събота, 30 октомври 2010 г.

Алексис Зорбас



Автор: Никос Казандзакис
Издател: Христо Г. Данов - Пловдив
Формат: 130 Х 200
Година: 1984
Стр: 312
Цена: 1,89 лв (за мене - 5 лв)

Има книги, които не ни се иска да свършват и препрочитаме с трепет отново и отново в продължение на години. Има книги на този свят, които променят човешките съдби и личния ни живот. Има книги, в които мъдростта, истината, добротата и удоволствието са в толкова голямо количество и се комбинират по такъв неповторим начин, че се превръщат в житейска философия.
„Алексис Зорбас” е точно такава книга.

Презрително се изплюх, след като разбрах, че само заради един-единствен глас Казандзакис е пропуснал да стане първият гръцки нобелист. И то заради поредния французин с будно гражданско съзнание и политически уклони, взел отношение в някоя война. И то не заради книга, а заради есе, насочено срещу смъртното наказание! Защо ли се изненадвам – Нобеловата винаги е била повече политическа, отколкото литературна награда. А гръцкият класик е достоен за уважение творец, най-малко заради безсмъртната си епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“.



Един съвет: не бързайте да почвате този роман, ако сте твърде млади. Завършете училище, поочукайте се малко от живота и тогава започнете "Алексис Зорбас", за да успеете да му се насладите в пълната му цялост.

В краен случай ако прекалено много ви мързи, романът е филмиран през 1964-а с Антъни Куин и Алън Бейтс. Самият филм е номиниран за седем Оскара, от които печели три. В него е и известният на всички ни танц на Зорбас, виновник за който е големият гръцки композитор Микис Теодоракис.



Уникална е магията на образа на Алексис Зорбас, който Казандзакис нарича "този възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си". По-точно изказване едва ли може да има.

Страхотен е Зорба Гъркът - дори когато работи тежката миньорска работа, изцапан от стъпала до перчем с въглищен прах, неговият смях, дух и каризма увличат всички останали работници и ги заразява с доброто си настроение, превръщайки работата в удоволствие и песен.



Да сравним книгата с ястие. Има книги, които, да си го кажем честно, са трудно смилаеми, понеже месото е недопечено. Има книги, които са като фаст фууд – бързо ги глътваме, ала не чувстваме ситост. Има и книги, които просто са сготвени калпаво и не стават за нищо.
Но има и редки книги като романът „Алексис Зорбас”, които са като грамадна маса, отрупана с всевъзможни ястия и питиета по случай голям празник. Празник, на които се събираме около масата цялото семейство и най-близките приятели и се наслаждаваме на всичко. Тогава ядем и пием без да бързаме, изпитвайки неутолимо удоволствие и колкото и да сме яли, пили и разговаряли, изпълнени с любов един към друг в слънчевия ден просто не ни се иска да ставаме от масата.

В тази книга има всичко, което би трябвало да присъства в един роман - любов, приятелство, мъка, радост, мъдрост, философия, живот, смърт, сблъсък между ново и старо, страст, омраза и какво ли още не. Искрено ви завиждам на вас, които още не сте я чели и тепърва ще изпитате неизмеримата радост да го направите. Защото малко удоволствия на този свят могат да се сравнят с усещанието, което ни носят хубавите книги. Дори самият Хемингуей казва: „Давам един милион долара, за да прочета за пръв път Братя Карамазови”.



„Алексис Зорбас” е книга, която всеки от нас трябва да прочете.
За да разбере живота.

вторник, 19 октомври 2010 г.

Пътят



Автор: Кормак Маккарти
Издател: Новелон
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 244
Цена: 12,90 лв

Кормак Маккарти е автор от световна величина, без да преувеличавам. Сред неговите творби са филмираните "Няма място за старите кучета" (Томи Лий Джоунс, Джош Бролин, Хавиер Бардем, Уди Харълсън), "Тези прекрасни коне" (Мат Деймън, Пенелъпи Круз, Робърт Патрик, Сам Шепърд) и въпросната, на която сега ще хвърлим бегъл поглед (Виго Мортенсен, Робърт Дювал, Гай Пиърс, Чарлийз Терон). Няма как да се подмине роман, който е обрал куп награди, сред които и "Пулицър" за 2007-а. Книгата е шокираща в своята простота: баща и син бягат през постапокалиптична Америка, живеейки ден за ден на ръба на оцеляването. Навсякъде е пълно с побеснели от глад хорица, които не се свенят от канибализма. Направи ми впечатление стегнатия, изчистен език, казващ много неща в малко думи. Това не пречи описанията да са богати, силно въздействащи по своята същност. Красотата на бащината обич към единственият му останал близък на този свят, а именно неговото дето, е повече от затрогваща. Чете се бързо, без да омръзва, потъваш дълбоко в историята и любопитно искаш да разбереш какво ще се случи по-нататък. Да не забравя и любимите ми хорър-моменти, които хич не са слаби. Краят е тъжен, но логичен.
Не мога обаче да се въздържа да не изтъкна и минусите. Учудващо за мен, ала не са никак малко:
- хвалбите за романа, намиращи се по корици, първи и последни страници от разните му вестници и литературни критица са точно 32 (!) на брой. То хубаво да се изказват позитивно немалко хорица, ама това е вече прекалено.
- не приветствам авторовия похват да премахва тиретата от пряката реч и диалозите просто да са на нов ред. Човек се бърка и погледът му просто се пързаля през тях.
- самите диалози на моменти са вбесяващи със своята тъпота. 99% от тях са разговорите между бащата и сина от типа на какво е това, къде отиваме, те какви са и отговорите такова е, натам, такива и разни други от сорта. Цели пасажи спокойно могат да се изтрият, без творбата да пострада и грам от това.
- не знам дали е добра маркетингова идея да се използва за корица постера на филма, но определено е проява на лош вкус. Най-малкото.
- като цяло романът е насочен основно към американската публика. Всички тези неща в романа за честта, справедливостта, Бог, силата на човешкия дух, откривателството и прочее подобни са характерни основно за мисленето на някой, който е мейд ин Ю Ес Ей.
- сюжетът е пълно дърво. Без извинение. През цялото време бащата и момчето пътуват нанякъде, крият се от канибалите, търсят нещо за ядене и спят където заварят. Тъкмо останат без храна и погладуват няколко дни и хоп - като с вълшебна пръчица по поръчка успяват да намерят неплячкосано от мародери място.
- до самият край не става ясна причината за катастрофата - война ли е било, зараза ли, извънземни ли или нещо друго.

Макар недостатъците от моя гледна точка да не са малко за книга, която е отличена с Пулицър и филмирана с холивудски асове, определено няма да си загубите времето в прочитането й. Най-малко заради изброените неща. Ще трябва да гледам и въпросният филм, явно.

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Конан - Черният Колос



Автор: Робърт Хауърд
Издател: Бева Прес
Формат: 120 Х 160
Година: 1992
Стр: 192
Цена: 9.40/10.40 лв, но за мен само левче

Сдобих се с книгата на един отдавнашен търг в клуб "Ефремов", ала едва сега й дойде реда да я прочета. Като изключим абсурдната корица и на моменти дървения превод, книжката е номер 1.
Това джобно изданийце съдържа в себе си шест истории от големия Робърт Хауърд. Всичките са страхотни, макар да немея пред гения на посткомунистическия издател - книгата уж обединява под обща шапка темата за Конан, а всъщност първите три са за Конан, а вторите три нямат нищо общо. Силно се съмнявам, че оригиналното издание от 1933-а година е съдържало точно тези разкази.
Та:

1. Плъзгащата се сянка - уникален разказ за Конан и една руса мадама, която го следва с обожание по петите. Двамата крачат изнурени под жаркото слънце на пустинята, когато успяват да различат в далечината стените на тайнствен град. Странно място със странни жители и страховити обитатели...
2. Черният колос - злокобната сянка на страховит магьосник е надвиснала над кралствата. Откъде мине, той унищожава и заробва всичко по пътя си в стремеж да завладее целия свят. Отчаяна, младата принцеса отива да се моли в храма, където получава божествено просветление - излез на улицата и първият човек когото срещнеш ще спаси кралството ти. Принцесата така и прави и налита на... познахте, Конан. Единственият минус е че финалната битка беше прекалено кратка.
3. Феникс върху меча - Конан е вече крал на Аквилония, ала прекалено много хора (и не съвсем хора) желаят да го свалят от трона. На помощ на Конан изненадващо се притичва тайнствен легендарен старец със статут на светец
4. Чудовище на покрива - стигнахме и до трите творби, които не са посветени на Конан. Изненадващо за мен, те са хоръри, и то от висок клас! Какво бе изумлението ми, когато разбрах, че Робърт Хауърд и великият Х. Ф. Лъвкрафт са били първи приятели! Разказите са написани в характерен за Лъвкрафт стил с лек привкус от творбите на легендарния Едгар Алън По. В този разказ едно зловещо чудовище, изпълзяло от дълбините на тайнствен храм ще затропа с могъщите си копита по нечий покрив...
5. Проклятието на морето - творба, започваща уж обикновено в типичен моряшко-приключенски стил, за да завърши в смразяващ костите хорър. Кадърът накрая, който съм сигурен че в "Карибски пирати" са го заимствали именно оттук е безценен.
6. Гълъби от Ада - една фамилия, една страшна легенда, една ужасна жена и едно същество, избиващо хората в запустяло имение. Негрите знаят предание, предаващо се от поколение на поколение, от уста на уста, за литващите гълъби, предвесници на Злото.

Изпитах истинско удоволствие, прочитайки книжката. Ако ти, читателю я видиш някъде и си падаш по Конан и хоръра, не се колебай...