ се във фентъзи свят, то "Хоук и Фишер" е чисто криминале, разположено в същия сетинг. Без съмнение, книгите на Грийн са интересно и нестандартно четиво. Да развиеш подобни идеи на място, където властват политици и магьосници, от сенките дебнат крадци, убийци, вампири, върколаци и всякакви чудовища, а в града се спотайват всякакви тъмни страсти и тайни култове си е иновация, както и да го погледнеш.

Препоръчвам.

неделя, 6 февруари 2011 г.

Бандит по неволя



Автор: Емануел Икономов
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2010
Стр: 192
Цена: 10 лв

Получих една от последните книги на Емануел Икономов като подарък с молба за ревю и бих искал да споделя впечатленията си. Вицепрезидентът на българската секция на Асоциацията на писателите криминалисти и собственик на издателство "Аргус" ми е слабо известен, но за сметка на това открих, че освен с родното си име подписва творбите си с един куп псевдоними - Емилиян Малезанов, Иван Гълъбов, Кирил Иларионов, Кристофър Бътлър, Робърт Шели, Самюел Голдблат, Кристиян Кантор, Том Антъни, Лари Рок... Но да не се отплесвам, а да кажа няколко думи за "Бандит по неволя", който по своята същност е сборник с криминални разкази, в половината от които се подвизава персонажът Велизар Величков - честен бизнесмен (!!!), който поради стечението на обстоятелствата му се налага да влиза в ролята на разследващ.

Плюсове:

+ Добро оформление, книгата е отпечатана на хубава, качествена хартия;
+ Разказите са интересни, грабват вниманието и се четат бързо и леко;
+ Буквално настръхнах при описаните проблеми в разказите, без съмнение почерпени от реалния живот. Не съм си и представял, че може да съществуват такива престъпни схеми - строеж на долепени една до друга сгради от една и съща фирма по такъв начин, че от едната сграда да влезеш безпроблемно в другата и да крадеш; кражби на милиони левове от строеж на магистрали - декларираш малко повече километри от реалните и "усвояваш"; кражби на самоличност; извъртане на закона по такъв начин, че да придобиеш без пари или на безценица фирми, сгради и парцели; далавери на митницата да вкараш стоки без да платиш нищо за тях; имотни измами... Ужас!

Минуси:

- Всичко ме навежда на мисълта, че авторът е описал само реални случки, до които е имал достъп, без да се налага да измисли нещо от себе си;
- Сюжетът и идеята са на ниво, но самите образи на героите са еднопластови, кухи;
- Някои недомислици в повествованието - че СОТ не може да се задейства в помещение, ако няма човек вътре (повярвайте ми, може, знам от личен опит), че кражба на 15 000 лева от касата на голяма логистична фирма ще я вкара в батака (стига глупости, дневният оборот на фирми от описания калибър е по-голям), че един сериозен бизнесмен ще продължи да ползва услугите на една и съща транспортна фирма, която досега го е вкарвала в неприятни събития, че даже и ще им помага когато ги окрадат... Не мисля.

Като цяло сборникът става за четене, не е лош. Друг въпрос обаче не ми дава мира. В края на миналата година авторът издава едновременно с тази книга и още една - сборник с фантастични разкази и новели. И двете книги са сборници - единият с крими, другият с фантастика, и двете са по 192 стр, и двете струват десет кинта. Чудя се защо вместо да ги пуска през издателство "Плеяда" единия и през издателство "Весела Люцканова" другия не ги публикува през собственото си издателство "Аргус"...