вторник, 28 май 2013 г.

Една Година "Човекът, Който Обичаше Стивън Кинг"



Измина една година, откакто на бял свят се появи вторият ми сборник разкази. Ако случайно не знаете за какво иде реч - погледнете горе вдясно в блога, където може да прочетете негово ревю, откъс от съдържанието и т.н. Съдържа 14 разказа, удобно разположили се въху 252 страници, а моделът на корицата е всеизвестният книжен блогър № 1 Христо Блажев. Не крия, че "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" е важна крачка в творческото ми развитие - първо тиражът му е двойно по-голям от на първия ми сборник "Хоро от Гарвани", второ не е самиздат, а официална книга, включена в репертоара на сериозно столично издателство.

За книгата вече има към 15-20 ревюта в нета - по блогове, сайтове, фейсбук, гудрийдс и къде ли не. Плюс няколко интервюта с моя милост - едно в Чети.ме, друго в СайФай.Бг и др. Бяха направени около дузина представяния - в София, Свищов, Стара Загора, Благоевград, авторът присъстваше лично на щанда на "Ибис" и на Пролетния, и на Коледния панаир на книгата в НДК през миналата година... Изобщо по реализацията на сборника бе работено наистина сериозно и много хора имаха възможността да се срещнат лично с автора и да се сдобият с екземпляр от книгата с автограф. Благодарение на сборника авторът бе удостоен с почетното звание "Български автор на годината" от Националния Клуб за Фентъзи и Хорър.

Предговора към книгата е написан от страхотния български писател, преводач, рокжурналист и мой много добър приятел Адриан Лазаровски, на задната й корица ласкаво за сборника са се изказали още видният блогър Тихомир Димитров, както и Александър Драганов - председател на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър. В сборника има и няколко картинки от родната хорър-икона в илюстрациите - художникът Петър Станимиров, няколко разказа са носители на различни литературни награди.

Малко интересни факти.

Сборникът всъщност е напълно готов още август 2010-а. След като го завърших, последваха близо половингодишни перипетии в издирването на издател. Не желаех пак да е самиздат - първо нямах желанието и финансовата възможност да го направя, второ исках разпространението на сборника да е на ниво. Последва кореспонденция с 54 различни издателя. Около 30 от тях въобще не ми обърнаха внимание, 20 отказаха по различни причини (не сте ни по профила, на практика сме фалирали, съкратен ни е репертоарния план, не издаваме български автори, не издаваме разкази, криза е, само ако вие си поемете финансирането, не издаваме художествена литература, не всички разкази които ни изпратихте са достатъчно добри, работим по определена програма и не включваме извънредни заглавия и т.н.), останалите 4-5 уж обещаха, увъртаха, накрая се отметнаха.

Щастлива случайност ме подтикна да изпратя титулния разказ, на който е кръстен сборника на издателство "Ибис" - издателство, което по принцип не издава сборници с разкази, нито пък български автори. Оттам обаче живо се заинтересуваха и макар да измина доста време, накрая "Човекът, който обичаше Стивън Кинг" стана реалност. Благодаря на "Ибис" затова, че застанаха зад книгата, че ме подкрепиха и най-вече, защото повярваха в мен.

Малко да се позаяждам. Интересно как стана така, че големи и мастити издатели, разполагащи със солиден финансов ресурс, присъствие на пазара и голям брой служители, както и други реномирани, които все се тупат в гърдите, че подкрепят българската литература не ми обърнаха внимание или ме отсвириха, а "Ибис", където работят цифром и словом точно 3 (трима) души и в издателско-фенско-блогърските среди немалко хора гледат на тях с пренебрежение ("ааа, ония с вампирските любовни романи") се държаха мъжката и доказаха, че са сериозни.

Няма значение - по-добре, че стана така. За една година вече са продадени над 2/3 от тиража на сборника, в мен бройки не са останали, а в издателя ми има точно 3 (три) парчета. От днес започва Пролетния Панаир на книгата, на който вероятно ще е последната възможност да си купите въпросните 3 екземпляра с намаление само срещу 9,50 лв от Щанд № 10 - "Ибис". След това - само на корична цена от 11,90 лв където я намерите по книжарниците.

И нещо на изпроводяк. Работя над следващ сборник разкази, така че - гответе се!

Дотогава - приятно четене на "Човекът, който обичаше Стивън Кинг".

сряда, 22 май 2013 г.

Играта на Ендър



Автор: Орсън Скот Кард
Издател: Ера
Година: 2012
Стр: 336
Цена: 12.99 лв

Класика.

Добре дошли в света на Орсън Скот Кард и неговата поредица за Ендър Уигин. Днес ще ви споделя страхотния първи роман от тази фантастична поредица - "Играта на Ендър". Първото издание на книгата на български е от 2001-а - голям пропуск за солиден фен на фантастика, фентъзи и ужаси, за какъвто се имам. Романът не ми беше попадал досега, а се оказа върховно начало на поредица, от която гледам са май 7 книги. Това не бива да ви плаши - първата може да се прочете напълно самостоятелно от останалите.

В бъдещето Земята е атакувана от извънземната раса на насекомоподобните бъгери. Земните сили са успели да отблъснат първото и второто нашествие, ала предстои третото... Чрез специална селекция военните набират за своя флот най-даровитите деца на планетата, за да се изправят срещу терора на нашествениците. Едно обаче от децата, най-надареното, трябва да се превърне във флагман и да повече всички останали, да служи за маяк, когото всички да следват.

Това е Андрю Уигин, наричан Ендър. Изпратен във военно училище на станция в космоса, той трябва да започне от нулата, за да се справи и да бъде най-добрия. Да си намери приятели (трудно), хора на които да вярва (още по-трудно), да оцелее в тормоза, в реалията на военното обучение, в мръсните номера, които му прилагат всички от всякакъв тип... А Ендър постъпва в училището, когато е едва на шест.

Макар всичко да е против него, Ендър буквално разбива системата, успявайки на моменти да я обърне срещу нея самата. Същността на военното училище, на изпитанията, на романа ако щете е Играта. Ендър играе странна игра, до която никой досега не е стигал края й; играе с преподавателите и по-големите; играе с и срещу сегашни и бивши съотборници... И най-вече играе специална военна игра, при която две армии се сблъскват една с друга по определени правила. Правила, които са създадени, за да се нарушават.

Гадостите нямат край, ала залогът е висок - оцеляването на човечеството от бъгерите. Още повече - няма никакво време. Ендър ще трябва да отхвърли детството си - в такива времена и при положение, че е роден с нужния талант то не му се полага. Ще премине през деветте кръга на Ада, подложен ежеминутно на изпитания подобно парче метал, което ту се нажежава на огън, ту се потапя рязко с ледена вода. На моменти буквално ще трябва да се бори за собствения си живот. Дали ще издържи? Докога? Ще стигне ли до края? Това вече ще разберете сами.

Ревю и при Блажев, който подобно на мен е във възторг от романа - тук.

И, остава наесен да дочакаме и филма по книгата с участието на Харисън Форд, Бен Кингсли и др.

четвъртък, 16 май 2013 г.

Шадоус Фол



Автор: Саймън Грийн
Издател: Изток-Запад
Година: 2013
Стр: 448
Цена: 19 лв

Скъпи читатели. Изключително огромно удоволствие за мен е да ви представя едно литературно събитие, което не бива да бъде подминавано от никой ценител на добрата литература като цяло. Авторът е един от фаворитите ми - Саймън Ричард Грийн, а романът - "Шадоус Фол", книгата, за която самият той казва, че е личният му Magnum Opus.

Това е шестата книга, която излиза на български на Саймън Грийн - другите са Хоук и Фишер, Победителят печели всичко (съответно първа и втора от фентъзи поредицата за двамата стражи на Хейвън), Светът на мъглите, Светът на призраците и Адския свят (трилогията "Twilight of the Empire") Саймън Грийн е машина за бестселъри, носител на куп литературни награди и трудолюбив писател, притежаващ богато въображение и завидна творческа дисциплина.

Какво е Шадоус Фол... "Съществува град, където мечтите отиват, за да умрат. Място, където кошмарите свършват, а надеждата намира покой. Където всички истории стигат до своя край, всички дирения приключват и всяка изгубена душа най-после намира пътя си към дома."

Това е Шадоус Фол - изумителен и магичен, невидим за простосмъртните град, където предания, хора, вещи и всякакви твари отиват, за да изживеят дните си, след като никой вече не вярва в тях. Град, в който шериф Ричард Ериксон бди за реда, а Времето - достолепен старец наглежда всичко с помощта на безбройните си роботи. Град, нерядко огласян от музиката на непокорния рокаджия Шон Морисън.

Внезапно обаче нещо става. Могъщата армия на Воините на Кръста - ултрарадикална свръхрелигиозна организация решава да атакува града, за да сложи ръка на Вратата на Вечността - подозират, че тя води към Рая, при Бог... Изключително свирепи и силни, тренирани с години, разполагащи с мощни оръжия, Воините на Кръста са армия, която може да срази всичко по пътя си.

Ала Шадоус Фол не бива да се подценява. Тук е пълно с комиксови, анимационни и литературни герои, които могат да бъдат много опасни. Роботите на Времето щъкат навсякъде, нощно време из парка бродят динозаври. Тук са и елфите - могъщи и страховити... Тук е любимецът ми Джак Феч - безсмъртното ужасяващо плашило, което абсолютно никой не може да възпре. Борбата ще е чудовищна - кой ще победи?

Други ревюта на книгата може да прочетете при Александър Драганов, Владо Ангелов, Христо Блажев и др.

Без съмнение Шадоус Фол е едно от най-добрите неща, които съм чел не просто през календарната година, а въобще досега. Ако харесвате фантастика, фентъзи, ужаси и комбинациите между тези жанрове, ако ви допада как пишат автори като Кинг, Геймън, Конъли, Баркър и други в подобен шантавелски стил - моята препоръка е да прочетете Шадоус Фол. Саймън Грийн ще ви покаже, че макар да не ви е известен толкова не отстъпва по нищо на изброените и Силата е неотменно с него.

И Светлата, и Тъмната й страна.

четвъртък, 9 май 2013 г.

Сянката



Автор: Сибин Майналовски
Издател: Топ Преса
Година: 2013
Стр: 188
Цена: 10 лв

Сибин Майналовски едва ли е непознато име на българския читател. Много добър и много плодотворен автор, негови творби може да откриете на куп литературни сайтове в интернет, включително прословутата "Читанка". „Сянката” е първата му книга на хартия – преди това е издал само в електронна форма сборниците „Мракът и дъщеря ми” – ужаси и есета, както и култовият цикъл фентъзи разкази „Кръчма <<Зелената Котка>>”.

Следя развитието на Сибин от години, още от 2001-а насам и не крия, че оттогава чакам негова книга на хартиен носител. Разтворих нетърпеливо „Сянката”, тайно запитващ се дали е успял да съхрани неподражаемият си безкомпромисен и безпардонен стил на писане.

Каква бе изненадата ми, когато след няколко творби осъзнах, че не само го е запазил, а дори го е обогатил. Сборникът съдържа точно 24 разказа, които блъскат съзнанието ти безпощадно. На моменти имах усещането, че докато чета сякаш водя боксов мач с автора, който безмилостно те млати – крошета, ъперкъти, куки, десен прав, а всеки следващ разказ е нов рунд, в който отнасяш якия бой. В добрия смисъл на думата, естествено ;-)

Майналовски няма проблеми с езика – чудесни описания, живи диалози, запомнящи се образи, речникът му е богат и на белия лист е гъвкав като делфин, който уверено плува в познати води. Ала истинската му сила се крие в метафорите и сравненията. Тогава вече мята настрани боксовите ръкавици и ти се нахвърля, стиснал разнообразни уреди за обработка на месо в ръцете си – като се започне от скалпели и бръсначи та се стигне до сатъри и чукове. Пример:

„Гадното нещо
(слънцето)
още не беше успяло да пусне пипалата си из целия свят, но кожата му веднага пламна от безцеремонното опипване на първите няколко проблясъка, които бяха успели нетърпеливо да се покажат иззад хоризонта. Ако не побързаше, не след дълго щеше да се превива на земята, гърчейки се от болка и срам като току-що изнасилена девойка, а насилникът му
(слънцето)
щеше да се хили пошло зад него, закопчавайки огнения си дюкян. Беше научил това по трудния начин. Мамка му, тогава дори имаше усещането, че мръсникът пали цигара, наслаждавайки се на гледката.”


А това е няма и един процент от сполучливите попадения в книгата.

В свое скорошно интервю Сибин призна, че буквално изстрадва своите разкази, които в голямата си част са породени от негови лични преживявания. Правилно – един от съветите за писане на Хемингуей гласи, че просто трябва да седнеш зад пишещата машина и да започнеш да кървиш. През разказите буквално прозира болката, изживяна от автора по вина на различни жени, преминали през живота му, любовта му към котките, антипатията му към калпавата литература, заляла целия свят… Но се вижда и нещо друго. Вижда се тънкото му чувство за хумор, усетът към качествените книги, преклонението пред писателите, оказали влияние върху него – Кинг, Азимов, Шекли…

Какво може да се купи с десет лева? Не много. Две кутии цигари, бутилка долнопробен концентрат, чифт китайски обувки, разпадащи се на краката при първия дъжд… Аз бих ги дал за книга. За книга като „Сянката”, например. Препоръчвам горещо този сборник с фантастика, фентъзи и ужаси, който прочетох за отрицателно време, толкова беше увлекателен. Прочетете, няма да съжалявате.

Колкото до Сибин – пожелавам му да продължава да пише и да ни радва с чудесни творби. Той може.

понеделник, 6 май 2013 г.

Отвъд Страха



Автор: Донко Найденов
Издател: Izdavam.com
Година: 2012
Стр: 112
Цена: 11 лв

Донко Найденов е добър и плодовит автор, това е третата му книжка за две години. За другите му два сборника - "В капана на неизвестното" и "Ударите на съдбата" вече съм ви говорил. Третият носи заглавието "Отвъд страха" и подобно на другите два си има уникално наименование, а не е кръстен на някой разказ вътре.

"Отвъд страха" съдържа осем разказа, този път ориентирани повече към трилъра, отколкото към хоръра - поне според автора. Те са:

1. Сам сред нищото - един пич влиза в таксито, казва адреса и задрямва. Когато се събужда се озовава съвсем самичък насред заснежена нощна гора... Какво ли го очаква?
2. Вилата в гората - добра история за самотна жена на средна възраст, нападната от призрак.
3. Сомнамбулизъм при каталепсия - странен медицински случай обърква близките на пострадал.
4. Нощ - хубава фантастика на ужаса за космонавт, реещ се самичък в космоса. Добрата стара хорър-школа: един-единствен герой, никакви диалози, всичко се случва в главата му.
5. Мрачното село - злокобно село, обитавано от зловещи твари.
6. Нещото на баира - село Милаево осъмва с два странни обекта, появили се незнайно откъде на баира край селото. Селяните събират кураж и решават да отидат при тях...
7. Борба за оцеляване - любимият ми разказ. Младо провинциално момче идва в големия град и се забърква с грешните хора. За огромно мое съжаление, недовършен.
8. Една бруталистична провинциална мелодрама - Донко, понякога като ги измисляш едни заглавия... Но пък историята е добра - наранен от жена млад мъж, алкохол, секти... Какво ли ще стане накрая?

Похвала за Коста Сивов, редактор и автор на предговора към сборника - личи си, че човекът е хвърлил много труд, и то от сърце. Въпреки това обаче сякаш виждам как Донко леко дръпва назад с този сборник, връщайки се на изходна позиция с "В капана на неизвестното", губейки предимството, което му дават "Ударите на съдбата" и особено "Сборището на ренесансовите сатанисти". Неприятно, но факт - или е това, или тези разкази са от по-стария му период.

Препоръката ми към Донко е малко да паузира издаването на книги за година-две и да се съсредоточи в четене и упражнения по творческо писане.

Други ревюта на този сборник може да прочетете при Весислава и Александър Драганов.

Сборникът може да се закупи само и единствено онлайн ето тук. Отварям малка скоба - сайтът Издавам.ком е може би първият, ако не и единствен български принт-он-деманд. Имаш готова книга, а нямаш финансовата възможност да си я издадеш? Няма проблем! Изпращаш на сайта корицата на книгата и писанията си на пдф и воала, до 24 часа книгата е готова, изпращат ти подарък една авторска бройка и който иска да си купи книгата си я поръчва от сайта, отпечатват му една бройка и му я пращат. Вярно, излиза скъпо да си я купиш, но пак е по-добре от нищо, а и за начинаещи (и не само) автори е много удобно, понеже им излиза напълно безплатно.