вторник, 25 юни 2013 г.

Скакалци в Програмата



Автор: Колектив
Издател: Ентусиаст
Година: 2013
Стр: 192
Цена: 12 лв

"Скакалци в програмата" е една чудесна в същността си съвместна инициатива между издателство "Ентусиаст" и предаването "Денята започва с култура" по БНТ. Дълго време се пращаха и събираха фантастични разкази и ето, че накрая 24 автора с 24 разказа намериха място в тази книжка. Представянето на книгата в Гринуич Центъра на Витошка беше много хубаво, издателите връчиха на авторите хонорари, изобщо всичко мина чудесно.

Какво мисля аз, прочитайки сборника ли? Ето го, разнищен разказ по разказ:

1. Любомир П. Николов - Няколко котки повече: става въпрос не за Любчо Николов преводача и автор на книги-игри, а за съименника му, автор на сборниците "Въжеиграчът Карой" и "Слънчев бряг - код жълто". Той също е добър писател, но тук нещо не успя да ме впечатли. Фразата "Станцията осцилираше в орбита" ме остави с вдигната вежда.
2. Златимир Коларов - Програматора: чел съм разказ от автора, озаглавен "№ 1999" в сборника "Вирт", който много ми хареса. Тук обаче останах по-скоро разочарован.
3. Мишо Гръблев - I told you so. You damned fools! - кратка импресия за Curiosity на Марс. Наистина, нямаше нужда заглавието да е на английски и така тромаво. Не ми хареса.
4. Ивайло Шонов - Аз съм само от огън: добър разказ, но вече съм го чел в един брой на сп. "Дракус". А и д-р Шонов има и много по-добри неща, като "Макрешан" например.
5. Христина Мачикян - Никому нито дума: а, ето това е вече нещо друго! Хумористична и същевременно недотам весела фантастика. Препоръчвам силно!
6. Владо Трифонов - Шахматисти: не мога да разбера смисъла да пишеш 3-4 страничен разказ, в който единственото, което се случва е как мъж и говорещо куче играят шах, но знае ли човек, току-виж се харесал някому.
7. Теменуга Маринова - Конферентна връзка: изтрещяла лудница в стил Филип Дик с лек хорър-елемент. Доволен!
8. Станимир Костадинов - Провалът на Великана: не е лошо разказчето, бива.
9. Иван Петров - Десет минути: никак не ми хареса съвременни битовизми като хленчениците между мъж и жена да се пренесат в Космоса.
10. Георги Малинов - Подмяна: бат Жоро няма нужда от представяне, нито пък има смисъл да ви убеждавам колко е добър, на практика е от върховите съвременни български фантасти. Просто прочетете.
11. Елена Стоева - Дежурството: разказчето бива, допадна ми, но може и по-добре. Нещото, което не харесах беше мъжът с букета, който държи с изкуствена ръка, а с истинските краде. Това го имаше в "Ханибал" на Томас Харис - циганката, която държеше с фалшива ръка бебе, с една истинска ръка просеше, а с друга крадеше.
12. Радослав Стефанов - Психоанализа: хубаво е, но нищо, което вече да не сме чели преди.
13. Димитър Григоров - Пътища: добър разказ, без съмнение, но личните ми антипатии към есето като жанр в случая се оказаха сериозна бариера.
14. Румяна Василева - Спиро от Голямата Мечка: приятен разказ за извънземния, който идва на Земята и заживява в българско село.
15. Мариана Царкова - Третият вариант: ами... Не. Този мач сме го гледали вече.
16. Александър Белтов - За влиянието на небесните тела върху хората, или какво мислят зелените учени - прекалено дълго заглавие за такъв кратък разказ, но за сметка на това по-увлекателно от самата творба. Герои със странни имена и накрая всичко се изроди в завоалирано осмиване на капитализма за сметка на хубавия комунизъм. Стига.
17. Стефан Бонев - Лунен делодалс - приятно разказче, детска фантастичка.
18. Станимир Костадинов - Първобитното племе: нелоша идея, но недотам добре реализирана. Разказът започна обещаващо, аха-аха да се развие и взе, че накрая затъна.
19. Михаил Конярски - Скакалецът: туш! Леле, няма такъв добър разказ! Много се смях на еротичните приключения на дебеланката. Су-пер!
20. Александър Феодоров - Лунен залез: разказ, в който не се случи нищо. Не съм доволен.
21. Сибин Майналовски - Цветето от Антарес: без съмнение един от най-добрите разкази в сборника. Фен съм на автора още от 2001-а, наскоро излезе сборникът му "Сянката". Джони Гибънс е най-известният човек в Марс-сити, а неговата градина, съдържаща от всички най-известни и красиви цветя в Галактиката се носят легенди. Докато не се връща с Цветето от Антарес... Силно, силно препоръчвам.
22. Йордан Циров - Слизате ли? - добър разказ, добро изпълнение, но идеята не е нова, а и началото е прекалено разтеглено.
23. Зорница Петрова - Синя лудост: добре де, може ли разказът ти да започва по този начин - "Аз съм обещаващ млад разследващ журналист". За малко да прескоча разказът и да отида на следващия, но си рекох, хайде, ще го преглътна. По-добре да го бях прескочил.
24. Мартин Петков - Кратка история на книгите през третото хилядолетие: познавам Мартин Петков и съм чел много добри неща от него. Този разказ обаче за съжаление не е от тях - темата за смъртта на хартиените книги вече е втръснала на всички ни.

Крайната ми оценка за книжката е, че е добра и си струва. Надявам се обаче при една евентуална следваща иницатива отговорните лица да подберат по-старателно разказите, защото наистина имаше уникални неща, но и доста недотам добри, чиято липса не би била голяма загуба.

четвъртък, 13 юни 2013 г.

Заразата



Автор: Гийермо дел Торо и Чък Хоган
Издател: Студио Артлайн
Година: 2009
Стр: 480
Цена: 17.99 лв

Добро утро, мили хора. Отдавна не съм се изказвал неласкаво за някоя книга, така че - дръжте се.

Взех си "Заразата" (първа част от трилогията "Напаст", другите са "Падението" и "Вечната нощ") преди 2-3 години от един Панаир на Книгата в НДК само за смешната сума от 3 лв, или 1/6 от коричната й цена. Беше си далавера откъдето и да го погледнеш. Сега, след като съм я прочел съм убеден, че 18 лв са си бая пари за този роман.

За какво става въпрос. На летището в Ю Ес Ей каца Боинг-хубавец и изгасва. Народа се приближава да види какво става и хоп, изненада - всичките му 200 и кусур пасажери са трупове. Изкарват ги и изведнъж се разбира, че не са съвсем мъртви... Телата са заразени с вирус, който ги превръща във вампири с интелект на зомбита, които вадят двуметров език-жило от устата си, с който предават заразата. Последната се съдържа в едни малки червеи, които щъкат из организмите и кръвоносната им система, които правят кръвта им бяла. Вампирите се ръководят от кошерно съзнание - подчинени са на Господаря. Дотук нищо, което да не сме чели или гледали. Та, вампирите тръгват да си се хранят, да заразяват навред каквото им попадне, вирусът превзема Ню Йорк, скоро и Щатите, скоро и света, апокалипсиса е близо.

Корицата въобще не ми хареса - още повече, че е оригиналната! Братята ни оттатък океана можеше да се постараят малко повече от това да разположат на черен фон шепа печатни оранжеви и сиви букви. Прологът на романа обаче беше много хубав, признавам - малкото хлапе, което си яде супата и баба му разправя страшната история за огромния вампир - Господаря Сарду. Това е чудесно попадение.

Романът можеше значително да се съкрати и да не изгуби нищо. Имаме куп излишни описания и дразнещи детайли, които биха могли да ни бъдат спестени и романът да ни струва по-малко пари, време и място в библиотеката. Например описанието на слънчевото затъмнение беше разтеглено на максимум, както и куп други неща, които ако ме интересуват ще потърся в Уикипедия. Ама на - защо да не изцедим колкото се може повече долари от този франчайз, защо да напиша един роман с нормален обем, когато мога да напиша поредица от тухли...

Та както казах няма нищо ново, което да не сме гледали във филмите за зомбита, вампири или извънземни. В края на книгата даже имаше сцена в метрото с изтребване на вампири, която е 1 към 1 с такава от "Блейд 2". Още повече, че вампирите биват трепани със сребро и UV-лампи, както в поредицата. Знам, че Дел Торо е режисьор на въпросния, и все пак. Поне превода на Валерий Русинов е добър, това не може да се отрече.

Дел Торо добре е застъпил куп нещица, които да се харесат на американците. Главен герой е добрият доктор - специалист и профи в това, което върши, разведен. Жена му живее с малкия му син и новия си мъж отделно, посещават заедно консултанти и терапевти, той е силно привързан към сина си, иска да го вижда по-често, но работата и съда не позволяват и т.н. Постоянно до него е колежката му Нора Мартинес, с която имат романс на работното място. Да не забравяме латино-бандитчето Аугустин, руснакът Василий, който трепе плъхове и пр. Засегнати са куп социални групи, Световния Търговски Център и трагедията на 11.09.2001... Дел Торо определено се е постарал да привлече интереса на колкото се може повече американски граждани, дори има описан рокаджия, който е чисто копие на Мерилин Менсън. Чак се учудих, че я няма спомената войната в Ирак и в сюжета не се появи някой ветеран оттам.

И, разбира се, да не забравяме - евреите. Гийермо отлично знае кои са собствениците на големите холивудски студиа, които евентуално ще спонсорират филм по книгата му. Главният герой - добрия доктор носи името Ефраим, а веднага след него е стареца Ейбрахам Сетракян, арменски евреин, който знае всичко за вампирите, избил е куп от тях и търси главния злодей, Господаря Сарду. Куриоз беше, че един от злите нацистки офицери, срещу които се изправя като младеж Ейбрахам носи точно фамилията Цимерман. Да, преексплоатираната тема за зверствата в немските концлагери по време на Втората Световна я има и тук. Не, не съм расист, нито пък нацист. Просто ми писна в куп книги, филми, компютърни игри и прочее разни хора да дъвчат едно и също, за да изкарат малко пари. Гледната ми точка е, че е гнусно да изкарваш наяве спомена за страданията на определена нация с цел да осребриш проекта си.

Ама добре, хайде, решил си да я има тази тема, въпреки всичко. Как пък един за разнообразие не засегна примерно трагедията на руснаците по време на комунизма и десетките милиони, измрели в лагерите на ГУЛАГ по времето на Сталин, арменския геноцид, гладната смърт в Северна Корея, милионите избити в Камбоджа по време на Пол Пот и Червените Кхмери, някоя от африканските войни? М?

"Заразата" за мен не е нито написана с майсторство, нито със силна писателска емоция. За мен си представлява чисто и просто занаятчийска книга, сценарий за холивудски филм или сериал, преработен в роман. Според IMDB филм ще има, макар и телевизионна продукция. Дел Торо досега е правил филми, които харесвам - освен "Блейд 2" негови са и "Мимикрия", "Лабиринтът на фавна", "Хелбой", сценарист е на "Хобит"... Силно се надявам, че като режисьор ще се справи много по-добре, отколкото като писател.

Ето ви и едно по-ласкаво ревю - при Блажев.

понеделник, 3 юни 2013 г.

Странноприемницата



Автор: Явор Цанев
Издател: Гаяна
Година: 2013
Стр: 166
Цена: 12 лв

Явор Цанев е един много хубав човек от Русе, който освен че издава чудесното списание "Дракус" (вж. ревюта на 1-2 и 3-4 брой) умее да пише и чудесни разкази. Днес ще ви представя най-новия му сборник - "Странноприемницата", в който има събрани 25 нещица от трите ми най-любими жанра: фантастика, фентъзи и ужаси.

Някои от чудесните разкази вече са били публикувани в "Дракус" и съм ви говорил за тях - "Снежинки в мрака", "Ловецът на бисери", "Когато боговете поискат"... С други обаче се сблъсках за пръв път и останах очарован и удивен. Такива бяха творбите с лек библейски мотив "Старецът Ной" и "Ноевият Ковчег" - първият кратък, но много силен, вторият с лек хумористичен привкус.

Чудесен, изтръпващ хорър е "Крилете на бурята" - за това как природните стихии ни влияят и на нас, хората. "Сърцето" е шокиращ, а "Като вятър в комина" ми напомни много уникалният разказ на Бредбъри "Този, който чака". "Таласъмът на таласъма" предлага интересна гледна точка, а "Живот в спокойна вода" е едно уникално описание на морето и лятото, което не е за изпускане.

Ще спомена още и чудесни неща като "Избраникът", "Погледни към страха" и "Разпукването на пашкула" (high class horror), трагичният "Войните на изкуството" (само да не я докараме дотам), както и "Мълнията". Специално с последния русенецът показва, че не просто може да те изплаши и ужаси, но може и да те размекне, да те накара да се почувстваш... човек.

Явор притежава много хубав, оригинален собствен стил. Независимо от избраната тематика и жанр пише меко, неагресивно, творбите му изобилстват от пищни, сочни описания, притежава богат език и гладък изказ. Четенето на разказите е истинско удоволствие и след завършването им оставят у читателя приятно усещане за удовлетворение.

Друго ревю на сборника може да прочетете при Весислава.

Заключение - "Странноприемницата" е сборник, който ще се хареса не просто на феновете на гореизброените от мен три жанра. Той ще допадне на всички ценителите на добрата литература.