![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgLuf0gbATzkBbJBpXXftbV3S0bdIAtC6Qn7yqFmi2ucRm1t8AnDIRBuOkLSmrMQ32dijqiSfiiTtwQOGptaIH8estgpsCJVC-9IelyvPfps1XkUJcTHAmw71u0r7eMqX8sB6w1o6SBnDo/s320/%D0%A1%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B0+0070.jpg)
Автор: Никос Казандзакис
Издател: Христо Г. Данов - Пловдив
Формат: 130 Х 200
Година: 1984
Стр: 312
Цена: 1,89 лв (за мене - 5 лв)
Има книги, които не ни се иска да свършват и препрочитаме с трепет отново и отново в продължение на години. Има книги на този свят, които променят човешките съдби и личния ни живот. Има книги, в които мъдростта, истината, добротата и удоволствието са в толкова голямо количество и се комбинират по такъв неповторим начин, че се превръщат в житейска философия.
„Алексис Зорбас” е точно такава книга.
Презрително се изплюх, след като разбрах, че само заради един-единствен глас Казандзакис е пропуснал да стане първият гръцки нобелист. И то заради поредния французин с будно гражданско съзнание и политически уклони, взел отношение в някоя война. И то не заради книга, а заради есе, насочено срещу смъртното наказание! Защо ли се изненадвам – Нобеловата винаги е била повече политическа, отколкото литературна награда. А гръцкият класик е достоен за уважение творец, най-малко заради безсмъртната си епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjAfoSlmlzfFJP99Pl4utq6xr-NhB3dLWvcnAShq2HSIa0HP5xlP5bnA8E3QdLoWOcHoQh6nATrz6WZ3sTzBRI-bIPyAT0d6X-IhAD2iuyVXQtZqsZD5441luy-XJHo2w_-ElggP6h3xUA/s320/200px-Zorba_book.jpg)
Един съвет: не бързайте да почвате този роман, ако сте твърде млади. Завършете училище, поочукайте се малко от живота и тогава започнете "Алексис Зорбас", за да успеете да му се насладите в пълната му цялост.
В краен случай ако прекалено много ви мързи, романът е филмиран през 1964-а с Антъни Куин и Алън Бейтс. Самият филм е номиниран за седем Оскара, от които печели три. В него е и известният на всички ни танц на Зорбас, виновник за който е големият гръцки композитор Микис Теодоракис.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgnWpfj_7MtsVQ1J-H6kmSySSjuinSVw3BNZVKE11E2dGbUA3rL07klp9DuTADHwo3qxjd8WxZmC0tGs5yDNOIV3qec8AO9kCuujCCNmhAwiCRBsP23mEYeAliNtx15pJSuUEyRWvdLZJA/s320/117066717621703.jpg)
Уникална е магията на образа на Алексис Зорбас, който Казандзакис нарича "този възхитителен лакомник, пияч, як работник, женкар и скитник. Най-широката душа, най-крепкото тяло, най-свободният вик, който съм срещал през живота си". По-точно изказване едва ли може да има.
Страхотен е Зорба Гъркът - дори когато работи тежката миньорска работа, изцапан от стъпала до перчем с въглищен прах, неговият смях, дух и каризма увличат всички останали работници и ги заразява с доброто си настроение, превръщайки работата в удоволствие и песен.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgAe-tYkZ0YNEbXaGlUqqEbkewFgQxvqlTfJSyPIZI-uMHy45cjkBunyCnwykoKqh_J9sam9HuqYxrkYwGAleJPor-zzU6KStWhwvndIRsmKP9_4J4qB4ZsC0tFXUFlkCQmvwJXYVUB9Ak/s320/aleksis-zorbas.jpg)
Да сравним книгата с ястие. Има книги, които, да си го кажем честно, са трудно смилаеми, понеже месото е недопечено. Има книги, които са като фаст фууд – бързо ги глътваме, ала не чувстваме ситост. Има и книги, които просто са сготвени калпаво и не стават за нищо.
Но има и редки книги като романът „Алексис Зорбас”, които са като грамадна маса, отрупана с всевъзможни ястия и питиета по случай голям празник. Празник, на които се събираме около масата цялото семейство и най-близките приятели и се наслаждаваме на всичко. Тогава ядем и пием без да бързаме, изпитвайки неутолимо удоволствие и колкото и да сме яли, пили и разговаряли, изпълнени с любов един към друг в слънчевия ден просто не ни се иска да ставаме от масата.
В тази книга има всичко, което би трябвало да присъства в един роман - любов, приятелство, мъка, радост, мъдрост, философия, живот, смърт, сблъсък между ново и старо, страст, омраза и какво ли още не. Искрено ви завиждам на вас, които още не сте я чели и тепърва ще изпитате неизмеримата радост да го направите. Защото малко удоволствия на този свят могат да се сравнят с усещанието, което ни носят хубавите книги. Дори самият Хемингуей казва: „Давам един милион долара, за да прочета за пръв път Братя Карамазови”.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhPk7bvz_Wj3QkebFdYksretPlhJixpobzIy_8ORZF8eqpB7rhWGY7vWjCqjcMw1Ooh9GVN9MDrk0wm8TttWzALl_sFZZDH0oVlBzsYzw6bEMcGRr6hPj-mtiVMlVzkpTj9WONroJT_yPE/s320/zorba_jpg.jpg)
„Алексис Зорбас” е книга, която всеки от нас трябва да прочете.
За да разбере живота.