петък, 25 юни 2010 г.

Планетата на Скъли


Автор: Христо Пощаков
Издател: Орфия
Формат: 130 Х 200
Година: 2001
Стр: 176
Цена: 4,50 лв (за мене - 2)

Поредното съкровище, което успях да прилапам от кашоните със стари книги. Христо Пощаков е български фантаст от по-старото поколение, известен във фендъма с лютия си и непримирим нрав. Превеждан на десетина езика, в Русия е реализирал от последните си книги сериозни за тамошния и убийствени за българския пазар тиражи, измерващи се с 6-цифрено число. Ако искате да разберете нещо повече за него - можете да го направите тук и тук.
Разказите и новелите, съставляващи това сборниче, ми харесаха определено (и не само на мен, нали, Ицо?) Четат се леко, бързо и приятно, неусетно минаваш на следващия, а книгата свършва все по-бързо и по-бързо... Забелязах, че макар да е писана преди близо десетина години, в книгата няма и помен от архаизъм, така характерен за творбите на фантастите, творили от по-отдавна. Хареса ми и факта, че фантастиката в сборника е повече космическа, отколкото научна - такава, каквато обичам. Хуморът също е в щедри дози, а това е безценно. Нека ви представя разказите:

1. Нещо забравено - героят Кад Никар (името много ме кефи, не знам защо) и неговият звезден екип са на мисия и откриват едно същество, което крие в себе си най-великата тайна за нещо отдавна забравено от хората на бъдещето...
2. Повторението - за поуката от прекалената алчност за удоволствия.
3. Творчески експеримент - ах, планетата ни, представена като едно огромно реалити шоу (много преди в България изобщо да сме чували за подобно явление!) е нещо буквално затрогващо...
4. Търговска одисея - разказ за двама звездни тарикати, мъчещи се да изкопчат далаверка отвсякъде и от всичко.
5. Невероятно приключение - заплетен юридически казус, в който обаче става ясно, че дори и през десет галактики няма по-големи мошеници от земляните.
6. Добра работа с добро заплащане - разказ, печален със своята реалност спрямо днешната в България. Какво ли няма да направи човек заради единия хляб...
7. Справедлив съвет - кратък, забавен и хумористичен.
8. Генераторът на щастието - изключително завладяваща и силна творба. Всички знаем какво става, когато някой скрит гений изобрети адска машина, нали?
9. Очакването - история, започваща като обикновена космическа реалия и завършваща като страховит ужас.
10. Дяволският кръг - класическа история от художествената литература, когато всичко се повтаря отново, и отново, и отново...
11. Откривателите - за да не умре от глад, човек е готов да се направи на маймуна, дори да стане роб, това е ясно на всички. Но какво се случва, ако господарят ти е луд за връзване и див за цяло неоткрито племе от поречието на Амазонка?
12. Несъществуващият - ето тук Пощаков доразказва известната ни на всички история за човека, който е толково лош, че не го искат нито в Рая, нито в Ада. И я завършва с такъв жесток и заслужен край.
13. Обсебеният - сериозен разказ, напомнящ ми малко "Думата" на Пощаков, отпечатана в сборниците "Златен Кан", т. 2. До самият край развръзката е неизвестна.
14. Кутията на Пандора - красива фантастика, засягаща така любимите ми жежки пясъци, пирамидите, фараоните и техните проклятия.
15. Двубоят - едно състезание на различни раси и разуми с такава силна, че е способно дори да промени Битието...
16. Планетата на Скъли - макар и не най-обемната творба в сборника, определено е най-въздействащата, неслучайно Пощаков е кръстил сборника си на нея. Авторът описва едно бъдещо общество, живеещо в скучновата утопия, което изведнъж открива какво му липсва - нещо, изтрито отдавна с такива усилия от умовете на хората, внезапно се завръща, за да превърне утопията в антиутопия. Страшен и силен разказ, зареден със сила и големи количества логика и философия.

Eдинствените неща които не ми харесаха в книгата са, че корицата е крадена от Луис Ройо и че редакторът Веселин Рунев си е свършил работата през пръсти. Но все пак тези неща не зависят от автора, нали така?

Между другото, в книгата ми се оказа че има автограф от Пощаков! Е, вярно, не е насочен към мен, а към някакви други хора, но кои са те няма да споменавам, а ще подшушна на писателя лично, когато се видим. Ако ви попадне "Планетата на Скъли" - мога само да ви пожелая приятно четене!

неделя, 20 юни 2010 г.

Дневен Патрул



Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Формат: 130 Х 200
Година: 2009
Стр: 536
Цена: 17 лв.

Дневния Патрул е следващата книга от поредицата на Лукяненко. Малко по-дебела е от предишната, но за сметка на това сякаш не е чак толкова хубава. Може би това се дължи на факта, че Лукяненко я е писал в съавторство с някой си Владимир Василев, също руски автор, не съм го чувал. Корицата я бива определено повече от тази на старото издание с меки корици:



За какво става дума: този път автора е насочил погледа си през очите на членовете в Дневния Патрул. Силите на Злото. Вампири, върколаци, вещици, тъмни магове и какви ли още не. Гледната точка е интересна, Лукяненко отново залага на вечното Равновесие между силите, което трябва да се поддържа и лансира тезата, че Мракът е не по-малко важен от Светлината. Наистина става ясно, че във вечната битка между Доброто и Злото не всичко е толкова просто.

Подобно на предишния Патрул, и тази книга е разделена на три части:

Първата от тях е разказана от небезизвестната ни вещица Алиса Доникова, любовницата на Завулон, шеф на московския Дневен Патрул. След могъща схватка силите на Алиса са изчерпани и тя трябва да си ги възстанови, лекувайки се на едно определено място. Ала какво ли ще се случи там, където всичко би трябвало да е спокойно и безметежно...

Втората част е разказана от един странен персонаж - човек, внезапно озовал се на път за Москва с изтрити спомени и липсваща памет. Човек, който не помни собственото си име, кой е, откъде е дошъл, какво е правил досега, ала за сметка на това притежаващ магически способности. Способности, които постоянно нарастват, стават все по-големи и по-големи, позволяващи му да се изправи дори срещу самия Хесер...

Третата част не е разказана от някой герой в първо лице, прецедент в досегашната история на Патрулите. Тайните планове на Хесер и Завулон, шефовете на московските Нощен и Дневен Патрули отново ще се сблъскат - и двамата се стремят към генерални промени в Доброто и Злото. Ще успее ли единия да докара Апокалипсиса, а дали другият ще постигне създаването на новият Месия?

Лукяненко продължава философската линия от предишната книга на доста добро ниво. Нещата които ме подразниха в Дневния Патрул обаче бяха многото текстове на песни на различни руски рокгрупи и прочее руски изпълнители. Тенденция, започната в Нощния Патрул и доста добре застъпена тук. Явно авторът се е вдъхновил, слушайки песните, ала не вярвам читателите да придобият по-голямо ниво на възприемане на книгата. Другото което не ми хареса е твърде постният край на третата част. Ала за един читател, харесал Нощния Патрул, то Дневния си е просто естествено продължение.

неделя, 13 юни 2010 г.

Нощен Патрул



Автор: Сергей Лукяненко
Издател: Инфодар
Формат: 130 Х 200
Година: 2005
Стр: 488
Цена: 17 лв.

Без да преувеличавам, "Нощен Патрул" е толкова великолепна книга, та чак ме е срам да я ревюирам.
Тази приятна тухличка е част от пролетния ми набег на книжния панаир. За пръв път я прочетох преди пет години, когато тепърва излезе на български с меки корици и ей тая обложка:



Още тогава историята ме покори необратимо и си казах - трябва да я притежавам. Така и стана, макар и чак сега. Признавам си, сегашната обложка и твърдите корици ми харесват много повече от първото издание, което не ми пречи тихичко да мърморя по адрес на Инфодар, че е така оскъпена. Но ако има книга която да си струва, това е Нощния Патрул.

Накратко: по московските улици бродят Нощния Патрул, силите на Доброто, които се намират в постоянна ту студена, ту напълно гореща война с Дневния Патрул, силите на Злото. По силата на древен договор Доброто и Злото се намират в постоянен баланс и безконтролните действия от страна на едните водят до ответни такива със същата сила от страна на другите. Всичко е много сложно и нееднозначно в отношенията между Белите магове, Светлите Вълшебници и трансформиращите се магове от една страна и Тъмните магове, вампирите, върколаците и вещиците от друга. Балансът трябва да се запази, нерядко се налага Доброто и Злото да си сътрудничат, а Светлото и Тъмното се размиват в Сивота...

Знам, малко дървено го обясних, но няма нужда да преписвам текста на задната корица - предпочитам да преразкажа със свои думи.

Книгата се състои от три повести, разказани от гледната точка на Антон Городецки - Светъл Маг от Нощния Патрул. Първата повест беше филмирана по един рядко отвратителен начин и горещо се надявам да не сте изпитали неудоволствието да я гледате. Поредното доказателство, че в повечето случаи от филмовото изкуство книгите само страдат. В тази първа част Антон е прохождащ маг и пред него и колегите му от Нощния Патрул стоят две неотложни задачи - опит да се привлече на тяхна страна млад и могъщ, но все още неутрален маг и да се попречи на проклятието, тегнещо над една девойка да погуби цяла Москва...

Във втората част в руската столица нощем вилнее неосъзнат Светъл Маг, избиващ безконтролно Тъмните. По следите му са и Дневния, и Нощния Патрул, а вече средният по равнище маг Антон е заподозрян, че всъщност той е извършителят на убийствата...

В третата част Антон е силен маг, ала страдащ от любов, която му е забранена от всичко и всички. Той отново е разменна монета между Светлите и Тъмните, ала няма ли този път да се окажа пешка с прекалено много неизвестни в хилядолетната игра...

Тук е мястото да спомена и отличният превод на романа от Васил Велчев.

Нещото, заради което това urban-фентъзи ми хареса най-много обаче е един рядко срещан от мен факт. За мен Нощния Патрул е едновременно и масова, и елитарна книга. Може да се чете спокойно както от хора, които търсят дълбоки философски прозрения и литературна стойност, така и от хора, които просто искат да потънат в историята и да изпитат удоволствие от това, отмаряйки след дългия изнурителен ден.

Тази книга е за всички.

понеделник, 7 юни 2010 г.

Общи Потреби



Автор: Ангел Славчев
Издател: Самиздат
Формат: 115 Х 160
Година: 2010
Стр: 84
Тираж: 100 бр.
Цена: 0 лв.

Ангел Славчев е един приятен усмихнат младеж от фендъма, който често посещава сбирките на столичния клуб "Ефремов". Наскоро се оказа, че обичал и да пише! Резултатът - ей туй мъничко сборниче. Изключително скромен, Ангел отпечата стотина бройки от дебютната си книга и ги раздаваше на дошлите в клуба безплатно. На въпроса защо не иска пари за книгата (поне 2-3 лв на бройка, колкото му е струвало отпечатването), той свиваше рамене и с усмивка отвръщаше, че не иска да отнася псувни в случай, че прочелият книгата не я хареса и го е яд, че е дал пари за нея. Мъдър и добър отговор. Нека споделя с вас какво ми хареса и какво не в този миниатюрен сборник с девет миниатюрни фантастични разказчета:

+ На първо място корицата. Тоя слон рулира бе, хора;
+ оформлението като цяло е страхотно;
+ нещата, написани на първа страница - развеселяват ме неимоверно (например - откъде е произхода на този слон на корицата);
+ книгата е БЕЗПЛАТНА;
+ лек, неангажиращ стил на писане;
+ книгата е абсолютен ъндърграунд - миниатюрен тираж, безплатна, раздава се "само на наши хора", дето се вика, даже няма ISBN, култ;
+ материалите са под лиценз Creative Commons - интересно.

Какво не ми хареса:

- текста на задната корица ме хвърля в леко недоумение;
- все си мисля, че ако сборника беше кръстен на някой разказ в сборника, по-конкретно разказа "Етика на слонската задруга" щеше да си пасва с тази корица къде-къде;
- разказчетата са някак прекалено кратки. Ако условно приемем, че романът описва един цялостен, завършен свят, а разказите са отломки от този свят, то тези разказчета са по-скоро отломки от отломки;
- Нямам нищо против героите да не са българи и съответно да носят специфични за страната си имена, за разлика от някои хора. Обаче в един и същи разказ героите да се казват съответно Спайко, Хюго, Максим и Ели, в друг разказ - Моуки, Кумолай, Туаман и Хоусън, а в трети - Костадин, Нигер, Честър, Дейвид, Монако, Никсън, Воил, Мариана, Мърдок, Монкастър, Стефан и Джош ми идва малко прекалено дори и на мен.

Като цяло книжлето си струва, даже мисля, че Ангел смело можеше да му тури някаква цена, па макар и символична. Култът в това книжле е разказът "Дестилация на международното положение", който ми хареса най-много. Идеята за един омешан лагер, пълен с орки, елфи, джуджета и прочее, който воюва с подобен такъв и всички гледат да има ядене, пиене и ... тия три работи, ми допадна и ме забавляваше неимоверно много.

П.С. А, за малко да забравя. Eто оттука можете да си свалите книгата в електронен вариант, напълно безплатно, ако не успеете да я намерите в книжен формат. Все пак е безплатна, а тиражът както виждате по-горе - СИЛНО ограничен...

четвъртък, 3 юни 2010 г.

Душа Назаем



Автор: Тихомир Димитров
Издател: Фондация "КОМ"
Формат: 130 Х 200
Година: 2008
Стр: 242
Цена: 13 лв.

С усмивка затварям книгата на Тишо. Винаги се радвам, когато някой колега - млад, български писател пише на такова високо ниво.
Този роман, дами и господа, ми хареса изключително много. Силно го препоръчвам на тези, които успеят да се доберат до него, защото не е лесно - самиздат книгите са си ъндърграунд, какво да се прави. Нямам думи да го нахваля, и все пак ще трябва да започна:

+ Макар корицата на пръв поглед да ви изглежда дървена, на живо е много по-добра и оформлението си е на ниво;
+ Авторът притежава уникално добър стил на писане, четивен и увлекателен, бързо и неусетно, леко и ненатрапчиво пренася читателя в своят свят;
+ Да предупредя отсега заядливците, които ще задават въпроси от типа на ама-как-така-в-книга-писана-от-българин-почти-всичките-герои-не-са-българи-защо? Не задавайте този въпрос, моля ви, и ако такива дребни неща ви правят впечатление, по-добре не захващайте книгата;
+ Света на героите е описан изненадващо, учудващо добре и реално. Всичките са пълнокръвни и се вписват идеално в обстановката - и учителят по рисуване швед, който мечтае да срещне отново любовта, и ученичката японка, чието ежедневие е запълнено буквално до последната секунда, и тъгуващия по напусналата го жена алкохолизиран руски таксиджия, и бедния египтянин-екскурзовод, и свръхбогатия американски магнат... Връзката, изградена помежду тези така различни характери, е уникална;
+ "бе принуден да обича себе си, затова мразеше всички останали";
+ "олигарсите приличаха на едри, сити вълци сред стадо измършавели овце";
+ "нито едно престъпление не беше възможно без добре платеното съгласие на държавата";
+ "колко чиста и истинска е омразата на децата";
+ "Правилата са създадени, за да се спазват - успокояваше се тя, но тайничко си мечтаеше за свят с по-малко правила";
+ "мизерията и самотата бяха за честните като него";
+ "бедността не е порок, когато си умен".

Естествено, няма как и да не спомена някой и друг минус от книгата:

- мюсюлманите се молят не по 3, а по 5 пъти на ден;
- 240 страници текст, отпечатани с бледо мастило на груба хартия с 1,5 разряд + цена 13 лв = ЦИФРОМАНИЯ;
- основната идея на романа, тази, която се разкрива накрая, съм я чел преди още в разказа на Григор Гачев "Ясновидци".

"Душа назаем" обаче е страхотна книга. Уникален роман. Очаквам още нови книги от автора, неизвестен ми досега и с удоволствие бил прочел и други, ако има. Макар да не е от евтините, попаднете ли на нея, не се колебайте, а си я вземете. Удоволствието определено си струва, а както е казал мъдрецът - кеф цена няма.

вторник, 1 юни 2010 г.

Плячка от панаира на книгата

Най-нагло и безсърдечно откраднах темата от Христо (нищо, той ще ми прости) и реших и аз да се похваля с какво се сдобих от вече отминалия Пролетен панаир на книгата. Въпреки че това бе един от най-слабите панаири като предлагане - за разлика от Коледния през 2008-а, където вместо един етаж беше окупиран целия НДК, това бе панаира от който аз си накупих най-много книжки. Привлякоха ме отстъпките - книгите по-долу, които си напазарувах се предлагаха с отстъпка между 15 и 30% в зависимост от издателствата. И ако жена с пари е като луд с картечница, то аз, попаднал в помещение с книги съм като дете в сладкарница и разликата не е голяма. А днес е първи юни, денят на дететоооооо! Прочее, туй са заглавийцата по-долу, близките месеци МОЖЕ и да има ревюта по тях...