Слънчогледите

Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2014
Стр: 184
Цена: 12 лв

Когато излезе нова книга от русенския майстор Явор Цанев, аз очаквам един малък литературен празник. Семпли корици, маркирани с логото на неговото издателство "Гаяна" (този път, за разлика от Странноприемницата и Вино за Мъртвите, корицата на Слънчогледите е цветна), завладяващи истории от трите любими жанра, чистота на изказа, стегнат стил и всеки следващ сборник е по-добър от предния. Несъмнено това е почеркът на Явор и негова запазена марка.

Наблюдава се едно утвърждаване на специфичен авторов стил за Цанев. По-специално в този сборник ми направиха впечатление финалите на разказите. Ако вземете любимия си хорър писател ...............(тук попълнете по свое усмотрение) и той вземе, че напише творба в съавторство с Роалд Дал, майсторът на "Разкази с неочакван край", може би ще се получи нещо такова. А сега, по малко за всеки от двадесетте разказа в сборника.

1. Слънчогледите - титулният разказ. Както много добре знаете, в полетата с царевица по принцип не се случват хубави работи. Само ако обаче си представите какво става в слънчогледовите поля...
2. Енергиен вампир - този разказ вече сте го чели в Мечове в Града.
3. Вампирска усмивка - не съм сигурен кое е по-ужасяващо в този разказ. Страхът на бармана от вампира в бара или от финала на историята.
4. Видеонаблюдение - има хора, който си умират да воайорстват, независимо от последиците.
5. Затворът - новите затвори в близко бъдеще имат какви ли не преимущества. Или май старите си остават за предпочитане?
6. Ключ за никъде - прекрасна лятна история за детството. Две хлапета намират ключ, който може да те отведе... хм.
7. Вещица - интересна средновековна история за вещици и инквизитори.
8. Сутрин, по новините - какво ще стане утре сутрин? Ще разбереш по новините!
9. Опасен бизнес - кофти е да се замесваш с човек, който преди време ти е предлагал да изрусявате врабчета, за да ги продавате вместо канарчета.
10. Задрямал за малко - "Това, че съм задрямал за малко, не ме маха от теб."
11. Нинджата - бойни изкуства, граничещи със свръхестествени умения.
12. Пред очите ми - готин разказ, напомни ми за един хубав филм с Никълъс Кейдж, където главния герой можеше да гледа малко напред във времето.
13. Комарджиите на мисълта - сигурно най-идейният разказ в сборника. Една странна дарба, срещана у малцина, едно необичайно съревнование и манастира, където то се провежда.
14. Складът - какво се случва по принцип със секретните военни експерименти? Ами, объркват се, какво друго.
15. Мусака - само не ми казвайте, че не я обичате!
16. По магистралата - луд разказ, луда история? Кой от нас не е откачал?
17. Кого да пречукам - чудесна творба за книжарите и книгите, които предпочитат. Какво ще се случи, ако хорърът не е техния жанр?
18. Зимни тревоги - ааа, да си дойдем на думата! Басирам се, че Явор, който доскоро държеше метъл кръчма в Русе (RockStar Cafe) е вложил много, много автобиография в този разказ.
19. Пункт за желязо - един от фаворитите ми в сборника. Жоро Желязото е мутра, собственикт на пункт за изкупуване на метали. Един ден започва да се точи върволица от цигани, които влачат по много метал, и не спират, и не спират... Откъде ли са го взели?
20. Шефът, мозъкът и пистолетът - класическа история за двама престъпници от типа Крачун и Малчо.

Респект за това, което Явор прави за жанрове като фантастика, фентъзи и ужаси в страната. Неспирното списание "Дракус", появяващо се веднъж на три месеца е единственото списание на хартия в описаните жанрове в България, постоянните конкурси в списанието, които дори имат паричен награден фонд, макар и малък, но... толкова за малък издател в прованса. Публикации на млади, често неизвестни родни творци, шанс, дори издаване на цели книги, влагане на пари в нещо подобно, вместо да бъдат влагани по "онези начини" и какво ли още не.

Интересно защо родните мастити издатели, които разполагат с големи пари не правят нещо подобно за тези жанрове и българските автори, творящи в тези жанрове. Решат ли случайно нещо от сорта то е само с ПР-цел и ако изобщо има публикация, тя е електронна, а наградата е книга, шише вино или тава с баница. Несериозна работа. Явно работата, както в повечето случаи опира повече до желание, отколкото до пари.

Това, че миналата година Явор издаде 2 книги и тази една, не е фактор, който да му пречи по какъвто и да е начин. Ще се радвам, ако до края на тази година видя нов сборник разкази от него - убедих се, че всяка негова следваща книга е дори още по-добра от предишната. И не забравяйте за конкурса "Вдъхновени от Краля". Остават само към два месеца до крайния срок.