Смъртта на Дядото

Автор: Антон Хансен Тамсааре
Издател: Гаяна
Година: 2009
Стр: 172
Цена: 5 лв

Признавам си, тази книга си я купих само и единствено заради името на автора. Не го бях чувал досега, ама ми звучеше супер яко. Разгърнах страниците - и какво да видя? Антон Хансен Тамсааре е един от най-големите естонски писатели, който по стил и теми, които засяга може да се каже, че се доближава до Елин Пелин и Йовков. Интересното е, че книжката има и по-старо издание на български. Това е второто - преработено и допълнено.

Героите на Тамсааре са обикновени хорица от село, възрастни, че и деца. Рисува една правдива, пасторална картина на живота им в края на XIX в. в Естония. Живот, изпълнен с трудности и лишения, истории, които често завършват тъжно... Но в тези истории има още и доброта, любов и носталгия по детството.

Творчеството на Тамсааре е основа при изучаване на естонски, изключително сложен език, един от най-древните в Европа и напълно независим, който се родее донякъде единствено с финландския. Вписан е в Златния списък на ЮНЕСКО за най-заслужилите деятели на културата и творци в световен мащаб. Произведенията му са тясно свързани с естонския бит и култура.

В Естония казват, че всичко, което е написал Тамсааре, е пуснало корени в многоликата душа на естонския народ и припомнят, че душата на народа приема единствено истината. Истина - горчива и тежка, забавна и закачлива, цветна и черно-бяла като снимка от стар албум - това е съдбата и стихията на Тамсааре, която той завещава на своите читатели по света.

Проявяващите интерес към психическата многослойност на съзнанието и загадките на човешката душевност ще открият занимателен събеседник. Разкази, в които се преплитат сериозност и ирония, дълбочина на мисълта и нежен трепет, болка и прозрение. Слово, понятно и близко на човека, но философски обобщено, зашеметяващо със своята усложнена простота, далеч от суетата и сивотата на дребните неща в живота.

В Естония и досега Тамсааре е обичан, един от най-четените автори. Всяка година се издават негови книги, независимо че естонците ги знаят наизуст. Всяко поколение отново и отново го преоткрива за себе си, защото в тези произведения страстно пулсира мечтата на хуманиста - човекът да бъде по-съвършен, а устройството на обществото - по-справедливо.

А своето заветно желание Антон Хамсен Тамсааре изразява с прости, сърдечни слова: "И нека се постараем да бъдем днес по-добри от вчера, защото един ден в доброта струва много повече от години разговор за лошотията по света!"