сряда, 28 декември 2011 г.

Отмъщението на Монца



Автор: Джо Абъркромби
Издател: Бард
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 624
Цена: 16.99 лв

Последното ревю за изтичащата календарна 2011 г. За сметка на това книгата е бая тлъсто фентъзи, което не е лошо като цяло.

Та, поради что иде реч?

Войната може да е ад, но за Монцаро Муркато - Змията на Талинс, най-известния и страховит наемник, служещ на Великия херцог Орсо е доста добър начин за изкарване на пари. Победите й са я направили популярна сред народа, твърде популярна за вкуса на работодателя й. На предадената, хвърлена в пропаст и оставена да умре Монца й остава само едно нещо, за което да живее: отмъщение.
Съюзниците й включват ненадежден пияница, най-коварния отровител на Стирия, обсебен от числата и броенето убиец, изтезателка с хаплив език и як варварин, който иска да бъде добър.


Накратко: коравата мацка от корицата е прецакана яко, пребита до смърт и изхвърлена от жестока височина и явно не й остава нищо друго освен да умре, но... Отказва да пукне, момичето. Загубила единствения си близък човек на тоя свят - своя брат, тя се заклева да отмъсти и цялата книга върви по стъпките на нейното отмъщение.

Историята ни отвежда в хаотичния свят на Стирия, където разни малки кралства и отделни градове постоянно воюват едни с други, уж се съюзяват, после се предават и прецакват и така постоянно в продължение на години. По същността си това е фентъзи от "средновековен тип" - ако очаквате други раси освен хора, лъжете се, няма. Ако очаквате да има магии - хвърляне на светкавици, бълване на огън, дракони, призоваване на демони и т.н. - също няма.

Не съм чел другите романи на Абъркромби, които са преведени на български, но от това което прочетох мога да заключа, че просто е леко надценено дупе. Скъсаха се да го хвалят, за съжаление предимно хора, които не са чели достатъчно фентъзи и той като автор им идва някак новаторски, защото бягал от клишета и прочее. Съвсем не е така - не казвам, че не умее да пише, добър е, но чак пък толкова?

Интересното е, че при него няма силно разделение на добри и лоши - всички са гадове, всички се убиват, всички правят мръсотии, подкупват се, предават се, забиват си нож в гърба, изобщо гаднява ситуация. Другото нелошо е тъжната деградация на един герой (Каул Тръпката) и забавната градация на друг (Никомо Коска). Като цяло във всичките персонажи има по нещо, което да ни харесва и по друго, което да ни отврати, така че не е зле. Култовият герой обаче за мен си остана Шенкт - този, който владее свръхсили и никой не може да му се опре, където влезе прави хора и мебели на качамак и прочее. Хареса ми, че той е сигурно единственият, който дава някакъв шанс - оставете ме на мира, моля ви, вървете си по пътя, не се занимавайте с мен. Не го слушат и стават белите.

Като цяло мога да кажа, че харесах романа, въпреки че не съм чак толкова впечатлен. Абъркромби умее да вкарва сочни лафове, да разведрява обстановката, пише увлекателно, описва битки нелошо (макар да отстъпва сериозно на Чайковски в Империя в Черно и Златно, онзи вече е уникално добър) и изгражда свят, в който няма благородство, а подлостта и алчността са на почит. Нещо, което супер се връзва с днешното положение на планетата ни в реалния свят, ама аз като седна да чета фентъзи не искам все пак да чета за същите глупости, в които живея, нали така? Искам поне за момент да се пренеса някъде другаде, където нещата са по-прости, животът е по-лесен, хората не са лекета и така нататък. Затова смело мога да препоръчам книгата и автора на хора, които по принцип не четат фентъзи - убеден съм на 90%, че ще им хареса.

Но за истинските фенове на фентъзито, тези, които са изчели такива камари тухлоподобни романи в жанра, че могат да си построят къща от тях, подхождам леко резервирано и тук нещата са фифти-фифти - може и да ви хареса, но може и да не ви, преценете си.

Това е за тази година, другата седмица очаквайте обзор на блога за 2011-а. Със здраве!

сряда, 21 декември 2011 г.

Подмененият



Автор: Брена Йованоф
Издател: Кръгозор
Формат: 140 Х 210
Година: 2011
Стр: 276
Цена: 11.90 лв

Една съвсем нелоша юношеска книга със солидна доза хорър в нея - така най-лесно мога да обобщя "Подмененият" от Брена Йованоф. Дебютният роман на авторката успява да достигне в световния топ 10 за най-добри тийн-хоръри през миналата година, поздравления. Аплодисменти и за корицата - не само че е оригиналната, ами е и много добре изпипана, одобрявам.

Маки Дойл живее в малкия град Гентри със семейството си, но той не е един от нас, не е съвсем човек. Преди шестнайсет години едно човешко бебе е откраднато от града и той е поставен на негово място. Той е... подменен. Маки има една друга родина - светът под град Гентри: свят на тунела и черна вода, на мъртви момичета, неуспели да намерят покой и на древни тайни, подхранвани от човешкото страдание.

Единственото, което иска Маки, е да бъде нормален. Да бъде като останалите деца в училище, да комуникира свободно с останалите, да свири на бас-китарата си, да си има гадже и прочее. Но всичко е много, много трудно - той изпитва жестока алергия към кръв, желязо и осветена земя, които могат да го погубят, ако не внимава постоянно и не е нащрек 24/7.

Когато обаче мрачният свят под Гентри отново отвлича човешко дете, той е принуден да остави относително спокойния си живот и стремежите си, за да слезе долу, под земята, откъдето е произлязъл, за да помогне на приятелите си. А там долу, някой го иска...

Като цяло мога да определя романът като нелош, препоръчвам го за четене предимно на млади хора, по-точно такива, чийто абитуриентски бал все още не е минал. Сигурен съм, че ще останат доволни. Ако давах оценки, максимално щях да оценя книгата със 7/10, ама оценки не давам, така че няма значение.

Отзад Барнс и Нобъл са сравнили книгата с "Едуард Ножицоръкия" и "Спасителят в ръжта" което е, меко казано, прекалено изхвърляне, далеч не е чак толкова добра. Не ми хареса факта, че авторката е много, ама много вдъхновена от Геймън. В романа има страшно много заимствани неща от "Никога, никъде, никой", малко от "Американски Богове", та дори и от "Книга за гробището". За жалост, Брена Йованоф успява да наподоби Геймън не повече, отколкото аз успявам да наподобя Кинг, По и М.Р.Джеймс, сиреч - почти никак. Любимият палач на главната лоша накрая имаше потенциала да бъде показан като голяма гадина, но за съжаление не успява да стане такава - фактът, че някаква тъпа ученичка с метална тръба го отказва е повече от показателен.

Но историята не е съвсем лоша и я препоръчвам на по-младите читатели, вярвам, че ще им допадне. Виж, малко по-големите като мен, особено ако са фенове на Геймън, няма да останат съвсем очаровани.

сряда, 14 декември 2011 г.

Възмездие / Китайско Пясъчно Коте



Автор: Кънчо Кожухаров и Ангелина Давидкова
Издател: Лингея
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 236
Цена: 10 лв

Бих искал да представя на вашето внимание един доста интересен от литературна гледна точка проект, поне за мен. Това е сборникът с разкази „Възмездие/Китайско пясъчно коте”. Автори са писателя, преводача, журналиста и издателя Кънчо Кожухаров и спътничката в живота му психологът Ангелина Давидкова. Интересното е, че това е двулицев сборник – едната половина са разказите на Ангелина, обръщате го и започват тези на Кънчо! Вместо предговори и следговори има два средговора – от преподавателката във ФЖМК Вяра Ганчева и от Нели Чалъкова.

Да започваме.

Разказите на Ангелина – озаглавени „Разкази на психоаналитика” по същността си са криминални и реалистични творби. За едната от тях – Недосегаемият, публикувана в „Самоубиецът проговаря” вече съм казал няколко думи. Авторката без съмнение умее да пише, увлекателно и добре, знае как да прикове вниманието на читателя и най-вече: да влияе на чувствата му. За мен специално обаче това бяха мрачни разкази, съдържащи в себе си тъжни човешки истории и съдби, почерпени от реалния ни български бит и предполагам от практиката на Ангелина като психоаналитик. Творбите съдържат тягостно чувство за меланхолия и стоят накрая някакси недовършени, недоизказани, сякаш писателката е оставила читателя да довърши историята сам. Героите бяха най-разнообразни, всеки с различна мъка – като започнем от мнително момиче, ревнуващо приятеля си, преминем през системно малтретирано и изнасилвано такова от затънтено родопско село, стигнем до странен философски настроен престъпник на дребно с изумителен за годините си и обстановката в която е израсъл и живее интелект и какво ли още не. Естествено, най-могъщ в случая е разказът „Възмездие”, на който е кръстен половината сборник. Не бях срещал такава подробна и добре описана история на един цял човешки живот. Едно дете израства глезено и впоследствие се развива като уникално странен тип – манипулатор, алчен за имоти и пари, чийто най-голям враг е собственото му семейство. Тъкмо си мислиш, че няма как да стане по-лошо и то вземе, че стане. Признавам, опитах се да изгълтам стоте страници, на които са разположени седемте разказа на един дъх, но толкова болка не се поема наведнъж.

Разказите на Кънчо – коренна противоположност като въздействие. Всеки разказ съдържа в себе си могъщ позитивен заряд, който остава дълбоко в теб след прочитане и буквално приповдига духа ти. Не мисля, че досега съм срещал нещо подобно в литературна творба. Нека кажа по няколко думи за всеки един разказ:

Китайско пясъчно коте – разказчето, дало заглавие на другата половина от сборника. Много сладурска и мила история за всички, които обичат котките и загадките в едно!
Прокълнатият манастир – изключително добър разказ в който са намесени средновековни загадки, енигми, манастири, монаси, че и машина на времето даже! Ако обичате подобни сюжети, ще ми изпълни на макс.
Реликвата – най-кратката творба, но това не й пречи да е въздействаща.
Не унивай! – не мисля, че има нужда от разтълкуване. Поуката е, че не трябва да увесваш никога нос, в никакъв случай.
Цветя за моя гуру – писал съм за този разказ тук.
Светулката на Зевс
– своеобразно продължение на предишната творба. Този път инспектора с помощта на своя гуру трябва да разследва предстоящ терористичен атентат. Творба с класа.
Шедьовър – тази фантастична история по някакъв начин силно ми напомни „Извън картината” на Григор Гачев. В близко бъдеще художниците създават своите уникални шедьоври по странен начин с помощта на технологиите, но… Впрочем, убедете се сами.

Като цяло сборникът ми хареса и мога да заявя, че ме изненада приятно в немалко направления. Пожелавам успех на авторите и още подобни бъдещи проекти!

петък, 9 декември 2011 г.

До Ада и Назад



Автор: Колектив
Издател: Екопрогрес
Формат: 140 Х 205
Година: 2011
Стр: 436
Цена: 12 лв

Братя и сестри.

Изключително огромно удоволствие е за мен да ви представя току-що излязлата от печат единствена и несравнима по рода си антология на българския хорър – сборникът с разкази „До Ада и Назад”. Няколкомесечните усилия на мен и другите двама съставители – моите приятели Адриан Лазаровски и Благой Иванов най-накрая дадоха плод. И точно за този плод тук и днес ще ви разкажа.

„До Ада и Назад” е събитие, която просто няма аналог в родното книжно пространство досега. Да, имаше една хорър-антология „Ласката на Мрака” на издателство „Аргус”. Да, същото издателство едно време пускаше и т.нар. „Хоризонти” и „Ваяния”, в които се прокрадваха хорър-разкази – последните се прокраднаха и в „Точка на Пристигане” на издателство „Квазар”. Ала никой досега не е успявал да обедини под един общ покрив цели 23-има (!!!) български автори, които да ви представят общо 31 хорър-разказа, ширещи се на цели 436 страници. Като добавим и факта, че тиражът е от солидните за пазара 1100 бройки става ясно, че работата е сериозна. Да добавим и факта, че предговорът е писан от големия български фантаст Петър Кърджилов – работата вече стана дебела. А като бегло споменем и факта, че корицата и илюстрациите (да, сборникът има и илюстрации!) са правени от големия български художник Пепи Станимиров – един от създателите на култовия комикс „Дъга” и баща на кориците на старите романи на Стивън Кинг и Дийн Кунц… Работата е повече от дебела.

Но да не ви държа в напрежение. Позволете ми да кажа по няколко думи за всеки един от 31-те разказа в сборника:

1. Адриан Лазаровски – Барбароса 2012: приветствайте завръщането му! След успешните романи „Завладей Българите” и „Завладей Българките” Адриан обръща поглед от смешното към страшното, защото балансът е всичко. В този разказ един изкривен душевно човек замисля атентат, който ще промени изцяло световната история.
2. Адриан Лазаровски – Краят на света: а ето тук световната история вече е променена. Апокалипсисът е в разгара си, но как се е стигнало до него? Разберете сами!
3. Иво Казар – Кафе с късметче: авторът на хорър-романа „Господарят на Сърпа” показва, че може да изобрети впечатляващ сюжет от нещо така обикновено като пиенето на кафе. Но докъде ще те доведе страстта?
4. Иво Казар – Садо-мазо: един необичаен главен герой, няколко мутри и един дълг за плащане. Развръзката предстои…
5. Валентин Десков – Някъде другаде: съвсем нормален ден. Ставаш, миеш се, обличаш дрехите и отиваш на работа. Тогава откриваш Промяната…
6. Спасимир Тренчев – Дама Пика: всеки от вас е чувал легендата как се вика Дама Пика с огледало. Е, тази градска легенда тук е развита отначало докрай!
7. Симеон Трифонов – Страстен четвъртък: Себастиан Волф има всичко – съпруга, работа, дъщеря и любовница, ала е подвластен на тайните си страсти. Прочетете обезателно – една от най-добрите творби в сборника.
8. Благой Д. Иванов – Пробуден в мрак: Рики заспива, сънува кошмар и се събужда, после пак заспива и нов кошмар, сън и реалност се смесват в едно, а нощта не свършва, и не свършва, и не свършва…
9. Rogger Dojh – Стариците: без съмнение най-бруталният и гнусен разказ в антологията. Разбира се, имам предвид добрия смисъл на понятието! Катаклизмът е налице, а градчето Мийлсуил е превзето от… СТАРИЦИТЕ.
10. Александър Перентидис – Анин: компания от млади момичета и момчета са на екскурзия да изследват пещерите. Дъжда обаче докарва свлачище, което затрупва младежите и отрязва пътя им навън. Докато всички си мислят, че нещата не могат да станат по-лоши… и те стават.
11. Александър Перентидис – Целувката на вампира: приказката за алчния издател-използвач, който в стремежа си да открие бестселъра и да забогатее отведнъж е готов на всичко. Но каква ще е цената?
12. Венета Въжарова – Вещица: любовта не знае граници – за нея нито времето е проблем, нито прераждането. Първите няколко реда на разказа са безценни :-)
13. Марти „Циничния Елф” Ангелов – Меланхолия: Крах с послание: Блогър № 2 в България представя една необичайна творба. Висок клас на писане, на въздействие, разчупване на рамките и жанровите клишета. Трудно ми е да я опиша и охарактеризирам, не се чувствам достатъчно компетентен за целта, трябва да прочетете и да почувствате.
14. Георги Пехливанов – В очакване: кратка екшън-фантастика за зли извънземни с хорър-елемент. Кратко, ала добро!
15. Георги Пехливанов – Ужас в Уилбъри: отиди на разходка до хижата в Уилбъри, да се поразтушиш, отиви при Нея… но внимавай…
16. Мартин Дамянов – Бебето, което не плачеше: авторът, който работи като зъболекар в Англия, е без съмнение един от най-ерудираните творци в антологията. Освен немалкото негови бележки под линия се наложи аз самият като редактор да добавям нови. Изпипана творба, сериозна работа.
17. Донко Найденов – Проклятието на старата къща: сигурно единственият роден автор, който пише хорър от най-класическия тип. Специално за почитатели на стила на Едгар Алън По и Монтагю Роудс Джеймс.
18. Божидар Грозданов – Червеният жерав: една по-скоро фантастична, отколкото ужасяваща история. Властите търсят под дърво и камък Червените Жерави – хора, които знаят страховити тайни, тайни, на които се крепи цялата система. С една дума – опасни.
19. Ивайло Иванов – Тайните на гората: доказаният майстор поднася страхотна литературна манджа от норвежка гора, чумата, Кителсен и Бурзум. Внимавайте – горещо е, пари!
20. Владимир Сунгарски – Коледа: страхотна екшън-фантастика! Кораби между звездите, планети, криещи страховити тайни, бунтуващи се колонии, престрелки и схватки и какво ли още не!
21. Иван Атанасов – Убийство в библиотеката: една млада, красива жена, една библиотека и едно убийство. Какво повече му трябва на човек?
22. Иван Атанасов – Нова картина за г-н Фог: рисувай! Рисувай! Господин Фог има нужда от нова картина! А ти, ти имаш нужда от специалната боя, с която да му я сътвориш…
23. Иван Атанасов – Вторият етаж: качи се на първия етаж на сградата, там те очакват гадости, каквито не си и сънувал. Качи на втория – положението става още по-страшно. Но какво ли те чака на следващия етаж?
24. Иван Атанасов – Зората на мъртвите: не, не сте се объркали, има такъв филм на режисьора Джордж Ромеро. Почитателите на зомбита ще останат доволни.
25. Иван Атанасов – Марципан: за мен лично най-добрият от петте разказа на автора в сборника. Глад и страст за марципан, издигната до нечувани висоти.
26. Ерджан Бекир – Съдбата ни преследва: един от най-младите автори в сборника, правещ своите първи крачки в публикацията на хартиен носител. Прочетете неговата история за затворниците и Сатаната…
27. Коста Сивов – Сред свои: увлекателна история за един младеж, който иска да израстне кариерно и за тайното общество на богаташи, където членува неговият шеф. Много добър и интересен разказ с неочаквана развръзка.
28. Петьо Ангелов – Декември: Петьо Ангелов е уникален талант. Основател на преводаческа школа „Сигила”, той е рядко срещан полиглот: тъкмо прехвърлил трийсетте, а владее над 40 езика (!!!), от които превежда. Елате да видите как се справя с българския. Предупреждавам – болката в сърцето след прочитането на разказа е солидна.
29. Марин Трошанов – Последният ловец на вампири: мислех, че добрите стари приключенски истории са останали завинаги далеч назад в носталгичното минало. Искрено благодаря на Марин, че ме върна поне за малко там – вярвам, че и с вас ще стане така.
30. Александър Драганов – Нещото от кладенеца: този разказ, излязъл изпод перото на автора на „Хрониките на Ралмия” не е просто чудесна творба, издържана в класическия хорър-стил на големия Х. Ф. Лъвкрафт. Тя е звучен шамар в лицето на лицемерните толерасти, на политическата класа и на затворените в черупката си двукраки, които се правят на слепи за социалните проблеми на днешното общество. Не бива да се пропуска.
31. Бранимир Събев – Необичайно предложение: завършвам сборника с една история за мъж, които отива на оня свят и инкарнациите на доброто и злото се опитват да го изкушат и всеки да го привлече при себе си. Внезапно се появява „Последният Момент”, изхвърля последните като мръсни котета и прави своето… необичайно предложение.

Смело мога да твърдя, че в антологията слаби разкази на практика няма. Има добри, има много добри, има и уникално добри, но слаби – не.

Засега единствените места, където може да се сдобиете със сборника, са следните в София:

Книжарница "Magic" - Ген. Паренсов 35 (препоръчвам, САМО оттук може да си я купите за 8 вместо за 12 лв)
Книжарницата - Пиротска 25
Книжарница за учебници - Княз Борис I 91
Rea Books - Граф Игнатиев 47
Нисим Колибри - Васил Левски 57
Петър Берон - Шишман 2
Български Книжици - Аксаков 10
Книжарница в "Дом на киното" - Екзарх Йосиф 37
Book Centre - Пиротска 52
Юри Илков-Генерала - който го познава в София и Пазарджик

За хората извън София за момента има възможност за поръчка от този сайт - Книга за теб

Приятно четене!

неделя, 4 декември 2011 г.

Сърца в Атлантида



Автор: Стивън Кинг
Издател: Плеяда
Формат: 130 Х 200
Година: 2011
Стр: 584
Цена: 22 лв

С "Великият Гетсби" Франсис Скот Фицджералд улавя духа на Америка през двайсетте години на миналия век. Със "Сърца в Атлантида" Стивън Кинг улавя духа на Америка през шейсетте. И това не е просто реклама, отпечатана на задната корица на книгата, а чистата истина.

По същността си това е роман, разделен условно на пет новели, в които присъстват общи герои, проследява се техния жизнен път и нещата, които се случват около тях, пречупени през гледната точка на всеки един от тях. Кинг обхваща голям период с петте новели - цели 39 години от 1960-а до 1999-а, от момента малко преди да започне всичко та до днес, когато все още има отражение на проблемите. На пръв поглед историите са надникване в ежедневието на обикновения американец, но всъщност става въпрос за нещо много по-дълбоко. Атлантида се превръща в метафора за САЩ, страната, буквално потъваща под краката на хората. Мечтите рухват през шейсетте, когато войната във Виетнам разделя страната - не просто война, а и до днес незаздравяла рана. Хипарите, които проповядваха свободна любов, световен мир и ядрено разоръжаване продават идеалите си за доходни облигации, дрога и пари, след което се вливат в сивата маса на костюмирани мъже с куфарчета. Превърнати в пасивни наблюдатели, те не осъзнават най-тъжното - че са пропуснали уникалния шанс да вземат всичко в ръцете си.

По малко за всяка от новелите:

1. Отрепки с жълти палта (1960: Бяха готови на всичко) - вероятно най-познатата за вас, филмирана с Антъни Хопкинс в главната роля, ала кръстена на следващата новела. В малко и спокойно градче пристига тих, добродушен възрастен човек, който наема едно таванче и се скрива там. Този човек, наречен Тед Бротиган се сприятелява с малкия Боби Гарфийлд, който разбира, че Тед е просто ходеща съкровищница за какво ли не. За жалост, Тед крие и немалко тайни - той бяга и се крие от зловещи създания, които постепенно започват да се мяркат в градчето... Уникална история, разклонение на Тъмната Кула - мислех си че филма е велик, но след като прочетох новелата разбрах, че просто е гениална. Прекрасен разказ за слънчевото детство, за приятелството, отминалите безвъзвратно дни. Струва си да се отбележи как малкият постепенно пораства и вътрешно вече съвсем не е дете, образът на властната майка (ооо, няма такова описание!) и да не забравяме могъщият цитат : "Тази книга разказва една много хубава история, но не е написана много добре. Има книги, които са написани превъзходно, но с безинтересен сюжет. Чети заради историите, които се разказват в книгите, не бъди сноб. Друг път чети заради езика, заради думите, не бъди като тези, които избягват да си напъват мозъка. Но когато намериш книга, в която и сюжетът, и езикът са добри, значи си открил съкровище".
2. Сърца в Атлантида (1966: Братче, как се смяхме само, щяхме да се пръснем!) - ето най-обемната новела, която разкрива същността. Започва войната във Виетнам, а с нея и протестите. Който е успял да стане студент се е скатал, но който не - пратен в джунглите да се бие. В студентското общежитие момчетата започват да играят като луди на комар, което се отразява на оценките им и някои започват да изпадат от университета директно в делтата на Меконг. Уникално е как се подкрепят едно друго момчетата, които споделят нещо - било то ВУЗ, война или дори глупава игра на карти. Кинг много добре е описал и зверската страст, която може да те хване и да не те пусне, а да те мори с години - било то хазарт, пиене, дрога, цигари, курви, видеоигри или просто някаква лудост. Знам за какво става въпрос, мога да го оценя.
3. Слепият Уили (1983: Бог да ни благослови всичките) - войната вече е завършила, а който е оцелял от нея вече не е същия. Уили Шърман е леко чалнат, страдащ от множествена шизофрения, в него живеят няколко души. Останах като гръмнат от лекотата, с която чичко Стиви описва просяка на оживения булевард и рушвета, който бута на ченгето, за да не го закача, както и парите, които изкарва. Явно не само тук на метростанция Сердика се случват подобни работи.
4. Защо сме във Виетнам (1999: Когато някой умре, мислиш за миналото) - ето я истината за ветераните от Виетнам, тези, които се върнаха. Колко от тях са инвалиди, колко с разбити семейства и здраве, с болни мозъци и колко жестоко е всичко. Истината е ужасяваща.
5. И се спускат божествените сенки на нощта (1999: Хайде, стари мръснико, върни се у дома) - по-скоро кратък разказ, който обобщава всичко дотук и слага точката накрая. Краят, който е така размазващ, че ти омекват капачките и си благодарен, че четеш седнал, иначе ако си прав ще се сринеш на колене.

Мрън-мрън, в превода на моменти мрън-мрън има големи хуйни, мрън-мрън! Особено ме хвърли в тъпана следното - "Румпелстилтскин" и бележка под линия - героиня от немските приказки, на която постоянно й расте косата. Покъртително глупаво. Първо, героинята се казва Рапунцел и няма нищо общо с темата и второ - Румпелщилцхен (както е правилното наименование) е джудже, при това ГЕРОЙ от мъжки пол, който е гадинка: прави ти услуги, но в замяна винаги ти иска нещо и си прецакан, можеш да го надвиеш само ако му знаеш името. Затова се споменава във въпросния контекст.

След тази книга имам да ви заявя нещо на всички вас, момчета и момичета, особено на тези, които недолюбват Кинг и творчеството му. Вярно, че има и по-добри писатели от него. Вярно, че си има и той трески за дялане. Но той не е само умел разказвач, печеливш автор и майстор-занаятчия. Той е един велик писател, който не просто е пробил пътечка, тънка като просека в лес, а е прокопал зверска магистрала, по която вървим и писатели, и читатели. За него ще се говори векове напред, сигурен съм в това, както съм и сигурен, че тази книга е в топ 5 на цялото му творчество. Книга, от която струи честност и искреност от всеки ред, а всяка дума е чиста и неподправена истина.