неделя, 25 октомври 2009 г.

Реваншът на Тангра



Автор: Андрея Илиев
Издател: Аргус
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 288
Цена: 9 лв (за мене - 7)

Току-що изчетох "Реваншът на Тангра". Останах удивен и очарован от размаха на повествованието, описанията, битките, сравненията, изказните средства... абе от всичко. Много съм доволен и браво на Андреята, че е написал такава хубава книга. Е, разбира се, и в нея открих няколко дребни кусурчета и бързам да ги споделя като черна станция:

- На две-три места открих сравнението "заоблени като женски хълбоци брегове/хълмове", което се среща и в разказа "Самодивата" на Андреята. Сравнението е много хубаво, единственият проблем е, че се повтаря;
- Много харесвам Краля на Попа и ми е тъжно, че си отиде преждевременно, ама баш той ли трябваше да бъде изтипосан на корицата :-)

Естествено, плюсовете на романа са много по-набиващи се на очи:

+ Характерният за Андреята сладкодумен разказвачески стил, смесващ типични фолклорни елементи със съвременен език, което прави книгата наистина четивна;
+ Авторът борави умело с прабългарската митология, представяйки я по начин, който не съм срещал никога досега - много богове, алпи, всеки с определен ресор. Разкрива ни се, че прабългарската митология е не по-малко богата от гръцката и викингската, например;
+ Само от бележките под линия човек може да научи много неща и обичаи от живота и света на прабългарите, а и не само;
+ Силната доза патриотизъм, която лъха от книгата;
+ Описанието как влизаш в Тунай, невидимия свят, буквално ме накара да изтръпна: "За да влезеш в Тунай, трябва да влезеш в очите си.";
+ Нещото, което ме изпрати на земята в луд смях, беше заглавието на кръчмата, в която се събираха самодивите, шарканите, змейовете, елбирите и т.н. Андрея, как можа на такъв сериозен хан, намиращ се в друг свят и събиращ под покрива си всякакви приказни същества, да дадеш името "Магаренцето Пуфи"?

Какво друго да ви кажа? Прочетете книгата, страхотна е. Силно се надявам Андреята да напише и продължение.

неделя, 18 октомври 2009 г.

Моята библиотека

Реших за малко разнообразие да постна снимки на библиотечката, където си държа книжките. Ето я как изглежда на пръв поглед:



И няколко думи за всички секции на библиотеката, подредени горе-долу в хронологичен ред.

Есен над детството - книгите-игри и библиотека Галактика:



Юноша бледен:



Там, където е сърцето:



И накрая, но не на последно място - THE DARK CORNER:

понеделник, 5 октомври 2009 г.

Гробищен Танц



Автор: Колектив
Издател: Джемини
Формат: 130 Х 200
Година: 1993
Стр: 176
Цена: 20 лв (като за мен - 5)

Ооох, откога не бях чел хорър-разкази от доказани майстори. Много добро сборниче. На страниците му са събрани единадесет истории фантастика на ужаса, които не се препоръчват за хора със слаби нерви. Авторите и разказите им в сборника са следните:

1. Норман Кауфман - Експеримент с Н2О - историята се разказва от гледната точка на убиеца, за да завърши в писмо, което може да накара косъмчетата на тила ти да настръхнат като бодлите на таралеж.
2. Ал Викърс - Приятен уикенд, докторе! - страхотна антиутопична фантастика. Досега не съм чел нищо на Ал Викърс, трябва да си поправя пропуска, много добър автор е. Тъкмо ми се четеше фантастика с главен герой водопроводчик :-)
3. Майкъл Армстронг - Един върколак на средна възраст - браво Майкъл, браво Армстронг! Един човечец се превръща във върколак и описва усещането, напомни ми филма "Вълк" с Джак Никълсън.
4. Лейвън Коберли - Бунтът на мравките - за пръв път чувам автора. Написал е екшън-история в стил Кинг за пълчища откачени мравки и се е справил МНОГО ДОБРЕ!
5. Хари Търнър - Туниската мистерия - класически хорър в добрите традиции на По, Стоукър, Блох и Мерит, напомня още Конан Дойл и Лъвкрафт. Кой би предположил каква страшна тайна крие грозното човече в Северна Африка...
6. Андрея Илиев - Самодивата - старо разказче на Андреята, което съм чел преди време в нета. Беше ми много приятно да си припомня специфичния му стил - макар хорър почти да няма, качествата на разказа са неоспорими.
7. Робърт Силвърбърг - Озимандиус - хубава мрачна фантастика, която не предлага кой знае какво ново на хоризонта, но пък не е лоша.
8. Любомир Ценев - Чиму - след прочитането на разказа се хвърлих в бясно дирене из нета кой е този Любомир Ценев и има ли почва у нас. Е, не е открих кой знае какво - само този разказ, само в този сборник, обаче такова дарк фентъзи не си спомням да съм чел от години. Страхотно е.
9. Стивън Симънс - Гробищен Танц - типичен хорър-разказ, дал неслучайно заглавието на сборника. Не подценявайте силата на музиката - тя може да прави такива неща, че...
10. Робърт Силвърбърг - Търговци на болка - ааа, най-отвратителното нещо на автора, което съм чел! Отвратително не в смисъл лошо написано, о, не, напротив! Обаче описанията, кървищата, гладната за зрелища публика, алчните и безскрупулни телевизионни водещи, леле, леле... Признавам, че прескочих няколко описания на сцени, идентични с финалната във филма Saw.
11. Джери Грейвън - Кръвта на ловеца - приключенска, по-скоро ловна фантастика с хорър-елементи, леееко загатваща за филма Predator. Държа да отбележа, че към разказа има илюстрация на извънземния ловец, награбил отрязана човешка глава, а пенисът му се петлае натопорчен между краката.

Сборникът е отличен, търся да закупя следващия от поредицата - а именно "Мозъчна нощ".